Къде е държавата?

Къде е държавата?
Един вечен въпрос, постоянно задаван и днес. Отговор търси и литераторът Петър Зяпков преди 87 години на страниците на ежедневника „Пряпорец“.

Ориенталско клише за изказване най-разнообразни недоволства от държавата.

Клише на недоволни граждани, често пъти без гражданско съзнание.

Клише на вечни критици без критична мисъл.

 

Петдесет метра път край селото се е поразвалил.

- Къде е държавата, та не го поправя – крещят в кръчмата селяни. Крещят всеки ден така, но не се залавят поне със средствата и времето, разходвани в кръчмата, да си поправят сами пътя.

Немирни деца изпочупили прозорците, развалили оградата на селското училище.

- Къде е държавата?

- Къде е общината да поправи вредите, викат мнозина. Но почти никой не напомня за дълг и инициатива на частния гражданин. Всички се крият зад общото и използват общото благо.

Невъзпитани младежи се движат на групи из улиците на големия град и с пиянски песни смущават нощния покой на почиващите граждани.

- Къде е държавата?

Като че ли държавата е длъжна да постави по всички ъгли на улиците и къщите по един стражар за ония, които не знаят как да се държат в общество.

Лекомислени жени, с разголени крака, ръце и гърди, се движат из дом, улици, театри, събрания и сеят нашироко съблазън и поквара.

- Къде е държавата, крещят, някои морално невръстни, без да виждат, че се унижават, като търсят настойничество и закрила от стражаря. И не бе преди много години, когато един български министър на полицията и един гръцки диктатор се опитаха да заповядат колко дълги да бъдат женските рокли. И простите стражари влязоха в ролята на възпитатели на културните гражданки от „висшето общество“. Знае се как комично издъхнаха тия полицейски мерки.

У нас искат от държавата абсолютно всичко. Тя е всичко и може всичко, а тия, които очакват и най-незначителните дреболии от нея, стават унизено нищо и не могат да мръднат без нея. Като че ли държавата е едно, а те съвсем друго. Като че ли държавата не е техен собствен договор за ред, права и задължения. И затова пропастта между тях и държавата запълват със своята свобода, със своето доброволно малолетство и робство.

Тогава, къде е държавата?

Тя е там, където си я поставил, гражданино, когато си я създавал според небесните и земни закони. Тя е най-напред в тебе, после в твоето семейство, после в училището, в църквата, във войската – навсякъде нейният образ живее такъв, какъвто всички граждани от села и градове са го създали. Подобно на всички други държави и твоята държава, гражданино, е само студент пазител на общия външен ред, за да можеш ти спокойно да растеш материално и духовно. Затова не искай от нея всичко, а само това, което е определено да бъде нейна главна функция. Да, държавата е равнодушен пазач, а не любящ баща. Държавата е юмрук, а не целувка!

За твоята материална и духовна свобода много повече на себе си разчитай, а твърде малко на държавата. Само така ще бъдеш независим човек, творческа личност, а не пореден номер, бездушно колелце в държавната машина.

Петър Зяпков, в-к „Пряпорец“, септември 1929 г.

 

 

Коментари

  • Libertarian

    21 Ное 2014 22:33ч.

    А какво прави държавата със събраните данъци ? Какво искате да кажете, че държавата няма задължения ? Иначе снимката на парламента е много хубава, но да не казвам какви глупости са се изговорили там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Wj

    22 Ное 2014 19:29ч.

    В-к Пряпорец, орган на бившата стамболовистка партия, която, в лицето на Радославов, докара две национални катастрофи. Та този Пряпорец крещи, че хората трябвало сами да се оправят, да не чакат нищо от държавата. Последната, разбира се, щедро дава на правилните хора от правилната партия и им опрощава данъци. Също като сега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Либерализмът либералено дело...

    29 Sep 2017 10:32ч.

    ...на всеки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи