Снимка: Фейсбук
Ето пълният текст на позицията му:
На 29 октомври 2018 година, в. „Сега” публикува статия озаглавена „Държавата ще финансира само позитивни филми”. Статията е посветена на последното заседание на Комисията по културата и медиите. В статията написана от журналиста Светослав Спасов, която е посветена на мен, под формата на цитати са публикувани „мои” думи, които никога не съм изричал. Тя започва със следния абзац: „Държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции. Останалите трябвало да се правят преимуществено с частни средства. Това каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков в комисията по култура и медии при гласуването на първо четене на промените в Закона за филмовата индустрия”.
Твърдя, че публикацията на в. „Сега” е не просто извадена от контекста информация, но и класическа фалшива новина, с фалшиво заглавие и фалшиви цитати, която подведе редица коментатори и анализатори да изградят анализите си на погрешна основа. Доказателство за това е стенограмата от заседанието на Комисията за култура и медии, която ще цитирам по-долу. Моето изказване беше направено в контекста на предложение на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Предложението накратко беше следното – държавата да участва във финансирането на филмови продукции на частните телевизии. Моето изказване беше в отговор на това предложение и след него от АБРО се съгласиха с казаното от мен. Не съм правил нито предложение за промени в закона, нито пък съм предлагал нов закон, както писаха някои медии, подведени от фалшивата новина произведена от в. „Сега”. Просто направих изказване по време на дискусия в комисията, което е част от работата ми като народен представител.
С изненада прочетох невярната информация на в. „Сега”, който до вчера смятах за сериозна медия и достоверен източник на информация. Нещо повече, редица коментатори на в. „Сега” често осъждат произвеждането на фалшиви новини и декларират, че се борят срещу тях. Истината е, че най-лошите фалшиви новини са тези, които се произвеждат от официални медии, какъвто е случаят с публикацията на в. „Сега” от 29 октомври. Защото информацията в такива медии се приема безрезервно от читателите, което е и голяма отговорност за работещите в тях. Очевидно част от журналистите на вестника не са на нивото на тази отговорност. Впрочем, докато вследствие на тази публикация бях наричан Гьобелс, Ердоган и Ким Чен Ун, бях потърсен за коментар единствено и само от „Дарик”, за което благодаря. Не държа да получа извинение, защото съм наясно, че политиците сме виновни до доказване на противното, а понякога оставаме виновни дори и след това. По-долу цитирам изказването си пред Комисията за култура и медии и прикачвам публикацията на в. „Сега”. Можете да направите сравнение и да прецените, дали в публикувания материал на вестника има и една вярна дума. Държа да подчертая, че не се отказвам от нито една дума казана пред членовете на Комисията по култура и медии в парламента.
Стенограма от заседанието на Комисията за култура и медии, проведено на 25 октомври 2018 година.
Господин Председател, уважаеми колеги, аз подкрепям това, което и господин Рашидов каза. Бих го допълнил по-скоро концептуално.
Аз съм съгласен, защото сериалите са факт, те се гледат и според мен се гледат много повече, отколкото филмите, произведени от Националния филмов център и след като има такъв факт, на него трябва да се обърне внимание.
Разбира се, държавата трябва да постави своите условия и то не само процедурно, не само откъм финанси и пазарни условия, а защо й е на държавата да инвестира в сериали. Първо трябва да отговорим на това и тук говоря от гледна точка на държавата. Само за да стимулира някаква по-масова култура или да постига други цели? Има такива примери в наши съседи.
Например, така наречените турски сериали, които играят ролята на мека сила в региона и това е много сериозен политически въпрос и перфектно изпълнена политическа стратегия през сериали. Аз съм абсолютно сигурен, че България има полза от такъв тип своя политическа стратегия, включително и през разпространяване на тези сериали извън страната, но въпросът е какъв образ на страната гоним, защото „Под прикритие“, който е един много хубав сериал за гледане, ако беше произведен от частна медия бих го приветствал, но произведен от обществената телевизия с държавни пари и рекламиращ страната като дестинация за наркотици, проституция и алкохол, ми се струва малко не добра инвестиция от страната на държавата. Иначе филмът е хубав – и актьорски, и режисьорски, и сниман добре, всичко е хубаво, но държавата няма полза от такава инвестиция.
Може да се правят такива сериали с частни пари. Когато се правят с държавни пари, държавата трябва да има цел и аз съм съгласен да участваме, ако щете, и в дискусии, и в дебат за това каква да бъде целта на тази инвестиция и след като имаме цел би могло да се направи инвестицията и оттам нататък вече да се проследи до колко целта се изпълнява и до колко ефективно тази инвестиция се връща, защото тя ще се връща под други форми – през туризъм, през бизнес среда, през влияние в други държали или изграждане на добър образ и така нататък.