- Автор: Себастиан Льо Фол, “Поан”
- 10 Sep 2020
- 5679
- 17
- “Днес живеем в икономически свят, в който предсказанието за апокалипсис или е отложено, или просто го държим на разстояние”, заявихте вие в интервю за “Либерасион” през септември 2018 година. Преживяваме ли сега този апокалипсис?
- Не, не преживяваме апокалипсис. Апокалипсис би бил, ако милиони хора умираха от болест, която не можем да контролираме. За пореден път живеем в сянката на катастрофа, държана на дистанция чрез радикални действия, радикални превантивни мерки, които успяват да предотвратят най-лошото, но самите те разстройват това, което сме свикнали да приемаме за нормалност. Нарушаването на нашия живот и икономическата система произтича от умишленото решение да се направи необходимото, за да избегнем катастрофа на общественото здравеопазване, която би могла да струва живота на милиони хора. Това, с което централните банки трябва да се справят на финансовите пазари, все още е далечно, т.е. те се стремят да сдържат огромната вълна на финансова несигурност, предизвикана от икономическите мерки, необходими за ограничаване на вируса. Това е проблем от трети порядък, но не по-малко опасен. Бихме могли да се сблъскаме с финансов инфаркт, както и с рецесия и криза на общественото здравеопазване.
- Какъв може да бъде мащабът на тази криза?
- Изглежда малко места, дори нито едно, вървят към катастрофата на неконтролируема епидемия. Държавите, разполагащи с ограничени ресурси, като Нигерия, Южна Африка и Индия, реагират с драконови мерки. Самите вторични ефекти от тази карантина ще бъдат драматични. Компромисите са болезнени навсякъде. Ако не успеете да ограничите епидемията в първаначалните стадии, тя ще се влоши постепенно. И тогава може да се окажете, както видяхме във Великобритания и САЩ, в колебание между ограниченията и поведението на ненамеса, които изглежда дават най-лошите резултати, както по отношение на смъртността, така и като икономически загуби. Икономическата катастрофа, с която се сблъскваме в Европа и САЩ, е най-тежката, регистрирана от 1945 г. насам. Като бързина тя е безпрецедентна в историята. Икономистите от Федералния резерв на САЩ днес прогнозират, че безработицата би могла да достигне 30 процента за няколко месеца.
- Сравняваме тази криза с кризата от 1929 година. Има ли смисъл в това?
- Сравнението с 1929 г. е логично в смисъл, че драматизира идеята, че това е много сериозна и глобална криза. Но причината е напълно различна. И протичането на тази криза също може да бъде различно, защото след 1929 г. правителствената политика имаше тенденция да засилва свиването. Днес бюджетната и парична политика се разгръща в голям мащаб, за да противодейста на кризата. Дори еврозоната, която успя да предизвика депресия, като тази от 1930 г. в много от своите държави-членки след 2010 г., изглежда склонна да прояви щедрост. Въпросът е дали в средносрочен план това ще им помогне да поемат разходите за мерките срещу Covid-19, или те ще станат причина за ново връщане към строгите икономии. Ако надделее консервативната фискална политика, както след 2010 г., резултатът лесно би могъл да бъде дълбока рецесия.
- Какви са особеностите на сегашния икономически крах?
- Икономическата криза е първо и преди всичко умишлено намаляване на производството. Тя е по-драматична, не само защото е умишлена, но и защото се разпростира върху сектори, като услугите, които обикновено не се подчиняват на същите циклични колебания, като промишлеността или строителството. Въпросът е до каква степен това спиране на производството и търговската дейност ще предизвика трайни последици поради фалитите и загубата на работни места. И до каква степен умишлено предизвиканото намаляване на производство ще бъде последвано от неволен срив в търсенето, защото хората губят доходите си и търпят сериозен спад на увереността си. Лесно бихме могли да станем свидетели на тласък на предпазните спестявания и на спад на инвестициите. Социалната мизерия в САЩ и в някои части на Европа вече е шокираща. И тези последици ще се отразят върху цялата световна икономика, защото оттеглянето на чуждестранните капитали и бягството на националните капитали към убежището, което представлява доларът, ще засилят местното и регионално затваряне.
- Направихме ли си достатъчно изводи за кризата от 2008 г., която анализирате в книга си “Крах”, за да се изправим пред следващото цунами?
- Със сигурност сме научили няколко урока. Както банкерите не се уморяват да повтарят, те не са отговорни за кризата от 2020-а и балансите им са по-солидни, отколкото през 2008 година. По отношение на паричната политика, реакцията на централните банки беше важна през 2008 година. Този път тя просто беше зрелищна. Федералният резерв купува всеки ден повече активи, отколкото купуваше на месец след 2008 година. Дългосрочната програма за закупуване на облигации на ЕЦБ е забележителна. Краткосрачният модел за управление на пазара на труда, който работеше добре в Германия през 2008 г., бе масово възприет. Да, научихме много технически уроци. След две години ще видим дали безполезността на строгите икономии също е била разбрана.
- Европа изглежда още по-лишена от средства, отколкото в началото на кризата през 2008 година. Трудно ѝ е да се координира. В смъртна опасност ли е?
- Не се страхувам от непосредствен провал на европейския проект. Първоначалните грешки бяха преодолени на нивото на ЕС. ЕЦБ прави необходимото, за да поддържа стабилността на пазарите на държавен дълг. Ограниченията на националните разходи бяха премахнати. Това, което ме тревожи, е средносрочната перспектива. Ако не бъде решен основният въпрос за отговорността за финансирането на медицинския отговор, страни като Италия ще бъдат подтикнати да харчат твърде малко. Или ще харчат достатъчно и рискуват да се окажат със смазващ дълг в близките години. И едната, и другата опция неминуемо ще породят негодувание и дисфункция в Европа. Това може да се предотврати чрез споделяне на финансовите рискове и тежести, било то в еврозоната или чрез бюджета на ЕС. Кризата би могла да се преодолее с различни, повече или по-малко технократични ad hoc импровизации. Въпросът бе отнесен на много високо политическо ниво. Това повиши залозите. Инициативата на деветте правителствени ръководители, включително президента Макрон, беше правилна по същество. Това беше голям политически залог и германците и холандците не отстъпиха. Те остават в опозиция. Това оставя Европа в много несигурно положение. Както по икономически, така и по политически причини спешно трябва да се намери компромис за решаването на този конфликт.
- САЩ са засегнати по-тежко от пандемията. Ако най-мрачните прогнози се сбъднат, какви допълнителни икономически последици може да има това?
- В този момент би било трудно да се преувеличи сривът на американската икономика. Цифрите за безработицата са главозамайващи. Това не е общество със силна социална държава. Внезапното спиране на икономиката ще доведе до голяма мизерия и отчаяние. Има опасения, че много сектори на малкия бизнес ще понесат парализиращи щети. Господството на технологичните гиганти и търговските модели, основани на доставките, като “Амазон”, ще се засили още повече. Изчезването на много нискоквалифицирани работни места в сектори, като търговията на дребно, ще се ускори. И тези последствия ще се отразят върху системата за здравно осигуряване, която в САЩ е пряко свързана със заетостта. Всъщност самата приватизирана здравна система беше потопена във финансова криза от Covid-19, тъй като доходните болнични операции трябваше да бъдат отменени. Не вярвам във V-образното възстановяване. Мисля, че ще имаме късмет, ако имаме плавно възстановяване.
- Какви ще бъдат последствията за доларовата зона?
- Много анализатори се тревожат от пропастта, която разделя институциите на американското правителство, а именно Федералния резерв и Министерството на финансите, които управляват долара и неговата мрежа на влияние в света, и политиката на САЩ като национална държава. Опасявахме се, че икономическият национализъм на Тръмп ще влезе в конфликт с управлението на доларовата зона. Напротив, случи се така, че лошото управление на здравната криза от американските власти предизвика дестабилизираща икономическа криза, която има своя аналог в Европа. В тази криза Федералният резерв, както и през 2008 г., подейства като стабилизираща сила. Неговите мерки за осигуряване на ликвидност на световната финансова система бяха бързи, мащабни и ефективни. Реалността, която трябва да проумеем, е, че кризата на американската национална държава става все по-очебийна и въпреки това нейната роля на световна финансова хегемония бе засилена.
- Може ли тази криза да ускори преминаването на властта в Азия?
- Твърде рано е да се каже. Но е трудно да си представим, че относително по-ефективните стратегии, следвани в Китай и Южна Корея, не ускоряват тази тенденция отпреди кризата. Докато ние парализираме икономиките си, те рестартират своите. Единствените магазини на Apple, отворени по света, са в Азия. Същото се отнася и за производството на автомобили, китайските заводи на “Дженеръл Мотърс” и “Фолксваген” са в процес на отваряне. Де факто има изместване на центъра на тежестта и то преди да започнем да говорим за унизителната американска зависимост от чужда помощ. Поради отказа на Вашингтон да координира националните усилия, губернаторите на различни щати мобилизираха личните си връзки с Китай и Южна Корея, за да докарат в САЩ необходимите здравни доставки. Губернаторът на Калифорния неотдавна нарече своя щат “модернизираща национална държава” с 40 млн. жители, петата най-важна икономика в света. Сякаш за да ни напомни непоследователността на Съединените щати.
- Имат ли право демократичните лидери да използват военен език? Наистина ли сме във война?
- Езикът на войнствената мобилизация и типичните начини на мислене на военните са естествен репертоар на фона на криза. Те могат да бъдат полезни и се вписват в традицията на Френската република. Но те могат да се опрат и на формули. Показателно е, че по отношение на вируса този военен език се използва само в някои страни, а именно Франция, Великобритания и САЩ. Ангела Меркел говори за най-голямото предизвикателство “след” войната, а не за война. Подозирам, че там, където войната толкова лесно се споменава, до голяма степен това е език на носталгията. И във Великобритания, и в САЩ той се провали. Не само, че на Джонсън и Тръмп им липсва лична убедителност като “военоначалници”. Но реториката изглежда остаряла. И аналогията е лоша. В крайна сметка, ние не призоваваме за мобилизация, а за демобилизация. Единственото място, където военната реторика изглежда имаше реален ефект, е Китай, където Си Дзинпин призоваваше за нещо като “народна война” и масовата мобилизация на партийната база явно изигра важна роля в осъществяването на карантината. Далеч не е ясно дали този подход е желателен или възможен, независимо дали в Европа или САЩ.
Превод от френски: Галя Дачкова
