За първия си телевизионен сериал италианският режисьор Паоло Сорентино е избрал една универсална тема с доза провокация: “Младият папа”, в който Джъд Лоу играе първия северноамерикански папа.

 

 

- Казвате, че не сте провокативен, но филмът започва с една много разюздана папска реч…

 

- Сериалът като цяло не е провокация. А там става дума за сцена, която трябва да подмами публиката, примамка, която да я накара да повярва, че ще види папата, който всички миряни искат да видят, т.е. в посока на техния индивидуализъм. Днес ни е трудно да разберем всичко онова, което е свързано с ограниченията на свободата. Началото на филма е една разпусната реч. Но това е сън и постепенно ще разберем, че Пий ХIII има много по-старо видение. 

 

- Старо?

 

- Той се връща преди Втория ватикански събор. Заел е крайно консервативната линия на архиепископ Льофебр и иска да се върне към традицията на Църквата. Той ще възстанови символите, които Църквата е отстранила.

 

Джъд Лоу в "Младият папа" 

 

- Защо решихте да тръгнете в тази посока?

 

- Не исках да се придържам към реалността, а да изхождам от интуицията за онова, което би могло да се случи. Днес имаме папа, който е много внимателен към свободите. Можем да си представим ефекта на махалото. 

 

- Какво е важно за вас в Църквата?

 

- Много неща. Особено фактът, че Църквата отделя голямо място на ритуалите и символите. Важно е да ги съхраним, въпреки че сме свидетели на тяхното премахване. Освен това Църквата се грижи много за любовта. Това е универсална тема, който засяга всички нас. 

 

- А какво е любовта?

 

- Това е прекалено обширна тема, за да може да се обобщи в няколко думи. Но може да се каже, че Църквата се грижи за любовта и за Бог, както и за стратегиите любовта към Бог да бъде възможна.

 

- Какви стратегии?

 

- Виждам две основни: едната се състои в себеотдаването, това е стратегията на папа Франциск. Другата, стратегията на моя измислен папа, се състои в себеотричането, в отсъствието, за да се създаде мания. Откриваме я и в  любовната връзка: разстоянието кара другия да полудее по нас. И трябва да имаме предвид, че манията във Ватикана е да се увеличи броя на вярващите.

 

- Искате да кажете, че има нещо като маркетинг на душите?

 

- Героинята, която играе Сесил дьо Франс, наистина е натоварена с увеличаване на броя на вярващите. А новият папа иска да се срещне веднага с префекта на Конгрегацията за духовенството, която отговаря за увеличаване на броя на свещениците. В този смисъл може да се говори за маркетинг на душите. Но на мен ми е трудно да говоря за Църквата в пазарни термини. Става дума за нещо съвсем различно от това един Берлускони да реши да продава Бог. Защото също трябва да споделяш вярата. Църквата се опитва да развива и предава вярата и любовта и когато си обсебен от толкова възвишени неща, може да направиш грешки. За постигането на тази любов се минава през сложни етапи. 

 

- Чрез институцията?

 

- Институциите са много важни. Образът на кардинал Войело (Силвио Орландо), авторитет на властта и апарата, е безценен: изправен пред многократните опити да бъде дезорганизирана Църквата, той обръща внимание най-напред на институцията. Скептиците казват, че нямаме нужда от Църквата, за да вярваме. Но тя е много важна.

 

- Тази двойственост между власт и вяра ли е принципът на вашия сериал?

 

- Не, аз не изтъквам това противопоставяне. За мен големият въпрос не е дали да се вярва или не, а фактът, че никой не може да мине без Бог. Той си остава световна знаменитост. Въпросът не е дали Бог съществува или не, а защо остава главният герой за всички. 

 

 

- Много елиптичен образ…

 

- Елипсата е любимата ми стилистична фигура, дори и тук  да я има в по-малка степен, отколкото в другите ми филми, където времетраенето ми позволяваше да развия повече неща. 

 

- Друга постоянна стилистична фигура в “Младия папа”  е оксиморонът. Тиара и цигара, например. Вие играете много с противоречията и парадоксите. От вкус към реториката?

 

- Не, но оксиморонът е много подходяща фигура за тази тема, като се има предвид звездното разстояние между Библията и светския живот. Едва ли може да бъде по-далеч от ежедневието.

 

- А каква беше вашата Библия, в техническия смисъл на сериала, развитието на действието и героите?

 

- Това е стил между филма и романа. Не е коренно различен от онова, което съм правил в киното, но е много по-дълго и сложно, поради което е близо до художествената литература. Всеки има специфична история, но, както и в реалния живот, един герой може да се променя в зависимост от личните си срещи.

 

- Не е ли още един оксиморон и самото поставяне на една сложна мисъл и барокова визия в сериал, който цели по-широка аудитория и стартира като блокбастър?

 

- Именно това противоречие е моята цел. Искам този сериал да бъде traghetto (ферибот на италиански - бел. ред), който превозва авторското кино до по-широката публика.

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Българската преса

Българската преса

След Освобождението в България са се появявали и изчезвали безброй мно...

2 коментар/a

«Какво е важно за вас в Църквата?» на 29.10.2016 в 14:31
За мен важното в Църквата е, че тя е Институция. А някога Христос изобщо не е планирал неговото учение да бъде догматизирано; и то от някаква си Институция. Сам Христос е бил против институциите. Той е бил преди всичко против Рим, именно защото Рим е една Институция, базирана на закостеняли закони. По времето на Христос споменът за онзи, другия Рим — жизнеспособния, по своему нравствения, отворилия широко очите си за световната мъдрост — е бил вече бледнеещ спомен. Към това се е било прибавило и разочарованието от покварата на самите нрави на еврейското общество, критикувани за пръв път от Йоан Кръстителя, който посочва, че евреите са се разложили, защото са се превърнали и те в Институция. И точно Институциите — двете институции: еврейската и римската — бяха тези, които екзекутираха Христос.
До горния на 31.10.2016 в 18:27
човече говориш/пишеш като политкомисар

Напиши коментар