Символ на абсолютната звезда, шведката със скромен произход покори Холивуд и позна славата преди да залезе. Последва половин век на загадъчно усамотение, в който Грета Гарбо довърши мита за себе си.

 

 

"Ана Кристи" (1930 г.)

 

Съществуват толкова анекдоти за Грета Гарбо, колкото и откраднати снимки на повехналата й красота. Толкова истории на почитатели, пресекли пътищата си с нейния, колкото и слухове, очернящи имиджа й. Но, в крайна сметка, това, което не разрушава един мит, не го ли засилва?

Грета Гарбо оставя спомена за една звезда, пленница на славата, която не спира да бяга…

Ражда се като Грета Густафсон в Стокхолм на 18 септември 1905 година. Баща й Карл е напуснал провинцията и мизерията, за да се установи с жена си Анна в столицата. Докато съпругата му домакинства, Карл дави разочарованията си в баровете в града. Грета расте в отхвърляне на тези провалили се родителски модели.

Малка, свежа и закръглена блондинка, тя предпочита да избяга във въображението си. На 13 г. създава трупа заедно с четири приятелки: Attic Theater. Играта приключва скоро след смъртта на баща й Карл. Принудена да помага на семейството си, Грета започва работа като продавачка при една известна шапкарка и бързо става рекламен модел. Но работата е временна.

Преместена в отдела за рокли, девойката смята, че ще изгние там, до деня, в който се появява режисьорът Ерик Петчлер. Грета иска да я наеме в следващия си филм. Разказвайки за първите й стъпки в “Луфар-Петер”, Петчлер ще си спомни за една “много решителна и загрижена да се хареса дебютантка. Малко срамежлива и непохватна в началото, тя бързо се разкри пред камерата. Не бе посещавала курсове, но имаше актьорска дарба. Най-малкото имаше желание, което е от съществено значение”.

Осъзнавайки пропуските си и окуражена от режисьора, Грета кандидатства в Кралската академия за драматично изкуство. Представя се успешно. Аклиматизирането й в академията обаче не е такова. Резервирана, Грета изглежда високомерна.

Всъщност тя е комплексирана от липсата си на образование и показва единствено амбицията си да се изкачи по стълбата на успеха. Една среща ще й помогне. Пионер в шведското кино, заедно с Виктор Сьострьом, Мориц Стилер търси нова муза. Срещайки Грета Густафсон в академията, той вероятно е видял нещо в нея, което я отличава от другите млади актриси.

“Вие не сте актриса, госпожице, вие сте скована, безжизнена”, й казал той, съветвайки я да свали десет килограма, преди да довери на асистента си: 

 

“Забеляза ли добре лицето й? Няма да има равно в този век!”

 

"Сага за Йоста Берлинг" 

 

Прекръства я на Гарбо, избира я за ролята на графинята в адаптацията си на “Сага за Йоста Берлинг”. Първоначално парализирана, Грета играе, осъзнавайки онова, което ще я свързва отсега нататък със Стилер. Известен хомосексуалист, режисьорът наистина изпитва страст към своето “творение”. “Говореха за връзка между нас. Беше нещо повече от това. Предадох съдбата си в неговите ръце”, ще признае Гарбо.

 

На почивка в Европа по същото време, Луис Б. Майер присъства на прожекция на “Сага за Йоста Берлинг”. Впечатлен от техниката на Стилер, магнатът кани шведския режисьор да работи в Холивуд. Стилер поставя условието да наеме Гарбо заедно с него. Въпреки че се колебае, Майер дава съгласието си и така през юли 1925 г. двамата пристигат в Манхатън. Грета проявява нетърпение, безразлична към изкуствените усмивки на американците. 

 

Кралица Гарбо

 

Тя се възползва обаче от възможността да се наслади на спектаклите на Броудей и да се снима при Арнолд Джент, който открива една лице с “изключително рядка изразителност”. Снимките са изпратени на Ървинг Талбърг, детето чудо на “Метро Голдуин Майер”, който решава да превърне шведския лед в жена вамп, дошла от студа. 

Така с пристигането си в Лос Анджелис, тя играе в “Буен поток”, първият й холивудски опит. Филмът, нелепа мелодрама, показва съставните елементи на мита “Гарбо”: студена фатална жена със силен еротичен заряд, често обречена на трагична съдба. 

В живота се разиграва друга драма. Отстранен от режисурата на “Буен поток”, Стилер снима за “Парамаунт” “Хотел империал”. Провал, който го попарва в столицата на киното. Разстроен, Пигмалионът на Грета напуска Лос Анджелис и се връща в родината си, където умира от плеврит. Превърнала се междувременно в звезда, Гарбо никога няма да го забрави. Неговата смърт само засилва чувството й за самота.

Същевременно филмите следват един след друг, създават легендата за Грета. 

 

Екзотична, често двусмислена, фатална, 

 

от “Анна Каренина” до “Тайнствената дама”, тя завърта главата на мъжете. На снимачната площадка на “Плътта и дяволът” реалността се смесва с измислицата. Гарбо се влюбва в партньора си Джон Гилбърт, един истински Дон Жуан. Но романсът им е мимолетен. За нея Гилбърт ще каже: “Гарбо? Непристъпна планина. Камък. Бездна от противоречия и мистерии”.

За него Грета ще подхвърли: “Беше хубав. Нищо друго”. Неуспехът на връзката им през 1929 г. кара актрисата да стане няма за личния си живот, което подклажда слуховете. Явните й женски приятелства, свидетелствата на любовници, охладнели от липсата на пламенност, говорят за бисексуалност, еволюираща в безразличие към любовта. Романтичен, но двуполов символ, шведската звезда е преди всичко обект на възхищение, а дрезгавият й глас успешно навлиза в света на говорещото кино.

 

"Анна Каренина"

 

Грета се налага в серия от роли, в които е жертва на мъжкото общество. Тласната към самоубийство в “Анна Каренина”, тя достига върхове, освобождавайки се от ограниченията на имиджа й, с играта си в “Кралица Кристина” и съгласявайки се да се самопародира в “Ниночка”. 

 

Океан от самота

 

В края на 30-те г., конкуренцията с Марлене Дитрих, нейната съперничка в “Парамаунт”, изглежда се обръща в нейна полза. Дори и да е отхвърлила всяка страст, актрисата е прилежна професионалистка: “Гарбо влагаше толкова жар и сериозност в това, което правеше, ще отбележи партньорът й Конрад Найджъл, че в края на деня беше безжизнена. Не оставаше и пет минути повече на снимачната площадка”.

 

"Кралица Кристина"

 

В личния си живот тя минава за саможива, живее във вила, отличаваща се със своята нищета, проверява всяка фактура, обича да язди кон със силния вятър. Само малцината й близки познават другата Гарбо. “Тя беше независимо момиче, ще каже партньорът й по тенис Андре Люге; както всички, тя имаше своите мигове на тъга. Но често съм я виждал весела и бъбрива”. Независимо от това, както пише нейната приятелка, актрисата Мари Дреслър”: “Царството на Грета беше океан от самота, в който потъваше безнадеждно. Тя е велика артистка, но славата й е нож с две остриета: тя притежава само своето изкуство”.

Какво се случва, когато вече не го упражнява? Неуспехът през 1941 г. на “Жена с две лица” я сваля от пиедестала й. В седмото изкуство, навлязло заедно с войната в епохата на реализма, вече няма място за Гарбо, която го усеща и решава да напусне сцената.

 

"Жена с две лица"

 

Едва 36-годишна, с черни очила и шапка, звездата започва луксозно скитане, което няма да спре. Забелязват я на яхтата на Онасис или под арката на улица “Риволи”. 

Ще узнаем ли някога за какво е мислела през всички тези години, в които не спира да се крие; за Висконти, който искал да я снима в адаптацията си на “По следите на изгубеното време”; за почетния “Оскар”, който и присъждат през 1954 г., но тя не отива да го вземе; за фотографите, които я тормозят до смъртта й през 1990 г.? 

И, в крайна сметка, констатацията на Федерико Фелини: “Бих определил Гарбо като основателка на религиозен орден, който се наричаше Кино”. 

 

Грета Гарбо в "Кралица Кристина" (1933 г.) 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Преди десет години, на 30 юли 2007-а, си отиде един от най-великите ре...

Напиши коментар