Кралят на комиците: Чаплин в българските киносписания

Кралят на комиците: Чаплин в българските киносписания
„Зная, че времето и обстоятелствата са били благоприятни за мен. Станах любимец на хората по целия свят, обичали са ме и са ме мразили. Да, светът ми даде най-доброто, което имаше, и малко от най-лошото. Аз нямам определен план за живот, нямам и жизнена философия – независимо дали сме мъдри или глупци, всички трябва да се борим с живота. Аз съм непоследователен: понякога малки неща ме дразнят, а катастрофите ме оставят равнодушен.” - Чарлз Чаплин, из „Моята автобиография”

 

На 16 април се навършиха 127 години от рождението на най-големият актьор и автор в света на киното – Чарлз Спенсър Чаплин. А на 17 април 2016 във Вьове (Веве), Швейцария, откриха дългоочаквания музей Чарли: Chaplins`s world.

 

 

Поглеждайки назад във времето, разлиствайки страниците на българските киносписания от 20-те години на ХХ век, можем да реконструираме щрихи от неговия образ, такъв, какъвто е артикулиран в специализираната ни преса. Безспорно, частичен и фрагментарен е портретът на Чарли или Шарло (както също е известен тогава у нас), защото се концентрира само върху публикации от определен период в списанията „Кино”, „Кинозвезда” и „Кинопреглед”.

 

 

Нямаме никаква претенция за изчерпателност, защото не сме се фокусирали върху аспекта на киноразпространението у нас и в случая няма да проследим кои точно негови филми и къде са показвани в България преди 1944 г. Нито ще се впуснем в разточителни анализи и сравнения за достоверност. За Чаплин е писано много по всякакви поводи. (В това число и срамни, и недостойни, ако намесим българския фактор.)

 

Просто сега искаме да ви покажем извадки от интересни материали от златните години на кинематографа. Това, което веднага прави впечатление е, че именно Чаплин не е сред най-популяризираните актьорски величия от епохата. За други фигури, които са оставили значителен или пък не чак толкова отпечатък във филмовата история от периода на Великия ням, има доста повече изписани материали. В това число и авторски.

 

 

Проследените статии са малко на брой, някои са обширни, други по-скромни и категорично са преводни. Само два-три текста са подписани от преводача със съкратеното „Теод. Анаст.”, най-вероятно Теодор Анастасов. Колкото и да е странно, само една снимка от негов филм, конкретно „Хлапето”, краси задната корица на родната „Кинозвезда”. За сравнение сме извадили и страници от американските архиви на киното. Едно е ясно – Чарли е бил обичан и от българската публика.

 

 

 

Най-рекламираното Чаплиново филмово произведение у нас е „Светлините на града” (1931), който в периода на публикацията в България е в снимачен период. Така че няма да е пресилено да изтъкнем все пак наличната актуалност на изданието!

Ето какво ни осведомява сп. „Кино” от 1928 г. по случай бъдещата (от тогавашна гледна точка) творба:

Този път [Чарли] се е отказал от фрапантно комичното, което бе преобладаващият елемент в „Треска за злато” и в „Цирка”. Тук ще изпъкват нюансите на тънкия хумор, замислен да упражни психологическо влияние. Чарли казва, че той го прави, за да въздейства не на очите, а на душата. „Светлините на града“ ще бъде очевидно много по-малко достъпен за „широката маса”, отколкото предишните му произведения.

 

 

Текстът подчертава, че отново е заложено на простата фабула, а мястото на действието е вечният Ню Йорк. В центъра на произведението попада вечната история на бедняка-чаровен скитник, който, уви, за пореден път е завлечен във водовъртежа на големия град. Чаплин ще „говори” от екрана чрез езика на страданието и любовта, на онези, чиито фамозното социално чувство е останало излъгано – мечтатели, поети в мансардите, бохеми, авантюристи, непомирени, ненаситени, погазени. Той ще покаже града, какъвто е.

 

 

Когато четем преводните статии в българската специализирана кинопреса, често оставаме с впечатлението, че преводачът (подписан или не) дописва съавторски статията, давайки лична оценка дори само в едно изречение. Разбира се, има места, на които това ясно си проличава, и такива – които просто остават като усещане за читателите в днешния ден. В случая със сп. „Кино” може би е второто. „Светлините на града” ще е вид морален манифест – се казва още в текста.

Не липсва и информация относно личния живот на звездата – гаранция, че читателите на материала ще задоволят любопитството си по този параграф:

Този филм ще бъде отговорът на Чарли срещу зверските пуритански клевети, ярост и гняв, които са отправени срещу него по повод на развода му. Възнамерява лично да го покаже в Лондон , Берлин, Ню Йорк, а може би Париж.

Още сензационни любопитки, информации, клюки даже, оформени в кратки карета, откриваме по други страници на пресата.

 

 

Чарли Чаплин ще снеме един двукатов филм с диалози, който ще придружава големия му филм „Светлините на града”. Самият той обаче няма да говори.


(Всъщност Чаплин дълго време се съпротивлява на звуковия филм.)

И още:

Чарли Чаплин е на осмо място в анкета на Юнайтед прес сред най популярните световни знаменитости. Пред него са Хенри Форд, Томас Едисън, Мусолини. След него е уелският принц и крал Джордж.

 

 

 

Друго каре: Чаплин за зрителите – какво желае аудиторията? Публиката немаше представа, че искаше да види тия характери, които аз в толкова много филми и положения съм играл. Преди да представя тия характери, аз бях съвършено обезкуражаван от публиката.

 

Интересен пример е и тази информация за „излизането” на актьора от United Artists (компанията, учредена от Дейвид Уърк Грифит, Мери Пикфорд, Чаплин, Дъглас Феърбанкс през 1919 г.), с цел опазването на независимостта на студията и желанието на Чарли да остане верен на каузата си:

 

Чаплин напуща „Съединените артисти“ – най-голямата сензация в Холивуд е това изявление на Чаплин. Причини за това внезапно решение, което е на един от основателите и влиятелен член в това могъщо филмово предприятие, е то да се постави под друго влияние.

 

 

Всъщност под шапката на United Artists, Чапли ще продължи да снима още дълги години и в портфолиото на компанията ще останат „Модерни времена” (1936), „Великият диктатор” (1940), „Мосьо Верду” (1947), „Светлините на рампата” (1953), „Един крал в Ню Йорк” (1957).

 

 

 Документален филм от 2014 г. на Бернар Айзеншиц за създаването на "Мосьо Верду", в интервютата специално участие има и френския режисьор Клод Шаброл.

 

 

Страница от американско списание, рекламираща "Парижанката"

 

По повод на съвещанията на новосформираната през 1919 година компания в автобиографията си Чаплин пише:

Моето участие в тези делови заседания се свеждаше до нула. За щастие брат ми [Сидни] беше също така хитър в бизнеса, както и Мери, а Дъглас, който приемаше вид на добродушно безразличие, бе по-хитър от всички ни. Докато нашите адвокати спореха по техническите подробности, той се държеше несериозно, като ученик, но когато четеше членовете на договора за създаването на корпорацията, не пропусна дори запетая.

 

Двамата братя Сидни (ляво) и Чарли Чаплин, заедно с японският Кабуки актьор Накамура Кичиемон І, заснети през Май 1932 г.

 

Списание „Кинозвезда” коментира Сидни в материал, помпозно озаглавен „Кралят на комиците – интервю с Чарли Чаплин” и нямащ много общо с интервюто. По-скоро е вид журналистическо есе-преразказ, описващо забавно гостуване в дома на актьора и тук-там има вметнати реплики на Шарло.

 

 

В момент, когато става въпрос за „Треска за злато”, се казва, че братът на Чаплин –

Сидней, днес управлява работите на брат си, който е много слаб търговец. В Холивуд се разправя, че когато трябва да се подпише некой особено износен договор, Чарли, който не понася подобни сцени, заминава нанекъде извън града и праща вместо себе си Сидней. Все пак Сидней не се отказал и от актьорската кариера и понякога се появява в филмите на Чаплин.

 

 

Страница от испаноезичното Сине Мундиал (1916 - 1946),

реплика на американското Moving Picture World

 

 По отношение на амплоата на Скитника и актьорското майсторство се зачитаме в малките статии „Кариерата на Чаплин” и „Чарли поп”.

 

 

Тоя грим също има своята история. В детинството си, когато работел още във фабриката за играчки, Чарли често имитирал един стар просяк-пияница, който се навъртал около файтонаджийските кръчми и за чаша ракия пазел файтоните, докато файтонаджиите пиели и ядели. Образът на стария пияница останал в паметта на момчето. Много години по-късно той го използвал за своя грим във филма.

У него действието е една комична пародия на горчивата мисъл. Неговата игра е остра сатира, облечена в лека външна форма, която я прави достъпна на учени и не учени. Той Ви кара да мислите и в най-смешните положения.

 

 

Безспорно сред най-интересните текстове, преведени за „Кинозвезда” от Теодор Анастасов, е, този, който е подписан от друга величина на Немия кинематограф и филмовата комедия – французина Макс Линдер (1883–1925). Анастасов даже слага под линия пояснителна бележка, че Линдер е отлично познат и известен в България с множеството прожектирани „дребни комедийки”.

 

 

Забележително е това, че Шарло никога не говори и че неговите филми почти немат надписи. Той не позволява на никого да влиза в театра, когато репетира. Бивайки крайно ревнив към успеха и своята работа, той се твърде много огорчава и раздражава, когато му се случи да види, как други комици, в болшинството си американци, вместо да творят, се стремят по най-безсъвестни начини да го подбият, като за това прибегват до най-гнусни хитрости, за да узнаят неговия секрет. Но аз ви уверявам, че у него няма никакъв секрет. Той [Чаплин] обладава поразителна методичност и такъв дар, който не може да се подражава. У него нема фокуси, нема специални изобретени, но той е само много умен и способен и много добросъвестен. Нарича го съвършен образ за всички тия, които желаейки да се отдадат на кинематографията, искат ревностно да я изучават и напълно да я усвоят. Да се намери истинската причина за неговия успех, да се извлекат от нея многочислени правила и формули – ето що би значило да се изучи секрета на неговата работа.

 

Макс Линдер

 

И все пак – най-живият, колоритен, интересен портрет на Чаплин в българското киносписание:

За него говорят с ласкава усмивка на лице и със забележимо обожание в гласа – всички: и мъже, и жени. В живота Чарли е остроумен, интересен, доста начетен и смислен събеседник. Той живо се интересува от политиката, от социалните движения и мировите проблеми. Слушайки неговата плавна реч – жива, остроумна, неволно си задаваме въпроса: откъде е всичко това? /…/ Нема по-разнообразен комик от Чаплина. Той е еднообразен само в своята външна форма, в своя костюм и походка. Това е неговият стил. Но във всичко останало е само безконечно разнообразен: в играта, в мимиката, в заразителната веселост. Жалко, че „бедните“ от американска гледна точка страни, не са видели и не ще могат скоро да видят Чаплина в настоящите му големи филми, като например Kid [„Хлапето”] и др. Тогава те биха видели неговия талант и всичкия му блесък и разнообразие. Чаплин редко, почти никога не ползва чужди сценарии. /…/ Неизтощим в изобретателността си, познава отлично публиката си, дава на зрителите онова, което им е нужно. Мил, незлоблив, добродушен, но не глупав, цел пропит с безконечен хумор, цел в движение, той преминава понекога от лек лиризъм към доста силен драматизъм, който дълго не задържа. Той обича и съжалява своята уморена и изнурена от дневен труд работническа публика.

 

Както казваше и сър Ричард Атънбъроу (който направи блестящ биографичен филм с Робърт Дауни-Джуниър в главната роля) – Чаплин е среща с Бог! Така е. Вярвам, че това се усеща и от българските архиви. Дано някога дупликатни копия от тези страници из родните ни киносписания попаднат в новооткрития швейцарския музей във Вьове (Веве). Така поне е сигурно, че ще останат съхранени, реставрирани и ще бъдат доста по-добре опазени.

 

Трейлър на "Чаплин" на Атънбъроу

 

 

Още снимки от музея на Чаплин: 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи