В много сухо, много скучно съобщение: Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) обяви, че „ще поеме управлението на Националната телефонна линия за деца – 116 111.“ Не става ясно каква е причината, не се обяснява от кого я поема и как я поема. Няма информация чия е идеята, чие е решението. Просто поема. Ако се съди по фойерверките и екзалтацията в социалните медии на членовете на „Антинорвежкият тръст“, които обявиха това решение за победа, е ясно какво се е случило.
„Антинорвежкият тръст“ – това са онези късащи ризите си в екзалтация дейци в политиката и техни привърженици, които за да вдигат рейтинг и намерят място в управлението на държавата, провиждат всякакви антибългарски конспиративни теории. Така беше измислена и онази спекулация, според която има тайна завера да се изнасят деца към Норвегия, в мащабите на еврейската депортацията към Треблинка. Те прозряха в промените в Закона за защита, който трябваше да влезе в сила от началото на тази година, юридическа подготовка за задействането на „норвежкия план“. Разбира се конспирацията не може без агенти и тези агенти са неправителствените организации. Обаче как да се осветли тази пъклена агентура? О, да! Горещият телефон за деца в риск!!! Значи по горещата телефонна линия за деца в риск – 116 111, норвежките агенти събират данни кои децата да натоварят на ешалоните. И какво е спасението? То е очевидно. Държавата се връща и си взема обратно телефона. Бам! Победа!
Честно казано, бих купил такъв сценарий. От него би станал страхотен трилър за азиатска кабеларка.
Горещият телефон за деца в риск винаги е бил на държавата и контролът върху доставчиците на услугата винаги е бил на държавата. Четете законите!
116 111 е вид социална услуга, за която доставчиците се лицензират в съответната комисия в ДАЗД. Самата ДАЗД е държавна администрация и като такава не може да е доставчик на социална услуга, по реда на сега действащия Закон за социалното подпомагане. Доставчици са само общини, юридически лица с нестопанска цел и частни фирми.
При дете в риск, което се обажда на телефона, се подава сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) там, където е детето. Чрез Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) се прави проверка по сигнала и се предприемат действия. ДАЗД може да контролира дали сигналът е поет правилно от ОЗД и дали са извършени правилните действия и ако не, ДАЗД може да даде методически указания. Но те не се срещат с хората – деца, родители и т. н. В ДАЗД не работят социални работници и психолози, а експерти по права на децата, политики за закрила и т. н. Така е и правилно. Държавните органи разработват и участват в провеждането на държавната политика в осигуряване най-добрия интерес на детето.
Всички дейности по защита на дете, за което е установено от държавните органи (не от норвежците), че има риск, се извършва от държавни органи, а не от НПО-та.
Телефонът е само брънка, но най-деликатната брънка в цялата държавна система за закрила на децата. Затова на линията са нужни отдадени професионалисти, а не чиновници. Детската душа е най-плашливото нещо на света. Да работиш с хлапе в риск е като да правиш сложна инкрустация на свръхтънка кристална чаша. Всяка грешка може да я счупи. Затова законодателят правилно е написал „в най-добър интерес на детето“. Държавата търси най-добрият доставчик на услугата и трябва да изисква само най-добри резултати. Затова има и вече добре работеща система. Имаше до оня ден.
До решението на ДАЗД от 6 февруари управлението на социалната услуга се извършваше от неправителствена организация по процедури на Закона за обществените поръчки. Защо услугата се управлява от външна организация? Логиката е много проста.
Горещата линия е много тежка, безкрайно отговорна работа, в която само отдадени психолози са полезни. Не ме разбирайте погрешно. Винаги могат да се назначат на държавна работа чиновници и да се отчита дейност. Но практиката показва, че в такива случаи Кодексът на труда и шуро-баджанащината са водещи, а не интересът на децата.
В прессъобщението на ДАЗД се казва, че за десет години са били проведени 10 928 консултации с родители и 11 772 консултации с роднини и близки. Консултациите с деца са 119 530. Това са само сухи цифри, а зад тях стои много, много работа и много спасени душички. Това е повод за гордост и за ДАЗД, и за „Анимус“. Договорът на организацията изтече още на 1 октомври миналата година, но нов конкурс така и не е обявяван.
В ДАЗД работят професионалисти и те са наясно с абсурдната ситуация. Наясно са, че е безотговорно да се поставят децата в риск от тази, която трябва да ги пази от опасностите – държавата. Абсурдите ще продължават, докато се позволява улицата, а още по-лошо – популистите да казват кое е добро и кое лошо за нещо, от коeто не разбират. Тук смелите решения не са нито на държавните експерти, нито на психолозите, а на тези в управлението на държавата. И ако тези отгоре нямат смелостта да отстояват правата на децата, по-добре е да дойдат норвежците.
Как се спасява живот
Психолози от „Анимус“, работещи на горещата телефонна линия за деца, близо 24 часа разговаряли по телефона с дете, за да го убедят да не слага край на живота си. Това съобщиха от Държавна агенция за закрила на детето, дни преди да направят промените в управлението на услугата. Детето, което е в тинейджърска възраст, позвънило на горещия телефон късно вечерта и първо се опитало да провери доверието си към психолозите. След това се обадило отново и започнал дълъг разговор, след който детето се успокоило и се отказало от намеренията си.
Свързани текстове: Как държавата се оттегля от нещо, което е постигнала за децата в риск