В разгара на промоцията на последния си филм като режисьор, “Възражение по съвест” (Hacksaw ridge), Мел Гибсън си спомни старите лудории. Третиран като парий в света на киното през последните десет години, днес той иска да бъде помилван.
Мел Гибсън: Време е Холивуд да ми прости

 

Един от най-ухажваните актьори в Холивуд по времето на своя разцвет, носителят на “Оскар” Мел Гибсън е смятан за парий в света на киното от десетилетие насам заради антисемитски изказвания. Днес дойде времето за прошка за американо-австралийския актьор. 

Всичко започна през 2006 г. с ареста му за превишена скорост в пияно състояние и антисемитската му тирада. Оттогава той получи само няколко роли в невероятни или зле приети филми. За разлика от хвабелствията, на които се радваше за “Лудият Макс” и “Смъртоносно оръжие”. Статутът му на международна звезда стана още по-стабилен с Оскара за “Смело сърце” (1996 г.), филм, който той продуцира и засне.

След няколко дни излиза новата творба на този ревностен католик, “Възражение по съвест” (Hacksaw ridge). Действието се развива по време на Втората световна война, а религията преминава през филма като тънка червена нишка. 60-годишният актьор се надява, че паметта на киноманите ще бъде по-къса, отколкото тази на шефовете в Холивуд.

Филмът разказва истинската история на Дезмънд Дос - в ролята Андрю Гарфийлд - лекар, който се записва в армията, решен да спасява човешки живот на фронтовата линия, но заради убежденията си отказва да носи оръжие.

“Това показва какво означава за един човек с убеждения и вяра да се окаже в адска ситуация… и насред този кошмар този човек е в състояние да задълбочи своята духовност и да извърши нещо по-голямо”, обясни на пресконференция в Бевърли Хилс Мел Гибсън.

На въпрос за собствената му вяра той, изглежда, се почувства неудобно и просто отговори, че е “несъвършен” и “лош вярващ”, който може да научи някои житейски уроци от Дезмънд Дос. Първите критики за филма изглеждат много благосклонни към Мел Гибсън, който не е заставал зад камерата от “Апокалипто” (2006 г.).

През същата тази година той изля порой от антисемитски обиди върху полицай в Малибу, твърдейки, че евреите са виновни за всички войни в историята и изричайки сексистки и заплашителни думи към полицията. Актьорът поднесе извиненията си, после беше осъден на три години условно. Той вече бе обвинен в антисемитизъм след излизането на филма му “Страстите Христови” (2004 г.).

Скоро след инцидента в Малибу Мел Гибсън и жена му Робин се разделиха след 26-годишен брак. После настъпи истинска суша за актьора, който не получаваше вече главни роли до хладно приетия трилър “Острие на мрака”.

Скандалите не спряха дотук. През 2011 г. той успя отново да избегне затвора, признавайки, че е ударил бившата си приятелка, рускинята Оксана Григориева. Актьорът, който скоро ще стане баща за девети път, пак бе осъден на три години условно.

Ролята му в “Бобърът”, режисиран от неговата близка приятелка Джоди Фостър, бе приветствана от критиците, но не успя да привлече публиката. Според сп. “Ентъртейнмънт Уикли” зрителите се сърдят на синеокия актьор. А кариерата му остава белязана с необуздано поведение, нещо, което той твърдо отрича.

Неотдавна пред сп. “Варайъти” той призна, че се опитва да остави инцидента от 2006 г. зад гърба си, но е много дразнещо, че непрекъснато му го напомнят. “Минаха десет години. Чувствам се добре. Трезвен съм, всичко това за мен е нещо неясно в миналото”, каза актьорът.

Приходите през първия уикенд от филма “Възражение по съвест” в Северна Америка ще покажат дали публиката му е простила. “Холивуд и публиката като цяло имат желание да дадат нов шанс на режисьорите, които са достигали върхове”, смята Джеф Бок, анализатор в специализираната компания Exhibitor Relations.

“Мел Гибсън доказа, че притежава режисьорски усет, който надхвърля често посредствените програми на мултиплексите”, смята специалистът. Изглежда, че той има подкрепата на критиците в САЩ за “Възражение по съвест”, което е обещаващо”.

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Аве, Парий!

Аве, Парий!

Кевин Спейси, актьор и мъченик на сексуалния маккартизъм. Неговото тво...

7 коментар/a

God на 10.11.2016 в 12:08
Естествено, че Холивуд няма да му прости. Там всички големи студия са на евреи и цялата машина работи за тяхна пропаганда. Те винаги са страдалци и никога виновни за нищо. Не оправдавам изцепките на Гибсън, но и прекаленият светец не е угоден богу. На доларите пише, че вярват в бога, но не са уточнили кой бог.
Вашите имена /задължително/ на 10.11.2016 в 16:20
какво толкова има да му прощава тая публика или всички семити живеят в сащ, та са го намразили
silence на 10.11.2016 в 17:25
"Страстите Христови" е разтърсващ,изключителен филм. Особено за вярващите,при които смесицата от религия /като участник в светската власт/ и езотерика /истинската вяра в учението,върху което се крепи религията/ поражда непрекъснато въпроси. Петият /или беше шести?/ път,когато го гледах,беше с един такъв човек. Тъпите клишета,с които продължават да представят разликите във вярванията на евреи и християни,тепърва ще задръстват пътищата за движение напред на евреите. Защото страхът,белязал епохата,приключила през 2012 г., заблудите и недомлъвките все по-често "излизат на светло" и дори носителите и поддръжниците им не могат да спрат този процес. Христос е бил съден и убит /дали е умрял наистина е друга тема/ като владетел. Цялата умишлена показност на унижението и страданието,както и емоционалната атмосфера на присъстващите е толкова точно усетена и предадена от Мел Гибсън,че дългата памет на "режисъорите" на епохата няма начин скоро да забрави. И зорко ще следи хора като Гибсън да стоят далеч от такива основополагащи теми.
Raduga 768 на 11.11.2016 в 11:49
Глобалистите (голяма част ционисти) не прощават никога -справка сем.Романови (царска Русия)
Непримир Вироглавович Противопоставский на 12.11.2016 в 15:24
Стане ли дума за резкостта в поведението на Мел Гибсън през онези години, когато алкохолът често отключвал римо-католическите инстинкти у американо-австралийския кинотворец и го тласкал към необмислени ругателства спрямо „богоизбраната раса”, човек се пита: кое го е възмущавало повече — религията на евреите или останалите, нерелигиозни характеристики на този странен етнос. Проблемът обаче не е във вярващите евреи. Той се корени в онези евреи, които са били заменили Бога си с идола на Златния телец. Истина е, че в ортодоксалната йудейска религия има и езотеризъм, който смущава мисленето на обикновените хорица по света. Но пак повтарям — религията е само странност; не е проблемът в нея и не е в нея източникът на целия спектър от проблеми, които ни се натрапват, когато си имаме работа с евреи. Синовете Давидови заслужават неприязънта ни тогава и само тогава, когато учат целомъдрените рожби на по-непокварените народи на своя специфичен разврат, превръщайки ги в роби на култивираното от еврейската корупционна психика собственическо чувство, носеща в наше време названието ЛИБЕРАЛИЗЪМ. Имайки пред вид тази особеност на евреите, ясно е, че средновековната инквизиция се бе отнесла прекомерно сурово с тях, но е имало защо. Християните са били или крепостни селяни, или дворяни, получили привилегии от суверена. Но и в двата случая те са можели само да наследяват притежаваните от тях материални ценности; не и да ги продават или купуват, защото не са им били собственици. Всичко, с което са разполагали, е било собственост или на Бога, или на неговите наместници на земята — църквата и монархията. Евреите от своя страна са искали това, което им е под ръка, да може „да се движи“, да сменя притежателя си по силата на търговската практика. На това се е дължала нетърпимостта на християните спрямо тях. В случаите на най-подчертана нетърпимост, църквата и средновековната династическа власт са прокарвали закони, съгласно които евреите не са имали право на притежание. Понеже видимото с невъоръжено око притежание биха могли да бъдат недвижимите имоти (гори, поля, замъци, водоизточници), на евреите е било отказвана собственост върху каквито и да било недвижими имоти, което ги е принуждавало да правят единственото, което е ставало незабележимо: да натрупват злато (кътайки го в потайни места). Чудо-юдо създанията, притежаващи купища злато, които обаче нямат право с него да си купуват недвижими имоти, са били заставени от това обстоятелство да водят твърде окаяно съществование, което е усилвало основанията за нетолерантно отношение към тях — погнусата от едни свръхбогати дрипльовци. Всичко това, както и неизбежното прибягване до „двойствен живот“ — за да не се набива в очи еврейската им културна специфика, е озлобило този етнос през вековете до краен предел. За издевателствата в по-ново време, достигащи върха си в епохата на нацизма пък да не говорим! Ето защо сега е настъпил моментът да си отмъщават — под формата на „цветни революции“ и „разчистване на сметки“ с всичко, което те посочат като «ретроградно»: феодализъм, капитализъм (но не и робовладелство!); фашизъм, комунизъм; държава, църква, монархия; средна класа, интелектуалци и т.н. Като разбира се започват най-напред със своите: онези „техни“, гдето ВИРОГЛАВСТВУВАТ и не се подчиняват на ПОТРЕБНОСТТА ОТ ЗАЛИЧАВАНЕ на традиционните ценности на човешкия вид (както стана в Ирак, в Либия, в Украина, в Афганистан и в Сирия).
Спиноза на 18.11.2016 в 10:15
Да, и ти клекна, ще целуваш ръка на Шейлок, ако искаш да работиш в Холивуд и да богатееш, не усещате ли сярната миризма, д-р Фауст?
Българин на 18.11.2016 в 14:45
До God: И никога не им е помагано и никога не са спасявани. Те са оцелявали, но винаги с падение, подлости и никога с достойнство.

Напиши коментар