“Той сложи край на десет години тежък труд, на явяване на прослушвания, където те карат да чакаш с часове, без дори да те погледнат. Това беше много унизително. Никога не съм била в състояние да се докажа в подобна ситуация. Така че трябваше да срещна Дейвид Линч, който не се интересува от прослушвания”.

 

 

 

Дойде ред и на Наоми Уотс да се поддаде на очарованието на малкия екран. На 48 г., актрисата изпълнява главната роля в новия сериал на “Нетфликс”, “Джипси” (Gypsy), психологически трилър, режисиран отчасти от Сам Тейлър-Джонсън (“50 нюанса сиво”), чийто първи сезон е на разположение в платформата от 30 юни. В него тя играе Джийн Холоуей, нюйоркска психоложка, която гради опасни връзки с близките на пациентите си. Пред “Ел” Наоми Уотс разказва за първата си роля в телевизията, за психоанализата и за филма, който я направи известна - “Мълхоланд Драйв”.

 

- Какъв тип жена е героинята ви в “Джипси”?

 

- На пръв поглед, животът й изглежда перфектен: кариера на психолог, щастливо семейство, хубава къща. Но тя е в криза, защото осъзнава, че е потиснала част от желанията си. Мисля, че жените ще се насладят на нарушенията, към които пристъпва героинята, която, ставайки на 40, започва да прави какво ли не.

 

- “Има сила, по-голяма от свободната воля, и това са нашите желания”, се казва в трейлъра на филма. Вие вярвате ли в силата на подсъзнанието?

 

- Да, и мисля, че то може да ни накара да действаме, независимо от самите себе си. Поведението на героинята ми е ярка проява на нейното подсъзнание. Тя полага огромни усилия, за да контролира желанията си, но това вече не се получава. 

 

- Вие подлагали ли сте се на психотерапия?

 

- Опитвала съм всички видове терапия. За да се подготвя за тази роля, дори проведох терапия със сестрата на продуцентката на “Джипси”, която е поведенчески психолог, също като героинята ми. Този подход се състои в промяна на поведението, за да се променят мисловните схеми. Това е много убедително. 

 

- Вие сте също привърженик на медицатията. Откога я практикувате?

 

- Дейвид Линч ме посвети в нея преди години. Той е все така спокоен и лъчезарен, жива реклама на медитацията. Тази практика е много полезна за хората, които живеят под напрежение и са склонни към тревожност, като мен.

 

- Телевизионните роли по-престижни ли станаха от ролите в киното?

 

- Сега всеки прави телевизия! Най-добрите автори работят за малкия екран. А за актрисите има много по-интересни роли, роли на сложни и несъвършени жени. В киното е трудно да се продуцира филм с този тип героиня.

 

- Това различен начин ли е да упражнявате професията си?

 

- Работното време е тежко. Десет епизода означават много работа, много диалози, които трябва да се запомнят. И откривате сценария в хода на снимките, вместо да го имате предварително, както е в киното. Това е процес на учене. Аз все още не съм намерила ритъма си. Дебютантка съм!

 

- Как премина срещата ви с Дейвид Линч за третия сезон на “Туин Пийкс”?

 

- Беше страхотно. Самият факт, че съм в една стая с него, ме прави щастлива. Бих направила всичко, за да участвам в неговия свят. 

 

- Радвате ли се, че “Мълхоланд Драйв” бе избран за най-добрия филм на ХХI век от 177 критици?

 

- Това е ласкателно и, за да бъда честна, не толкова изненадващо. Спомняте ли си филма, който спечели “Оскар” тогава? Аз също не помня. Без да искам да проявя неуважение към победителя, “Мълхоланд Драйв” трябваше да спечели. Това е незабравим филм, който устоява на изпитанието на времето. Той прониква в подсъзнанието.

 

- Този филм промени живота ви…

 

- Той сложи край на десет години тежък труд, на явяване на прослушвания, където те карат да чакаш с часове, без дори да те погледнат. Това беше много унизително. Никога не съм била в състояние да се докажа в подобна ситуация. Така че трябваше да срещна Дейвид Линч, който не се интересува от прослушвания. Това, което го интересува, е дали сте на една и съща вълна. Поставяше ми въпрос след въпрос. В началото отговорите ми бяха кратки, а после разбрах, че той не иска да види как играя сексапилно, забавно или умно момиче. Той искаше да бъда самата себе си. И това беше достатъчно. 

 

- Описват ви като “късно разцъфтяло цвете”…

 

- Да, всичко се случи късно в живота ми. Повечето актриси пробиват на 20, а аз на 32 г., когато вече си стар в Холивуд. Предимството е, че знаех коя съм и какво харесвам. Като по-млада, може би щях да направя грешен избор.

 

- Как се чувствате с наближаването на 50-те години?

 

- Забравям за възрастта, освен когато видя отражението си в огледало. (Смях). Чувствам се в отлична форма. Майка ми винаги казва, че 50-те г. са най-добрият момент в живота на една жена. 

 

- Двете ви деца гледали ли са ви във филми?

 

- Разбира се, че не! Нищо не е подходящо за тяхната възраст. Гледаха около 15 минути от “Кинг Конг” и по-малкият се страхуваше за мен.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Напиши коментар