Актьорите се страхуват. Социалният натиск ги кара да правят грешки. Тимъти Шаламе го обясни. Той беше номиниран за “Оскар”. Каза: “Трябва да направя това, за да остана в надпреварата за Оскарите. Това е моят шанс”. Разбирам го; той е млад, трябва да гради кариера.

 

 

Уди Алън беше в Довил, за да представи новия си филм “Един дъждовен ден в Ню Йорк” при откриването на фестивала на американското кино. Заснет през 2017 г., филмът стана странична жертва на старите обвинения за сексуална злоупотреба, отправени към режисьора от осиновената дъщеря на Мия Фароу, Дилън, появили се отново, благодарение на движението #MeToo. “Амазон” блокира разпространението на филма в Америка. Режисьорът, който трябваше да заснеме четири филма, продуцирани от интернет гиганта, подаде исказа нарушение на договора. Трудно е да се раздели филма от вълненията около него, но 83-годишният Уди Алън е обигран и се държи открито и спокойно. 

 

- Във филма има Манхатън, джаз, кино, депресия, секс, любов, семейство: това концентратът на Уди Алън ли е?

 

- Това е типично за моите филми! Много нелепост и комизъм, а също и тъга отдолу. Киното и животът на младите хора, които са в объркване. Главният герой е носталгичен, неконформист, мечтата му е да свири джаз музика, която днес вече не се котира. Скача от момиче на момиче, което ще му подхожда повече.

 

- Държите на своя “романтизъм”. Как го определяте?

 

- Винаги съм бил романтик. Достатъчно е да сравните моя Ню Йорк с този на Скорсезе или Спайк Лий, за да разберете. Аз съм склонен да идеализирам всичко. Не показвам града и живота в реалистична светлина. Моят романтизъм е начин да виждам нещата - очарователен, изненадващ и ироничен. Докато реалността в най-добрия случай е безизразна, а в най-лошия - ужасна.

 

- Героят ви се казва Гетсби, цитирате Ортега и Гасет и Дени дьо Ружмон. Какво означават тези позовавания?

 

- Франсис Скот Фицджералд символизира за мен тази златна епоха на джаза. Ортега и Гасет е писал за любовта, която има различни температури и преминава през едно възторжено състояние, преди да се превърне в автентично чувство. Интересна ми е идеята, че любовта ни разтърсва. За Дени дьо Ружмон консумираната любов вече не може да бъде романтична. Веднъж придобита, тя става всекидневна и тенденцията е да се живее спокойно. Запазването на свежестта и устрема, които правят любовта романтична, изискват големи усилия.

 

- “Всичко е заради секса”, казва един от героите ви. Говорител на вашата мисъл ли е?

 

- Това е основният елемент. Нещо като диво, “черно движение”. Казано не толкова грубо, това е енергията, която e в основата на цивилизованите маниери, превърната в инстинкт да се срещнем, да успеем, да бъдем желани. Ашли, приятелката на Гетсби, иска да успее в университета, защото, в крайна сметка, иска деца, това е нейният начин да бъде водена от сексуалния инстинкт.

 

- Но сценарият отделя време, за да изиграе сексуалния инстинкт и да обърка неговите импулси. Върху този парадокс ли изградихте филма?

 

- Всъщност аз съм много прагматичен при замисъла. Правя комедии. По щастлива случайност, тъй като съм с тъжен и песимистичен характер, цялата чернота остава отдолу. Просто исках да направя филм в Ню Йорк, филм, в който вали през цялото време. Гетсбе обича дъжда, а Ашли - не. И се оказват разделени. 

 

- Със своите грешки, водевилни недоразумения и понякога много вълнуващи разкрития, не е ли това и комедия за привидностите?

 

- Привидностите често са като майката на Гетсби, която има надут, престорен вид, но изобщо не е такава. Работила е, за да се образова и да отгледа  семейството си.

 

- Можем ли да видим в това противопоставяне на външността и реалността артистичен отговор на медийните обвинения?

 

- Всичко това е грешка. Тя беше изяснена преди години и поради някаква причина се появи отново. Един ден ще открият, че са направили грешка. Но като цяло грешките не се поправят. Така е. Имам късмет, че мога да продължа да работя. Току-що завърших филм в Испания. Романтична комедия на фона на филмовия фестивал в Сан Себастиан, която отдава почит на великите режисьори и великите филми в историята на кинофестивалите. 

 

- Почувствахте ли се отлъчен?

 

- Отлъчен? (Смях) Не, не се чувствам отлъчен! Това е много малък проблем, трудности при разпространението. Мисля, че е грешка да не позволят на американската публика да види този филм. Жалко, ако е добър. Ако е лош, значи ще има късмет! Но зрителите трябваше да имат свободата да преценят. Важното е, че филмът излиза в други страни, а аз винаги съм бил добре приет в Европа.

 

- А актьорите? Нарани ли това, че някои се разграничиха от вас?

 

- Актьорите бяха чудесни, докато правехме филма. Наистина се забавлявахме на снимките. Но те се страхуват. Социалният натиск ги кара да правят грешки. Тимъти Шаламе го обясни. Той беше номиниран за “Оскар”. Каза: “Трябва да направя това, за да остана в надпреварата за Оскарите. Това е моят шанс”. Разбирам го; той е млад, трябва да гради кариера.

 

- Социалният натиск особено силен ли е днес?

 

- Винаги има силен социален натиск. Хората са свободни да отстъпят или да му се съпротивляват. 

 

- Първо беше аферата “Уайнстийн”, сега аферата “Епстайн”. Виждате ли в това тежко морално бедствие?

 

- Подобен род скандални неща винаги са съществували в социалната история на човечеството… А вестниците се вълнуват от всеки нов скандал. Това е част от журналистиката и част от обществото.

 

- Има ли според вас нова форма на лов на вещици?

 

- Има някои прилики с лова на вещици по времето на Маккартизма. Но според мен днес не е толкова сериозно. Аз бях дете и си спомням колко ужасяващи и опустошителни бяха доносите и хайката за “червени”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

George Angeloff на 19.09.2019 в 15:25
Awesome translation of very good interview
Поправка? на 22.09.2019 в 13:15
Уди Алън - творецът и Уди Алън - извратенякът са две различни неща. Първия обожавам, а вторият ме отвращава...
Вася Н. Илиева на 28.09.2019 в 12:58
Гениален и развратен, като очаква гениалността да е извинение, прикритие и пропуск за разврата. При мнозина е така - умът и талантът са в комплект с не каква да е аморалност, а с разврат: изнудващ, притискащ, манипулиращ, успяващ. Заради мнозината успешни развраници, други са набеждавани без вина, като Пласидо Доминго, жертва на матрицата талант и разврат. Уди Алън е отвратителен гениален манипулатор, който вменява вина у устойчивите и неподатливи на манипулации и разврат хора- 'били объркани младите хора'-констатира виновникът, за да прикрие собствената си вина за тяхното объркване. И изкуството на разврания гений е проблемно, защото калта в личността влияе на всичко в нея и от нея.
Санчо на 30.09.2019 в 06:30
Благодарение на развратни типове като Уди Алън моето преклонение пред праведниците става все по дълбоко.

Напиши коментар