“Сцена, добър сценарий, добър екип. Това е моето щастие”. Кейт Бланшет може да изиграе Боб Дилън, фатални диви, да ръководи театър и да бъде внимателна майка на четирите си деца… Анти-звездата с два Оскара обръща поглед назад към пътя си с вкус към абсолютното.

 

 

Прибрани руси коси, панталони за джогинг, къс кожен елек, Кейт Бланшет върви бавно в салона “Пруст” на хотел “Риц” в Париж, а великият Марсел би могъл да си помисли, че тази жена с дълги и слаби ръце и крака би била идеалното въплъщение на херцогиня Дьо Германт, ако днес трябваше отново да напише “По следите на изгубеното време”. Кейт се усмихва на тази идея, намирайки я едновременно за странна. 

Не съм от онези кокетки, чиято единствена мания са вечерите в града. Аз живея на земята, обяснява звездата от австралийски произход с два Оскара, която тъкмо се е заселила в провинцията, в предградието на Лондон, където се грижи за четирите си деца и за градината си. Последната прищявка на семейството е да засадим гора на нашето парче земя. Виждате, че  съм далеч от светската суета на вашата скъпа Ориан.

С изключение на онази октомврийска вечер в разгара на Седмицата на модата в Париж, когато с рокерски вид Кейт Бланшет отиде на няколко ревюта. Ако е необходимо, музата на парфюма Sì и голяма приятелка на неговия създател Джордж Армани, знае как да се отърве от този двуполов стил а ла Бауи, за да позира като фатална жена в розов дамски костюм, напудрена и с лустросани букли, разхождайки финия си силует по червените килими, подобно на холивудските диви от 50-те г. на миналия век.

Голямата актриса Кейт Бланшет се отличава с метаморфозите си. Тя е хамелеон, както в живота, така и във филмите си, способна да се вмъкне в най-крайните и своенравни роли, играйки със същата интелигентност английската кралица Елизабет I, елфа Галадриел във “Властелинът на пръстените” или жена на ръба на нервна криза в “Син жасмин”.

 

Да работиш по една роля означава да откриеш точния тон на героя си,

 

а за да го постигнеш, са нужни най-малко двама, за да общуваш, да водиш диалог, да събудуши нашите визуални, литературни, филмови, музикални ориентири. Ето това ме интересува при изграждането на една роля, разговорът, който водя с режисьора и с партньорите ми. Така развивам образа. В този сблъсък героят ми се обогатява. Една роля е резултат от това сложно тъкане. Не бих могла да изработя един образ сама в ъгъла си. Ще се отегча до смърт. Това не е моят метод.

 

Понякога, когато чета сценарий, си казвам: “Този път няма да успея. Не съм на висота. Как ще го направя?”.

 

Това, че съм получила награди, не означава, че не съм нервна. За всяка роля трябва да започна отначало. Съмнявам се. Страхувам се. Това е чист адреналин и точно това ми харесва: възможността да се провалиш.  Да се проваля, за мен означава да не изненадвам партньорите ми, да създам прекалено книжен, прекалено буквален, прекалено очакван образ на героя. Обратното, ако успея да предложа малко по-различен образ от този, който всички очакват, тогава смятам, че добре съм се справила. Най-малкото нещо може да създаде тази разликата. Малко по-сериозен глас, не толкова гримирани очи, по-светъл тен, по-уязвим поглед. Героинята ми Каръл в едноименния филм е сложна. Тя е едновременно достъпна и тайнствена, буржоазна  и вулканична, омъжена и преживяваща хомосексуална авантюра, всичко това през 50-те г. на миналия век в Америка. Как да предам тази палитра от противоречиви чувства? Тук диалогът е от ключово значение. И ако не си напълно ангажиран с ролята, то дори не си струва да опитваш. Нямаш никакъв шанс някой да се поинтересува от историята ти.

 

Никога не съм искала да правя кариера.

 

Това, което ми харесва, е да експериментирам, да пътувам, да бъда заобиколена от хора, които уважавам и които ме обогатяват. Сцена, добър сценарий, добър екип. Това е моето щастие. Когато бях млада, знаех, че искам да имам професия, която да ме кара да пътувам. Но нямах никаква представа каква ще стана. Започнах да работя в сферата на финансите, а после ме грабна театърът - заедно със съпруга ми, сценариста Андрю Ъптън, ръководех “Сидни Тиътър Къмпани” -, после дойде киното, през 1998 г., с голямата ми роля на Елизабет I във филма на Шехар Капур. Получих награди. Същевременно успях да създам семейство. Всичко това дължа на моята работа, но най-вече на форма на любопитство, лекота, безгрижие и оптимизъм.

 

Ролите ми променят моето виждане за света.

 

Това е сякаш съм антрополог или журналист. Да поемеш роля, означава да се сблъскаш с реалното, да наблюдаваш това, което се случва около теб, за да обогатиш героя, това означава да бъдеш по-проницаем за света, по-малко безразличен.  Докато се превъплъщавах в Жасмин във филма на Уди Алън, гледах по различен начин на хората на улицата, на бездомните, на изоставените жени, на онези, които си говорят сами. Бях по-чувствителна към голямото нещастие.

 

Врагът на всеки актьор е да бъде егоцентричен и обсебен от образа си.

 

С възрастта престанах да искам да приличам на онези невероятно красиви жени, иконите на киното, с които постоянно ме сравняваха и с които изобщо не се идентифицирам. Смятам, че съм съвсем обикновена. На екрана или на сцената по-малко, защото се превъплъщавам в герой, но във всекидневния живот изобщо не гледам на себе си като на холивудска звезда. Майка ми ме научи на прости неща: “Уважавай себе си, уважавай другите и когато се събудиш сутрин, попитай децата си дали се гордеят с това, което си направила вчера”.

 

Дали съм феминистка? Да.

 

Когато приемам роля, се питам дали това е добре за каузата. И съм от онези, които смятат, че една жена може да направи всичко и да изиграе всяка роля, дори и мъжка. Добре изиграх ролята на Боб Дилън! Учудвам се от дълголетната кариера на Катрин Деньов и Изабел Юпер. Това означава именно, че една жена може всичко да направи.

 

Проблемът с равенстото между половете ще бъде решен, само когато се постигне равно заплащане. Това все още не е така. А също и когато жените престанат да казват, че могат да поемат всичко върху себе си. Когато ме питат как успявам да направя всичко, аз отговарям: “Но аз не успявам!”. Никой не успява. Всички се оплакват от децата, от работата или от партньора си. Защо да претендирам за обратното?

 

Кейт Бланшет

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар