Социалистът коментира, че в тези идеи има един конгломерат от предложения, които в по-голямата си част не изискват свикване на Велико народно събрание, защото могат да бъдат осъществени в обикновено Народно събрание.
„Исканията на протестиращите са за две оставки - на министър-председателя и на главния прокурор. Надявам се, че протестиращите няма да се хванат на това правителство, със силно намалено доверие, да предлага най-голямото политическо решение - Велико народно събрание. Хората очакваха премиерът Борисов да предложи големи икономически и социални мерки, които наистина са належащи и засягат мнозинството от хора. Тази идея изисква много повече гражданска и политическа отговорност, както и експертност, за да се проведе такова обсъждане. Добре е да има дебат“, заяви Янаки Стоилов.
„Промяна в броя на народните представители може да се прави единствено по броя на българското население. Ако българите зад граница искат да се включат, то няма кой знае какви аргументи за тази промяна. Намаляването на представителността на парламента е един от изразите на тази авторитарна култура“, поясни още социалистът.
Относно предложението за намаляване на мандата на главния прокурор, Стоилов заяви, че то е по-скоро техническо. „Идеята е тези хора да не остават много дълго време на силната позиция. Ако се обсъжда някаква радикална идея, аз бих казал въобще дали е нужен главен прокурор, след като може да има ръководещ прокурор на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна“, поясни той.
По повод разделянето на съдебния съвет, социалистът коментира: „Когато двете колегии произведоха този резултат, който имаме в момента, и не гарантираха достатъчно независимост на съдебната власт в нейната цялост, разделянето на съдебни съвети ще доведе до по-голяма съдебна бюрокрация. Повтарянето на едни и същи действия, които не водят до друг резултат, са само създаване на очаквания. Главният въпрос е, че с това действие се цели да се маневрира, и евентуално да се продължи управлението на сегашното правителство“, заяви Стоилов.
„Подаването на оставка на Борисов включва конституционната процедура за излъчване на ново правителство от този парламент. Ако се намери мнозинство, което да подкрепи това правителство, то ще бъде избрано в този парламент. Ако не се намери, се стига до служебно правителство. Правителството може да продължи да управлява в оставка, докато се изчерпа конституционната процедура, която може да стигне или до ново правителство, или до служебно. Хипотетично може да се окаже, че следващите избори ще са по-късно от редовните през пролетта“, обясни професорът.
„Тези действия засягат висши ценности, каквито са Конституцията, демократичните устои и именно държавата да бъде вкарана в още един хаос. Затова единствената алтернатива е или тези, които имат властта да я упражняват по предназначение, или да я освобождават.“