Използването на този подход към Куба – друг противник на Вашингтон – също беше провал. Като се започне от Дуайт Айзенхауер, цели поколения американски администрации следваха този подход чак до нормализирането на отношенията с Хавана, започнало от Барак Обама в края на 2014 година. За нещастие президентът Тръмп отмени някои от полезните и разумни промени, осъществени от неговия предшественик. Но резултатите от наложеното срещу Куба ембарго изобщо не бяха по-различни от санкциите срещу Северна Корея. Исканията на Вашингтон за спиране на нарушенията на човешките права, извършвани от режима на Фидел Кастро, за преход към демокрация и за компенсация на иззетата след революцията от 1959 година американска собственост останаха неудовлетворени. Династията на Кастро запази властта, кубинският режим си остава комунистическа диктатура, иззетата собственост не бе компенсирана, а що се отнася до политическите дисиденти, имаше в най-добрия случай мизерни изменения.
Анализът на политолога Тед Карпентър е публикуван в изданието The American Conservative и преведен от БГНЕС.