Протестът на БАН се състоя като общо събрание на площад "Александър Батенберг". Буквално беше изречено от импровизираната трибуна: "Ние сме на улицата, на никой не му пука!". Трудно ми е да го нарека “протест” поради интелигентната безпомощност на протестиращите, светли умове, дискретно скромни с академична смиреност, доведени до непривичното поведение на политическа акция, но не партийна, в каквото ги обвиняват.

 

 

За съжаление мнозинството бяха колеги от Академията, но не и от цялата академична общност, включваща и университетите, или поне държавните... Ако няма солидарност, ще се поддадем на внушението, разединяващо целенасочено Академията от университетите ("дайте да реформираме БАН", сиреч необратими съкращения, и обратно – да даваме средства само на университетите, защото там са младежите).

 

След БАН обаче ударът ще е по държавните университети. Нищо чудно да се дава издръжка и на частните вузове по примера на частните училища, които вече са наравно с държавните, несправедливо, антисоциално, антидържавно, но факт, преглътнат без много шум. 

 

На протеста стана дума за липсата на национална цел в България, за национална идентичност. Една от причините за опита за разтурване на Академията под формата на "реформи" от Дянков досега е, че се опазва академично българската национална идентичност, а не мултикултурализмът, гендърните и прочее грантопопулярни научни моди, радващи се поне досега на медийна и политическа реклама.

 

Хуманитарният сектор е въпрос на престиж за една държава, че може да си позволи учени с екзотични езици, специалности, ненужни на пазара, на бизнеса, защото не са приложни за деня, но работят за вечността. Да разчетеш ръкопис, да възсъздадеш стара култура, да имаш поглед надолбоко в цивилизационните пластове на човешката история – това значи да имаш жива памет. Късата памет скъсява хоризонта на мисленето, обрича на инфантилно същестуване, имитация на живот в трескаво подменяне на поредни модели смартфони и прочее залъгалки – неонови стъкълца за глобални туземци в модни дрешки.

 

Стана дума и за точните науки, чиито представители на протеста се шегуваха: “Елементарни частици не можете да купите на Женския пазар”. БАН не може да бъде сведена до пазар, за българските реалии – женски, илиянски или квартален, защото Академията трябва да остане извор на фундаментално теоретично знание. 

 

За мизерните заплати е унизително да се пише дори, искането на протеста е само 100 млн лева, за да покрият най-елементарното същестуване на учените или поне да се изравнят с по-малко, но също така оскъдни възнаграждения на университетските преподаватели. Нищо чудно, че преобладаваха колеги на средна и възсредна възраст, млади тук-там – радост за окото.

 

Не може да привлечеш дори и ентусиазиран, влюбен в научния свят младеж, ако го възнаградиш с по-малко от чистачка в министерството – как да съществува, камо ли да е отговорен за семейство? Скъса ли се приемствеността, остава гола земя и тогава държавата или това, което е останало от нея под формата на вечна администрация, ще купува отвън теоретични разработки.

 

България е бедна, но все още образована, нещо немислимо за неолибералния пазарен модел, предвиждащ да си богат и образован, и обратно – беден и лумпенизиран с имитационни знания, ограничени до рефлекси за попълване на тестове. За творчество и дума не става, това не се продава, виж, “инсталация” може, това е пазарният “арт”, за който не се иска работа, усилия, приемственост, школи – достатъчно е да нямаш вътрешни граници – разбирай “свян”.

 

Ако има нещо, което ни отличава от провинцията в европейски план, това е академичната наука – тихата, незабелязаната от медии и публичност, но присъстваща навън равностойно (не подчинено, както е държавата във всяко друго отношение и като че ли свикнахме с това).

 

Българската академия е на улицата… на никого ли не му пука?

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

31 коментар/a

Просто е! на 16.11.2016 в 20:38
На никого в тази държава не му пука! Не му пука и това е! Точка!
Бай Иван на 16.11.2016 в 20:59
Унищожаването на БАН е само част от реализирания в голяма степен план за унищожаване на българска държавност и родината ни България и превръщането и в територия населена с дебилно неграмотно и лесно манипулиремо население съставено от различни етноси. Първо ни унищожиха армията, селското стопанство, икономиката, енергетиката, чалгализираха културата ни, смачкаха интелигенцията и една част от нея подкпиха с грантове от НПО на Сорос и САЩ. Още при първото правителство на Бай Х. онова нищожество Дянков, който щеше да "напляска Русия", обяви БАН за унищожение. И така до сега примката се стяга и стяга! "Скъса ли се приемствеността, остава гола земя и тогава държавата или това, което е останало от нея под формата на вечна администрация, ще купува отвън теоретични разработки. България е бедна, но все още образована, нещо немислимо за неолибералния пазарен модел," Ето това целят нашите врагове! Доц. Дарина Григорова е направила прекрасен анализ на ситуацията! Трудно може да се каже по-точно.
Иван Петков на 17.11.2016 в 01:05
Случващото се с БАН е функция от случващото се в държавата - 27 години кражби от народа чрез власта, диво и варварско разрушаване на национални духовни и материални ценности, изгонени около 3 млн българи от държавата, липса на българска държавност, подготовка за заселване на територията с не българи и т. н. А когато няма бълг. държава, няма и БАН.
Интересно на 17.11.2016 в 07:52
Интересно какво трябва да стане, че на някого да започне да му пука? Да станем 5 милиона? Половината от тях да са неграмотни? Само че тогава за сведение на неграмотните ни политици възстановяването ще стува много, много по-скъпо. Но те действат на принципа "След нас и потоп".
Мери на 17.11.2016 в 09:03
Не можах да разбера само защо са избрали толкова неподходящ момент и пред кого точно протестират.
мордехай на 17.11.2016 в 09:23
БАН никога не е била приоритет на мутрокрадцията. Вижте до каква просешка тояга ви доведе подложничеството на Запада!
четящ форума на 17.11.2016 в 13:08
Доц. Григорова е права, но колко от старите учени продължават да седят на топличките си места? На колко години е шефът на БАН? Отдавна да си е отишъм на заслужен отдих. Защо не дадоха път на младите, защо не се говори за школата на този или онзи професор? На колко години е проф. Мръчков, че ще продължава да участва в конкурсите по право в БАН? Истината е според мен, че старите не искат да дадат път на младите. Вижте и в университетите-седят професори надхвърлили отдавна 65 г. Като че ли като си отидат светът или науката ще пропаднат.
Муйо на 17.11.2016 в 18:36
Бай Иван е напълно прав. Докато "четящ форума" използва изтъркан от употреба "наръчник на грантополучателя" - нито младостта, нито старостта гарантират таланта. Или го имаш, или го нямаш. Та проф. Мръчков, докато е "в здрав разум", ако ще и на сто години да е, ще си остане най-големия български авторитет в областта на трудовото право.
Тарильома на 17.11.2016 в 19:57
Спиноза може да казва каквото си иска, но в България невежеството е най-силният аргумент на "най-висшите" инстанции!
МНМ на 17.11.2016 в 20:30
Не се безпокойте!!!...Точния човек и точната партия са избрани!..Ще има пари за академията,за пенсионерите,всички работещи ще получават по 8 евро на час,а безработицата ще е 0-ла...И доц. Георгиева ще стане професор...И младите хора ще се върнат и ще напълнят Университета...Може и аз да се върна..
До @четящ форума на 17.11.2016 в 20:48
Така е — старците не искат да отстъпят мястото си на младите, но това е тъй, защото те току-що са се озовали на отдавна лелеяното място. Добрали са се до мечтата на своя живот твърде късно. Защо става така, ли? Защото всичко става с голямо изместване във времето. За всичко се оказва, че сме закъснели… Това е причината в Америка да има „култ към младостта“. В Америка (но не и в Англия!), един човек, който наближава петдесетте, е вече свършен — трябва да се маха. Каквото направил в живота си — направил. Остава му да се оттегли и — ако си е „надвил на масрафа“ — да си гледа или ранчото в Тексас (а също тъй: Бевърли-Хилското си имение, вилата си на Лонг Айлънд и т.н.), или пък да се утаи на дъното в някоя задна уличка на Бронкс с бутилка ефтино уиски в ръка, а пък ако е съвсем зачеркнал себе си — да изгасне надрънкан с хероин до някоя кофа за боклук. Такъв е заслужения край на този, който не е имал късмет в живота!!! Ама — ще попитате — наистина ли не стига? Наистина ли не е в достатък онази животворна Божествена субстанция, до която би трябвало да се докосне всяка земна твар, да отпие по капка от нея и да заживее в щастие? Ами да — не стига! Не стига — и то не защото маймунките са много, тъй че ако се качат всички на клона, той ще се счупи, а защото човешката природа е СЪСТЕЗАТЕЛНА, в което не би имало нищо лошо, ако всеки се състезаваше сам със себе си: това, което си ти в този момент да се състезава с това, което си бил преди малко; така човек би се научил да дава най-доброто от себе си. Но хората разбират състезателността по друг начин: «Я да взема аз да препъна състезателя от съседния коридор, да дано рухне и се осакати!… А най-добре — и да пукне! Така ще имам един съперник по-малко.» Точно такъв е лайт-мотивът на неолибералните настроения, които напоследък завладяват човешките умове: светът е свърталище на търгаши, в което всичко може да се купува и продава. Свободен пазар! А щом е свободен пазарът, всичко в него е позволено — и най-голямата подлост. Всички проблеми трябва да се решават чрез състезание, но такова състезание, при което можеш да спънеш съперника си от съседния състезателен коридор и да му видиш сметката. …И по този начин всичко става абсолютно безнадеждно — един свят, в който могат да оцеляват само младите говеда, размахали наляво и надясно рога, за да си проправят пътя. Това доскоро го нямаше в България — то е американски патент и затова у нас все още има разни забатачени кътчета, в които са впили пипала някои все още даващи признаци на живот ИЗКОПАЕМИ. И едното е крайност, и другото е крайност. А известно е, че никой не се движи с краищата напред. При движение винаги напред излиза нещо, което е по средата, а крайностите (или краищата) се развяват от двете стани — назад. Припомнете си как лети в небето едно ято жерави…
ИМА РЕШЕНИЕ! на 17.11.2016 в 21:53
Борисов, Цачева, Лукарски, Кунева и В.О.С .(вся осталось сволочь) срочно-АКДЕМИЦИ! УРА
Информационно затъмнение на 18.11.2016 в 08:28
Злостните коментари за това, че старите учени (които упорито не умират и с това пречат на издигането на младите) са причина за положението в БАН са пряка последица от дянковщината, т.е. от пълното и вайнстващо невежество на управляващите. Всъщност в България има в пъти по-малко учени, отколкото е здравословно за развитие на науката и отколкото има не само в развитите страни, но и в развиващите се. А младите или не искат да се занимават с наука, или ако искат, завършват, стават доктори, взимат си дипломата и се отправят към терминал 2. http://kanal3.bg/news/bulgaria/politics/42940-Prof.-Lachezar-Avramov%253A-Dardzavata-nyama-interes-da-ima-nauka-v-Balgariya
биогноза на 18.11.2016 в 13:07
В поста на "До @четящ форума на 17.11.2016 в 20:48" първият стратегически извод, който е безупречен, влиза в противоречие с втория, да припомним, че "истината била по средата". Истината не е въпрос на конвенция, а на отвъдност, която извечно оспорва отсамността, както къде пряко, къде косвено се оспорва амероцентричното и либерално в същността си доверие в "индивидуалната идентичност" Защото индивидуалната идентичност не е субектност, а само форма на обективация на субектността тъкмо под формата на "обществен индивид" хомо сапиенс. Теорията, че крайностите нямали никакво реално значение при движението може да е вярна само в частния случай на движението в идеална равнина и по права линия, но не и ако приемаме себе си като точки от крива. Тогава ставаме пленници на сложни зависимости между тангентата и нормалата, и най-вече - че всяка точка е без-крайно самотна, именно изразявайки крайно битие.
безпристрастен на 18.11.2016 в 15:02
Науката по света не се прави в институция като БАН, а се прави в университетите и центровете към тях. Смятам, че хората навършили пенсионна възраст (дори и да са с "разума си"), трябва да си отидат на заслужен отдих, а не да заемат работно място. Ако има нужда от тях, то те могат да работят като консултанти на граждански договор. Жал ми е за младите учени, които имат желания, енергия и хъс да продължават, въпреки мизерията. Възхищавам им се от сърце! Държавата никога не е издигала в култ образованието и това не е тайна за никого. Същото се отнася и за орязване на бюджета за наука и образование при първият мандат на ГЕРБ, Но въпреки това партията на ББ спечели изборите. И сега Кунето дитирамби за наука и прогрес, но само за нейните хора и за техните роднини.

Напиши коментар