- Автор: Тони Стефанов
- 10 Sep 2020
- 281
- 9
Ами ако не е точно така? Ако тези звучащи логично причини са по-скоро последица от много по-елементарни действия?
Нека вземем за пример гнева на Бойко Борисов към РБ и в частност към ДСБ и Радан Кънев! Ще видим, че в началото на конфликта не е някой друг, а самият Борисов. Обяснението, че видите ли, министрите реформатори били изтървали саркастични забележки по негов адрес, е смехотворно даже по силно занижените Бойко-Борисови интелектуални стандарти. Първо, Борисов не е домакиня, обект на клюки в квартала, а премиер и е съвсем нормално действията му да бъдат обсъждани сериозно или с насмешка, просто защото живеем в демократична държава.
При това става дума за частни разговори на въпросните министри, а не за публични изяви. Второ, той сам често използва, меко казано, унизителен език спрямо събеседниците си (спомнете си кой лепна на Иван Костов прякора Гаргамел). Другото обяснение – че той нямало да носи сам отговорностите на властта, е още по-смешно. Кой, ако не премиерът, ще носи цялата отговорност?
Просто Борисов действа абсолютно първосигнално, плещи глупости в паузата между две интриги и когато поредният скандал придобие опасни размери, той също така първосигнално става хрисим като малко коте и чака времето да замете проблема под килима. Или казано с думи прости, първият етап е „Пиле шарено“, вторият е заплаха към РБ с хоризонт до вторник, третият стана известен с колоритното „бай х.й“ и финалът идва като затишие, все едно нищо не се е случило.
Имайки предвид примитивния начин на мислене на Бойко Борисов, не е далеч от истината подозрението, че идентична е предисторията и на всеки друг политически скандал в последно време. Предаваме на Еродган невинни хора не заради неспазени формалности, а просто защото Борисов нагледно демонстрира собствените си страхове, маскирани като тревоги за националната сигурност.
И най-лошото в случая е, че е прав да го е страх!
Защото обикновено човек се страхува от нещо, което не познава. Достатъчно е човек да се зарови в архивите и да изгледа интервютата, които Борисов е давал, и ще види, че българският министър-председател и понятие си няма от национални интереси или международна политика. Той просто не знае! Чувал е за някакви бежанци, но не е много сигурно дали прави разлика между сунити и шиити, кюрди или копти.
Всичко това, разбира се, не е нещо ново, пък и понякога самият Борисов е достатъчно директен в обясненията на народната любов към него – онова прословуто „Аз съм тъп и вие сте тъпи, затова се разбираме!“, вечно ще блести в съкровищницата на българската политическа „мисъл“.
Крайно време е обаче да се направи едно разграничение – ние не си избираме гадже за една вечер, а избираме президент. На когото ще му се налага и да взима решения, да създава събития и да контролира процеси.
Ако и бъдещият ни президентът е от Бойко-Борисовия отбор на „знаещите“, значи изборите са били безпредметни. За каква промяна можем да говорим, ако скандалите все така ще си започват от Борисов, причините отново ще са точно толкова елементарни, само веригата ще има още една халка – тази на шията на Цецка Цачева.
