Дъглас Мъри: Никой не е дал право на НПО-та да решават бъдещето на Европа!

Дъглас Мъри: Никой не е дал право на НПО-та да решават бъдещето на Европа!
"За пореден път НПО-та твърдят, че няма голяма разлика между икономическите мигранти и търсещите убежище. Но ако повярваме на тази лъжа (както често се случва), това означава, че почти всички жители на Африка и Близкия изток (без да говорим за по-голямата част на Далечния изток) имат право да се заселят в Европа. Или няма да бъдат спряни, ако дойдат. Или няма да бъдат върнати, ако веднъж са дошли. В този случай, обърнете внимание на първите милиони. Защото ще има още стотици милиони".

 

Според британския журналист и писател Дъглас Мъри, автор на бестселъра “Странната смърт на Европа”, останал близо двайсет седмици в топ 10 на “Сънди Таймс” на най-продаваните книги, аферата “Акуариус” разкрива отговорността на про-мигрантските неправителствени организации (НПО), както и на европейските власти, за затъването в мигрантската криза. Книгата му “Странната смърт на Европа”, която се опира на многобройни изследвания и документи, показва трагичния и очевиден провал на мултикултурализма, от Лампедуза до Малмьо.

 

- Посветихте книга на изследването на тези последователни миграционни вълни, които засягат страните от Западна Европа. Какво мислите за кризата с кораба “Акуариус”? Как трябва да я анализираме?

 

- Забележително е, че продължава тази лудост, която описвам в моята книга. Изглежда, че никой на нашия континент не иска да научи някакъв урок или да мисли по друг начин, освен краткосрочно. Наистина ли някой си мисли, че след като тези 600 души от “Акуариус” са пристигнали в Испания, проблемът ще бъде решен? Че няма кой да види какво се случва и да реши да направи същото, следвайки пътя на “Акуариус”? Каква е нашата политика всъщност? Че всеки, който се качи на кораб, може да тръгне за Европа? Че всеки, който пристигне по този начин в Европа, има право да остане? Очевидно това е нашата днешна политика. И тя е непоносима. 

 

- Еманюел Макрон изобличи “цинизма и безотговорността” на италианското правителство с отказа му да приеме кораба. Какво мислите за италианския отказ?

 

- Мисля, че президентът Макрон би трябвало да даде пример. Да изтъкне факта, че следващият “Акуариус”, и този, който следва, и този, който ще дойде след това, ще могат да акостират в Южна Франция. В момента съм в Ница и ми се струва, че това би било много разумно решение. Сигурен съм, че местното население с удоволствие ще приеме голям брой хора от Африка на юг от Сахара. В края на краищата, южната част на Франция е много обширна и всички новодошли няма да се установят за постоянно в Ница.

 

Ако някой е циничен всъщност, това е президентът Макрон. Той говори едно, а прави друго. Той укорява новото италианско правителство, че е отказало да позволи на “Акуариус” да акостира в Италия. Но след кризата през 2015 г. френското правителство възстанови контрола по френско-италианската граница. Ако френският президент е привърженик на пристигането на мигранти в Италия, защо кара Италия да понася бремето и да задържа мигрантите при себе си? Защо не отвори границите на Франция и не позволи на хилядите нелегални мигранти да влязат във Франция? Би трябвало да го направи, ако мрази цинизма. Всъщност би могло да се каже, че Макрон просто е циничен.

 

- Италианският министър на вътрешните работи Салвини отговори на критиките, че само е приложил програмата, с която е бил избран. Възможно ли е да се отговори на страховете на населението, като същевременно се провежда хуманна и уважаваща индивидуалните човешки права политика?

 

- Очевидно Италия е в много сериозно положение. Партията на Салвини обеща да експулсира 500 хил. души, пристигнали незаконно в страната. Харесвам Италия, но се питам дали има страна в света, която може да експулсира набързо половин милион души по един организиран и хуманен начин. Освен това Италия е само по-крайната версия на един проблем, който имаме всички ние. Къде да експулсираме хората, които веднъж са пристигнали при нас? Как ще ги принудим? Мисля, че никой няма да направи това, въпреки че би трябвало. Защото разграничението между легална и нелегална имиграция трябва да се запази. Някои хора, които проповядват отваряне на границите, питат “каква е разликата?”. Отговорът е “законът”. Което не е без значение.

 

Салвини вероятно няма да успее. Вероятно партията му ще припише този неуспех на движението “Пет звезди” и в някакъв момент (може би следващата година) италианците ще трябва отново да отидат да гласуват. И в този момент Лигата ще се възползва най-много от ситуацията. 

 

- Във вашата книга сте посветили цяла глава на Лампедуза. Не изпълни ли вече Италия своя дял в посрещането на новодошлите?

 

- Точно така. В продължение на години те - Италия и Гърция - понасяха тежестта на една политика, която не само бе решавана, но и окуражавана от Берлин и Брюксел. Разбира се, беше предвидено “споделяне на тежестта” по външните граници на Европа, но италианците и гърците сами понесоха товара. Така че Северна Европа укорява Юга за политиките, за които до голяма степен е отговорен Северът.

 

- Първите мигранти пристигнаха в Лампедуза още в средата на 2000 г. Припомняте, че най-напред те бяха посрещани много мило и добронамерено. След това дойде Арабската пролет. Казвате, че Италия е понесла тази огромна финансова и човешка тежест почти сама…

 

- Италианците и гърците бяха изключително щедри и мили. Нямаше мащабни граждански вълнения и като цяло се опитаха да посрещнат хората, които пристигащи по бреговете им. Но скоро били ли сте в Италия? Гарите и паркингите в страната са се превърнали в мигрантски лагери. Защо това да е положително? Защо да е желателно? Това явление се засилваше в продължение на години, но неотдавна се ускори още повече. А политиците умишлено оставиха на наследниците си да се погрижат за всичко това, защото проблемът стана твърде сложен за тях. Същото е във Великобритания и навсякъде другаде в Западна Европа. 

 

Но това, което хората трябва да осъзнаят, е, че всички демографски прогнози в Африка подсказват, че броят на хората, които ще се опитат да проникнат в Европа в близките години, ще бъде много по-голям, отколкото днес. Ето защо казвам, че ако не успеем да поддържаме нашите закони и граници сега, тогава няма да имаме никакъв шанс да устоим.

 

- През 2013 г. италианското правителство стартира операция Mare Nostrum. Каква беше целта на тази операция, подкрепяна едновременно от Европейския съюз и от международната общност? Какви са нейните резултати? Не създаде ли тази операция една по-благоприятна среда, която убеди още повече мигранти да дойдат?

 

- Целта беше да се отговори на трагичните корабокрушения на стари кораби, натоварени с хора от банди трафиканти, които искаха да увеличат печалбите си. Европа видя ужасните последствия и искаше да помогне. Но, в крайна сметка, ние задълбочихме проблема. Никой не е готов да го признае, но изпращането на кораби в Средиземно море, за да докарат тези хора напълно безопасно в Европа, създаде “притегателен фактор”. Всички го отричат, но това е вярно. Трафикантите зареждат все по-малко гориво в лодките си, защото знаят, че европейците ги прихващат все по-рано и ще свършват основната част от контрабандната работа. Което е отличен бизнес модел за контрабандистите, но ужасна система за Европа. Сред нещата, които трябваше да направим (мярка, която предлагам в моята книга и се радвам да чуя, че президентът Макрон започва да мисли за нея), е отварянето на центрове в Северна Африка. Това би попречило на лодките да напускат северноафриканския бряг, а на нас да действаме като партньори на контрабандните банди. 

 

- Не е ли това явление частично причинено от неправителствените организации?  

 

- Разбира се. Всички тези явления са подпомагани до голяма степен от неправителствените организации за “отворени граници”, организации, ръководени от хора, които са истински екстремисти. Те дават информация на мигрантите и потенциалните мигранти, за да им помогнат да заобикалят съществуващите правила, и им обясняват как да останат окончателно в Европа.

 

Тези НПО-та смятат, че светът не трябва да има граници. Че границите са расистки. Че границите причиняват всички проблеми в света. Те се заеха да отслабят границите в Европа. Италианските власти хванаха някои НПО-та в очевидно престъпно сътрудничество с контрабандните мрежи. Тези НПО-та бяха изненадани, докато говорят по телефона с контрабандисти, организирайки срещи и дори връщайки лодките на бандите. Кой е дал на тези групи правото да диктуват бъдещето на нашия континент? Кой им е позволил да бъдат наши морални арбитри? Или да решават нашето бъдеще краткосрочното и дългосрочно?

 

- Каква е ролята на граничните водачи, планиращи пътуването на трансграничните мигранти?

 

- Това са варвари. Те вземат парите на нуждаещи се и често отчаяни хора. Хвърлят ги в мизерия и криза, често ги измъчват, за да изнудват семействата им за още пари. И често това са хората, които нашите политически лидери сметнаха за добре да окуражат и с  които НПО-та се радват да сътрудничат. Още веднъж, всички мислят възможно най-краткосрочно. 

 

- Мъжете и жените, които идват от чужбина, автоматично се обобщават под термина “мигранти” или “бежанци”. Вие обяснявате, че тяхното положение може да бъде много различно. Как? Има ли напрежение между тях?

 

- Термините “мигрант” и “бежанец” често се използват по взаимозаменяем начин. Пътувал съм навсякъде по света и съм виждал много ужасни места. Не отричам, че има хора, които бягат от войната. Особено от войната в Сирия. Но най-малко травмиращото решение е да останат в съседство до страната, от която бягат. Повечето експерти по международна помощ признават, както писах в моята книга, че цената за подслоняване на търсещите убежище е около 100 пъти по-висока в Северна Европа, отколкото в държава, граничеща със страната, от която бягат. Това е една от първите очевидни причини, която прави нелогично прехвърлянето в Европа. С подобни цени можем да помогнем на много по-малко хора. Може би трябва да се погрижим за някои хора в Европа, но Европа не е мястото, където всеки, който бяга от война, може да се почувства като у дома си.  

 

Положението на икономическите мигранти е още по-лошо. Тъй като не бива да забравяме, че мнозинството от хората, пристигащи в Европа през последните години - вкючително през 2015 г. - са икономически мигранти. За пореден път НПО-та твърдят, че няма голяма разлика между икономическите мигранти и търсещите убежище. Но ако повярваме на тази лъжа (както често се случва), това означава, че почти всички жители на Африка и Близкия изток (без да говорим за по-голямата част на Далечния изток) имат право да се заселят в Европа. Или няма да бъдат спряни, ако дойдат. Или няма да бъдат върнати, ако веднъж са дошли. В този случай, обърнете внимание на първите милиони. Защото ще има още стотици милиони. 

 

- След като вече са дошли в Европа, могат ли наистина да бъдат върнати “мигрантите”?

 

- Да. Хората, които са излъгали за родната си страна, или идват от сигурна страна, или не са подали изискваната от закона молба за убежище, трябва да бъдат върнати бързо. Не бива да позволяваме процесът по обжалване да се влачи с години. 

 

- Може ли да се каже, че западните страни въпреки всичко носят значителна отговорност за тази имигрантска криза, като се има предвид, че войните в Ирак или Либия, например, трайно дестабилизираха целия регион?

 

- Това е аргумент, който някои изтъкват, и това не е неоснователно. Усилията за стабилизиране на Ирак и Либия след войната се оказаха напълно недостатъчни. Но какво сме направили, за да дестабилизираме Сирия? Основните актьори, замесени в дестабилизирането на тази страна, бяха Иран, Русия, някои държави от Персийския залив и Турция. За да назовем само някои от тях. В книгата си показвам защо тези страни са много щастливи, че Европа попадна в капана, обвинявайки се за пореден път за всички злини на света. Много е удобно за останалата част от света да ни насърчава в това самообвиняване. 

 

По време на пътуванията ми в Европа за изследванията, необходими за написването на моята книга, срещнах мигранти, родом от повечето развиващи се страни. Ако мислите, че сме отговорни за бежанските потоци от Ирак и Либия, какво ще кажете за потоците от Пакистан, Бангладеш, Мианмар, Еритрея, Нигерия и десетки страни по целия свят? Отговорни ли сме за положението в тези страни?  Наистина ли правилното решение е да позволим на всички тези хора да се настанят в Европа? Или това е проблем, за който никой не иска да мисли сериозно?

 

- За да се върнем на кризата с “Акуариус”, какво казва тя за Европа? Символ ли е на “самоубийството на Европа” или обратното - може да доведе до политическо осъзнаване?

 

- Тя доказва, че за момента нищо няма да се промени. Нещо положително е, че италианското правителството най-накрая каза “стига толкова”. Но циничният отговор на другите европейски страни показва, че засега всички се надяват да избегнат последствията от този исторически миграционен порив към нашия континент. Може би някои страни ще бъдат в състояние още известно време да останат встрани. Може би Франция ще избегне най-лошото тази година.  Но това не може да трае вечно. За нито една страна.

 

Затова вместо да вдигаме шум и да играем едни срещу други, всички ние в Европа трябва честно да признаем това, което се случва, и заедно да се изправим срещу него. Само така имаме шанс да намерим хуманните и благоприлични отговори. И може би да запазим нашия континент разпознаваем за бъдещето поколение.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Трезвомислещ

    24 Юни 2018 3:35ч.

    Изключително разумен и обективен човек! Но политически "некоректен". Представителите на войнстващата, слабоумна, неолиберална, червено - зелена стан, ще го нарекат "фашист","расист", "ксенофоб" и с други подобни определения, характерни за техния речник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Червено-зелен до Трезвомислещ

    24 Юни 2018 8:32ч.

    Интересно откога Меркел принадлежи към червено-зелената сган?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    24 Юни 2018 9:00ч.

    Кое му е обективното - нито дума за това кой създава, организира и финансира НПО! Страх го е да каже Сорос, американския неолиберален политически елит, срам го е да каже, че политическия елит на ЕС, е свързан с интернационалните лихвари и минава на одобрение пред Билдербергския клуб!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хм...

    25 Юни 2018 11:50ч.

    Добър текст, но и този британец е промит. Русия се намеси в Сирия септрември 2015. А страната е съсипвана (по план, както ни обясни ген. Уесли Кларк)) от Запада, с помощта на Саудитска Арабия, Кувейт, Турция и Израел от 2011. А плановете им са още от 2009.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трезвомислещ

    25 Юни 2018 15:06ч.

    Като формална политическа принадлежност Меркел не е част от червено - зелената неолиберална сбирщина, но в идейно отношение - да. Изясняването на реалните политически възгледи на водещите немски политици, независимо от партийно - политическата им принадлежност, изисква писането, най - малкото, на отделна статия по въпроса и не е мястото тук за това. Спиноза, аз, за разлика от теб, не вярвам в теорията за световната еврейско - масонска конспирация, сиреч как едни богати, лоши хора от еврейски произход седят по цял ден и кроят пъклени планове как да ни видят сметката. Не вярвам в подобни глупости, плод на развинтената фантазия на хора с болно въображение, нуждаещи се, в някои случаи, дори от психиатрично лечение. Не случайно съм си избрал прозвището Трезвомислещ! Една фактологическа грешка в интервюто на Дейвид Мъри за в.Фигаро (тази за годината на намесата на Русия във война в Сирия и въобще, за значението, което тази намеса имаше) не прави мнението на този известен експерт, журналист и анализатор по останалите, засегнати в интервюто, въпроси по - малко обективно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Червено-зелен

    26 Юни 2018 8:31ч.

    С нетърпение очаквам задълбочения анализ 1. на тази червено-зелена либерална сбирщина и 2. на идейната принадлежност на фрау Меркел към нея: https://www.youtube.com/watch?v=fAWxV4MZzJk&t=165s

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петко Симеонов

    28 Юни 2018 10:45ч.

    Авторът е прав. Тъжна работа. Европа върви към гражданска война или диктатура. Възможно е и двете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи