Тя не бе забравила нещо. Абсолютно нищо. Спомняше си всичко. Прическата си “артишок”, “никога не бях имала толкова къси коси”, черния си пуловер с бяла яка и маншети, морскосиньото си манто. Студа, “никога не ми е било толкова студено”. Тя си спомняше най-вече морските мъгли и студените пориви, които помитаха пейзажа. Като сън в студена нощ, виждаше отново преградата от камъни, която, отвъд мириса на пясък и пяната на вълните, се издигала над близкия канал и далечния бряг. Било толкова студено пред камерата, че треперела като пронизана. От главата до петите.

 

Ален Делон и Мирей Дарк в "Мадли" Снимка: АФП 

 

 

Тя притваряше леко клепачите си и, шепнейки, казваше, че вижда лицето на Ален, очите на Ален. В очите на партньора й имало толкова тъга и отчаяна самота, че тя продължавала да трепери и да се вълнува дълбоко. Спомняше си за началото на зимата на 1968 г., която едновременна смразила и изгорила сърцето й завинаги. И от която години по-късно, десетилетия по-късно, тя пазеше следи и белези.

 

Отвъд слуховете за среща в самолет или ресторант, никой не знаеше, че тяхната история всъщност бе започнала през пролетта на същата тази 1968 година. С един телефонен разговор от двете страни на Алпите. Преди почти половин век. В Рим. Мирей снимала тогава в студиото на Дино де Лаурентис вътрешните сцени от Gonflés à bloc, единственият му американски филм, с Тони Къртис. Там тя получила телеграма от Ален Делон, когото не познавала и който й предлагал, обръщайки се към нея на “вие”, “ролята на живота й”. 

“А защо не дойдете вие, за да ми разкаже сам и да ми донесете сценария? Доколкото знам не ви е забранен престой във Вечния град!”, му отговорила тя по телефона. Така започнала историята им, говорейки през нощта по телефона. 

 

Делон търсел борбено момиче

 

Делон излизал гроги от пиесата на Жан Ко Les Yeux crevés, която събитията от Май 68-а спрели в “Театр дьо Жимназ”. Ален вече не излизал от стаята си и имал мрачни мисли. Заминал да работи на морския бряг и в бъркотията се опитвал да направи филм, на който за първи път да бъде продуцент. Делон търсел борбено момиче, решително и вироглаво, без превзетост, нито маниерност. Нищо не предопределяло тази среща между мрачния съблазнител и мъжкараната.

Ален все още бил женен за прекрасната Натали, майка на неговия син. Пристигнал в Сен Тропе, за да снима “Басейнът”, насред изчисленията му за нов роман с Роми Шнайдер, живеещ при Брижит Бардо, той снимал през деня и прекарвал нощите си да говори по телефона с Мирей. Обадил й се отново. Тя му се обадила отново. Женен за Натали, партньор на Роми, квартирант на Брижит, Ален мислел само за Мирей и прекарвал редките си свободни уикенди не в Сен Тропе, а в Рим. Заминал, за да й занесе сценария, после отишъл отново при Мирей, която сега снимала Summit с Джан-Мария Волонте. Никой, абсолютно никой, не знаел нищо за зараждащата се идилия. Върволицата журналисти, които дебнели и преследвали Делон в Сен Тропе, очаквали да го видят как не устоява на Роми през деня на снимачната площадка, или на Брижит в къщата й през нощта. 

 

Романсът им започнал в пълна тайна в Рим

 

 

Мирей Дарк и Ален Делон, 1970 г. Снимка: АФП

 

Всеки един от тях, насред суматохата на снимачната площадка, живеел в собствения си пашкул. Открили се и започнали да се опознават, изповядвайки цели части от живота си. Без важничене и много шум. Две самотни сърца, които се разкривали и разговаряли часове наред. Плачели, смеели се, така се харесали. Толкова много, че когато снимките им приключили по едно и също време, Ален поискал Мирей да отиде при него в Сен Тропе. Което и направила с “Порше”, което сама карала. Изправена пред Ален, Мирей внезапно забелязала, че колата й изведнъж е остаряла и вече не подхожда на влюбената жена, в която се превръщала. Бавно, но сигурно. “Това беше мъжка кола, а аз исках само да бъда момиче”. Дала ключовете на Ален и повече не я карала. Заедно заминали за Париж, като любовници на сватбено пътешествие, за които никой не знае и не ги преследва. Но всъщност не. На всяка бензиностанция на магистрала 7 Ален спирал и тичал до телефона. Без да казва нищо за обажданията си. Едва вечерта, след края на пътуването, Ален помолил Мирей да не се тревожи на следващата сутрин, когато прочете вестниците, и да повярва на думите му. 

Аферата “Маркович”, свързана с бодигарда на Ален и Натали, намерен убит от куршум и увит в изоставен дюшек на едно бунище, била на път да се разрази, а името на Делон да се окаже замесено в нея. По време на разследването дори Мирей била извикана на разпит от следователя. Разказа ми, че никога не е задавала въпроси. Не я интересувало. Без да мислят и да губят и миг, двамата се настанили под един покрив. На следващия ден, облечена в черен смокинг на Ив Сен Лоран, който й заел Пиер Берже, тя отишла в Операта, където танцувал Нуреев. Делон сграбчил ръката й долу на стълбите и повече не я пуснал. Всички в залата ги измервали с поглед и се отдръпвали от тях като от чумави. Те били заедно. Колелото се завъртяло. И ги върнало обратно в светлината. 

Скоро след това двамата заминали за Брюж, за да снимат под режисурата на Жан Ерман, псевдоним на Жан Вотрен, който тъкмо е режисирал Делон и Бронсън в “Сбогом, приятелю” и е замислил нова гангстерска история, озаглавена “Джеф”. Мирей помнеше наизуст първите им общи снимки. Нищо не бе забравила, нито репликите, нито дрехите си. И на светлинни години от този филм от 1969 г., в апартамента си на булевард “Монтен”, където живееше с любимия си съпруг Паскал, тя ми разказваше, че никога не е могла да забрави времето на “Джеф”, студената мъгла, която я обгръщала, чувството, което я възпламенявало, аромата на мъжа, който я държал в обятията си. От тези обятия тя не излязла. Не наистина. 

Разбира се, тя продължила кариерата си, но свързала своята кариера с тази на Делон в няколко бележити филма. И двамата били признати. Двойката им сияела. И всичко около тях изглежда водело към хармония в страстта, която ги карала да гледат в една и съща посока. Кино, но също коне, бокс, пътешествия, вещи, бизнес. Изведнъж Мирей дала тон на романса им, пишейки сценария на “Мадли”, историята на една жена, която живее с мъж, когото обожава, и който понякога води други жени вкъщи. 

 

Ален Делон и Мирей Дарк в "Ледена гръд" Снимка: АФП 

 

Двамата обичали да бъдат заедно на екрана. Ален въвежда Мирей в “Борсалино” и “Борсалино и компания”. Мирей отваря вратите на Ален към света на Жорж Лотнер, с когото той работи два пъти - в “Ледена гръд” и “Смъртта на един негодник”. Образът им на сплотена двойка е толкова силен в очите на публиката, че е немислимо сценарият да не ги показва като съпрузи или като любовници. За Ален Мирей обзавежда апартаменти, било то апартамента им на “Ке Кенеди”, чийто две стаи гледали към терасовидните градини и към Сена, в двореца им в Маракеш или в имението в Души, в департамент Лоаре, което й отнема три години, за да стане внушително и впечатлявящо. 25 кучета живеели там с тях между няколко къщи, голям зид, параклис и малко гробище. 

Обожаваща своя партньор, който й отговарял със същото, Мирей вижда как Ален я изоставя заради Ан Парийо. Тя се подслонила при Никол Калфан, но скарването помежду им не траело дълго. И двамата се държали като възрастни. И истински и искрено се възхищавали един на друг. Ален я избрал за своя театрална партньорка. Знаейки, че Мирей е едновременно неговото минало, настояще и бъдеще. Че му е помогнала да отгледа Антъни, че може всичко да й каже, да я приеме в кътче в сърцето си, както и на рамото си. 

Все още обичащи се любовници, Мирей и Ален са изцяло две малки деца на този век, вечно млади, герои на едно общество, което смесваше кодовете, но пазеше ценностите, свързани с красивото, великото, безмерното. 

В продължение на 50 г. Мирей Дарк и Ален Делон ни дадоха блестящ урок как трябва да се живее. Те ни научиха, че независимо от цветовете на времето и дори от блещукането на Млечния път, никой никога не може да свикне да живее без нежност. Без безкрайна нежност.

 

 Ален Делон и Мирей Дарк

 

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

Напиши коментар