"Винаги съм обичал поезията. Винаги съм намирал утеха в четенето на поетите. С времето всичко се променя. Непрекъснато търся нови текстове, нови гласове. Но има момент, в който си изправен пред драмата и поезията не може да заличи всичко. Трябва да се научиш да живееш без утеха. И да продължиш..."

 

 

Той съзерцава сивото небе над Париж. Облаците преминават един след друг, тласкани от северозападния вятър. Той е спокоен. Често го е казвал: вече не се страхува от нищо, защото най-лошото се е случило. Жан-Луи Трентинян е тайнствен, непроницаем, достоен човек. Артист с дълга и хубава кариера, контрастна, блестяща, често неочаквана. Толкова много филми за 65 г., толкова пиеси в театъра. И толкова стихотворения с течение на времето и на пътищата. 

Поезията е онова, което го кара да се държи. Тя го е съпътствала винаги. В съботната вечер той беше в Аржантьой, изненадващ етап в турнето, което започна във Валанс, мина през Шамбери и Антиб, преди Бланяк, после Париж, в зала "Плейел" на 7 март. "Фигаро" се срещна с този мъдрец стоик, сериозен, но и склонен да се подиграва.

 

- Как сте?

 

- Като човек, чието бъдеще е леко ограничено! Човек, който упорито рецитира поезия и който знае, че поезията няма голямо значение. Това е утопично.

 

- И въпреки това поезията е нишката на вашия живот?

 

- Без съмнение. Тя винаги ме е придружавала. Винаги съм обичал поезията. Винаги съм намирал утеха в четенето на поетите. С времето всичко се променя. Непрекъснато търся нови текстове, нови гласове. Но има момент, в който си изправен пред драмата и поезията не може да заличи всичко. Трябва да се научиш да живееш без утеха. И да продължиш...

 

- Как направихте новия си спектакъл?

 

- Музиката заема важно място в него. Пиацола, по аранжименти на Самюел Струк, но също така прекрасни композиции на Даниел Мил, акордеониста, с когото работя от дълго време и който има изключителен звук, както и Грегоар Корнилюк, с когото много съм кръстосвал и който също е виртуоз. Има и двама челисти, Пол Коломб и Жером Юил, и Диего Ембер на контрабаса. 

 

 

- Какви текстове избрахте?

 

- Александър Верньоре, асистентът на Михаел Ханеке, е с мен от филма "Любов", особено при определянето на посоката, при избора, който винаги е много труден, защото аз имам желание да добавя този или онзи текст, който харесвам и искам да покажа. Но трябва да си внимателен. Не бива да надхвърляш час и двайсет - час и трийсет минути, защото стихотворението изисква особено внимание, голяма концентрация от страна на публиката и трябва да се намери точното равновесие.

 

- Има ли в спектакъла автори, които все още не познаваме? 

 

- Да! Гастон Мирон... Познавате ли Гастон Мирон? Квебекски поет и текстописец, чиито песни открих преди няколко години. Той почина в края на миналия век (1928 - 1996 г.), след като през целия си живот се е борил за френския език и издаването на поетите. Избрах две негови стихотворения, Déclaration à la dérive и най-вече "Път към любовта" (Marche à l'amour), което е доста познато и прекрасно. Това е дълбок, много богат текст с голяма музикална хармония.

 

- В това стихотворение Гастон Мирон казва: "Пия от празна кратуна смисъла на живота". Разпознавате ли се в този стих?

 

- Аз познавам "празната кратуна". Опитваме се да я напълним с нещо друго, със смисъл, с любов, с надежда. Но всичко изтича и напразно търсим смисъла. 

 

- Други открития?

 

- Казвам един много красив текст, кратък и нежен, на Пол Клюзе, един от внуците ми, сина на Франсоа Клюзе и Мари (дъщерята на актьора, Мари Трентинян, която беше трагично пребита до смърт през 2003 г. - бел. пр.). Той пише с финес. Говори за човек, който спи "на запад" от жена си, за да чува по-добре ударите на сърцето й. Любовта е любимата му тема.

 

- Отдавате почит също на Ален Льопрест, който почина през 2011 г...  Какво ви харесва най-много в него? 

 

- Харесва ми неговият маниер да преминава от по-лекото към по-сериозното, да бъде отчаян и засмян,  харесва ми неговата богата френска фраза. Бих искал да добавя също една песен на Филип Катрин... Но ще трябва да се откажа от друг текст? Кой? Къде да съкратя? Трябва да се открие равновесието. По-скоро музикално, отколкото тематично.

 

- Можехте да дадете много повече представления на този спектакъл. Защо не го направихте?

 

- Защото това е крехък спектакъл, който почива на деликатни нюанси. Аз съм в много добра компания, но винаги се опасявам, че не съм точен. А освен това говоря много за Мари и това е много трудно... Вече 14 години, 14 години... Продължава да е много тежко. Но аз казвам "Моя малка скъпа Лу" на Аполинер, посвещавам й стихотворение. Тя не ме е напуснала и несъмнено това харесвам най-много в "Път към любовта" на Мирон. Това чувство за непоправимо отсъствие и все пак за присъствие. 

 

- Вие сте искрен, когато казвате, че повече не искате да снимате. Но все пак направихте едно изключение за Михаел Ханеке. 

 

- След като имах шанса да играя в "Любов", срещнах един изключителен човек, най-големия режисьор, когото съм срещал, откакто правя филми, а аз съм се снимал в над сто... Михаел Ханеке е творец със строгост, упоритост и прецизност, на които се възхищавам. Той е велик режисьор. Грижи се за всеки кадър с безкрайно търпение. Композира, както композираше Бах. Всичко има смисъл. Михаел Ханеке е просветен, той споделя. Имам доверие в него и очевидно бях много щастлив, че ме потърси, за да играя в "Хепиенд", и съм много щастлив, че дойде да ме слуша в Аржантьой... Но се страхувам. Искам да бъда на ниво.

 

Сцена от "Любов" 

 

- Можете ли да ни разкажете малко за филма?

 

- Действието се развива в Кале, в едно охолно буржоазно семейство, което живее, без да обръща внимание на "джунглата" и на мигрантите. Аз съм най-възрастният, предприемач, който е участвал в изграждането на тунела под Ламанша. Синът ми, Матю Касовиц, е женен за Изабел Юпер. Той има малка дъщеря от първия си брак и именно през погледа на това 12-годишно хлапе е уловена реалността. Социална, политическа реалност, но също така и по-прозаичната реалност на изневерите, на проблемите с парите, на алчността. 

 

- Приятни ли бяха снимките?

 

- Много приятни. Много сплотен екип... Малката актриса идва от Белгия. Фантин Ардюен. Още при първата ни сцена й казах: "Внимавай, аз съм може би най-лошият актьор в Европа". Това не я смути и се разбирахме много добре с нея. Освен това се срещнах отново с Изабел Юпер, изключителна и много приятна актриса. Радвам се за всичко, което й се случва. Тя се снима във филма "Асфалт" на Самюел Беншетри и се държеше прекрасно и покровителствено с Жюл, най-малкия син на Мари, който, ако поиска, може наистина да стане голям актьор.

 

- През целия си живот сте обичали риска. Особено автомобилните състезания. Какво ви даваха?

 

- Не осъзнавах опасността при състезанията. Обичах скоростта. Това ми помагаше. Бях много срамежлив, неуверен в себе си. Преди това, когато станах актьор, бях длъжен да изляза от себе си, това ми вдъхна малко смелост, на мен, който се чувстваше толкова зле в кожата си.

 

- Обичали сте и картите... Бяхте ли добър на покер?

 

- Нелош. Трябва да умееш да лъжеш. Правехме карета с Кристиан Маркан, един от братята на Надин (съпругата на актьора - бел. пр.), с Жорж Кравен, създателя на Сезарите, с Ив Монтан... Това беше по времето на франка. Можехме да губим по много...

 

- Италианският ви период ли беше най-щастливият?

 

- В самото начало на 60-те г. беше вълшебно. Гасман, Сорди, Тоняци, Мастрояни играеха в две трети от италианските филми... Снимахме бързо. Всичко се решаваше по ресторантите. Преливаше от идеи, беше като панаир. "Кой иска да направи сценария?", "Кой ще го продуцира?". Не се страхувахме от нищо. Всичко беше просто и щастливо, да...

 

Превод: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

2 коментар/a

зрител на 07.02.2017 в 10:11
Много интересен и прекрасен артист. Не просто актьор. Но толкова рядко присъства на българските екрани. Като че ли фрренската култура е недооценявана в България. А уж сме франкофонска страна?!
Еми на 12.02.2017 в 20:43
Перфектен, интелигентен актьор.

Напиши коментар