Дневник на Чумата

Дневник на Чумата
"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно с теб гледа статистиката".

 

Гонсало М. Тавареш е един от най-талантливите съвременни португалски писатели, който от 23.03.2020 списва колонка в авторитетния португалски всекидневник Expresso. Преводът, който поместваме, съдържа публикуваните досега текстове. 

 

 

 

Дневник на Чумата

 

23.03.2020

 

НАСА прекрати изследванията на луната.

Матео яде спагети до прозореца към улица „Виторио де Сика”.

Сика беше режисьорът на „Крадци на велосипеди”.

В Ломбардия една жена вика името на Паоло.

Един болен в ломбардска болница гледа лицето на жена си и брат си на айпад, високо вдигнат във въздуха от белите ръкавици на лекаря.

Хотел Мариот е превърнат в полева болница.

Луксозни стаи сега са стаи за десет души.

Използва се цялото пространство, разпределено между машини, болни и лекари.

Едно ново спешно земеделие сее болни и обдишващи апарати.

Председателят на Сдружението на пенсионерите казва на младите поколения да не ги забравят в този момент.

Да не забравят бащите и дядовците си.

До мен едно момиченце плаче.

Един министър говори за мерки – теглене и измерване на нещо, което не се вижда.

Андреоти, шейсетгодишен, с маска на лицето, разхожда съвсем дребно кученце на дълга каишка.

186 починали във Франция.

Моята белгийска овчарка се казва Рома.

Рома е жива и невредима; и върти опашка.

Рома не плаче, но не е доволна.

Казвам й: Рома не плаче.

Термометър, температура 37,2.

Индивидуална игра на борсата.

Покачва се, спада. Температурата.

Казват, че общите гробове в Иран могат да се видят от космоса.

Китайската стена, общите гробове.

Зависи от височината.

На каква височина имаш смелост да се изкачиш и да видиш.

37,3 градуса температура.

Температурата на всяка страна, биологична, а не външна температура.

Човекът 2 има много висока температура.

Човекът 3 играе на конзолата най-древната игра – ритане на топка срещу стената.

Спортните игри са преустановени.

Едно злокобно табло оповестява едно единствено число, което вече няма противник.

Едно единствено число за всяка страна.

Иран: 127.

Рома е жадна, сипвам вода в паничката.

Ръката трепери, лапата – не.

Краят на света винаги е бил обявяван статистически.

Карл Пийрсън „основал журнала Биометрика” през 1901 г.

Векът започва, когато се налага да се измерят нещата.

Да се измерят вертикалите, хоризонталите, размерът на краката, на носа, на сърцето.

Големите числа се нареждат в началото на вековете.

Марта казва, че баба й е добре, но щом изключи телефона, се разплаква.

В 2020 започва друг век.

Марта казва, че успява да чуе как баба й плаче дори след като си е изключила телефона.

Това е невъзможно, казвам.

Възможно е, казва тя.

Новини отпреди два дни:

„Италианската икономика със силен спад през първото полугодие”

„Африка с над 900 случая в 38 страни и територии”

„Четири аптеки затворени заради зараза на аптекари”

Генералният директор на СЗО предупреждава младите: „Не сте неуязвими” и „може да прекарате седмици в болница или дори да умрете”.

Джото е двайсетгодишен и спира, когато чува това.

Представям си как по високоговорител фразата се повтаря безброй пъти: не си неуязвим.

„САЩ спират издаването на входни визи”

В италианските градове от високоговорители се чува: не си неуязвим.

Селин разказва как по време на бомбардировките в Берлин една луда крещяла в ушите на минувачите звука на бомбата, бруууммм.

Звукът на нещо, което убива, без да вдига шум.

„Стандарт енд Пуърс понижава рейтинга на португалската авиокомпания”

„Властите в Джакарта обявяват извънредно положение”

Звукът на един вирус.

„Общественият транспорт в Сао Пауло може да бъде забранен за хора над 60-годишна възраст в пикови часове”.

462 починали в Испания.

Рома пие вода от една купа, изглежда жадна или пък се превръща в камила: пие за идните тежки дни.

Краят на века и големите числа.

Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно с теб гледа статистиката.

„Липсва ми телевизия”, казва един персонаж на Форстър Уолъс.

„Научи се да си тръгваш”, казва друг персонаж на Уолъс.

601 починали в Италия.

Твърди се, че и най-дребните частици като вирусите, атомите и прочее издават звук, когато се удрят в нещата.

Звукът на вируса.

Представям си как по улицата специалисти с детектор улавят звука на вируса.

Един от начините да го убием е първо да узнаем каква е неговата музика.

601, 601, 601 починалите през последните 24 часа в Италия.

Гледам през прозореца, всичко пусто: горе, долу, в далечината.

Един стих от Неруда.

„Вървейки по пътя/срещнах въздуха”.

Една италианка казва, че Европа е изоставила Италия.

Изключвам телевизора.

 

24.03.2020

 

„Скучаете ли? Тези музикални изпълнения ще ви накарат да танцувате по време на епидемия.”

Вчера е починал Кени Роджърс.

Днес почина от инфаркт Юдерзо.

„Фавелите в Рио де Жанейро без основни средства за справяне с коронавируса”.

„Какво ни казват звездите по време на пандемия”.

Припомням си легионера Астерикс.

Обеликс настоявал: за него военна униформа със среден размер.

Средата, следване на средния път.

На улицата хората вървят по средния път.

Далеч от колите и от стените.

Средният път, опитваш се да не се докосваш до нищо.

В Тел Авив и Ерусалим се появиха цветовете на италианското знаме.

В Торонто се появиха цветовете на италианското знаме.

В Рио де Жанейро, на Христос Спасител, се появиха цветовете на италианското знаме.

Сутрин си обувай обувките, все едно че ще излизаш навън.

В болницата лекарка с престилка се обръща по високоговорител към колегите си, за да им повдигне духа.

Заобиколена от легла, болни и лекари.

Пуска италианския химн.

Италия се гордее с вас!

Вика лекарката с престилка и маска.

Също като футболен треньор – но насред трагедия, не посред игра.

В Париж дронове казват на хората да се прибират вкъщи.

Ангела Меркел е в карантина след контакт със заразен лекар.

Тръмп заявява, че истинската американска енергия не им позволява да си стоят вкъщи.

Форд вместо коли произвежда машини за спешната медицина.

Вместо скоростни машини, животоспасяващи машини.

Да си представим автомобилен двигател до болнично легло.

Два несъвместими свята.

Една непоискана скорост.

Един погрешен двигател.

Не ми трябва тази скорост, казва един болен.

Имам черно яке, затворен догоре цип, пазя си гърлото.

В дъното едно упорито лимоново дръвче с жълти, горчиви плодове.

Жълтият цвят би трябвало да е защитен.

Веселите цветове – защитени от Конституцията.

Трябва да си оправяме леглото, да се преструваме, че през деня сме ходили много надалеч.

Леглото не разбира, че го мамим.

През целия ден сме там наблизо, на няколко метра.

Да мамим мебелите, вратата.

Да се правим, че излизаме, като отваряме и затваряме вратата.

Наивна врата, вярва на всичко.

В Китай държавата следи температурата на всеки гражданин.

Над трийсет и седем градуса – опасен гражданин.

Предателството напусна езика, навлезе в биологията.

Болният човек застрашава държавата.

Всеки болен става тутакси чужденец.

Ако си здрав, ти си сънародник; ако си болен, говориш друг език.

Езикът на здравите, езикът на болните.

В краен случай, болните да се разстрелват за измяна.

Критериите се променят, Правото се променя.

Един италиански кмет сключва ръце и умолява хората да не излизат от къщи.

Сякаш се моли, проси милост и издава заповед – всичко наведнъж.

Един италиански лекар заявява, че не проумява защо фризьорките ходят по домовете да оправят дамските прически.

Казва, че ковчезите се изнасят затворени, никой няма да види как са сресани жените.

Казва го напористо.

Гледам безмълвен.

И оставам безмълвен.

 

25.03.2020

 

 

Превод: Даринка Кирчева

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи