Тя излъчва дивата красота на Сицилия и източния чар на Тунис. За 60-годишната си кариера плахото момиче, което мечтаеше да стане учителка, написа едни от най-хубавите страници в историята на световното кино. Митичната италианска актриса, родена в Тунис на 15 април 1938 г., празнува 80-ия си рожден ден.

 

"Момичето с куфара"

 

Работила е с най-големите актьори и режисьори на ХХ век. Списъкът е изключителен: Лукино Висконти, Федерико Фелини, Серджо Леоне, но също Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Жан-Пол Белмондо, Жак Перен, Ален Делон, Чарлз Бронсън, Лино Вентура…

 

Снимала се е в 150 филми. Първият й голям филм със сигурност е “Гълъбът” на Марио Моничели. Редом до Виторио Гасман и Ренато Салватори, тя се превръща в Кармелина. Младата, все още дебютираща актриса, успява да овладее естествената си затвореност и да разкрие пред камерата удивителното си присъствие.

 

С филма “Момичето с куфара” тя осъзнава своя талант, както сама признава. Валерио Дзурлини успява да я накара да изиграе роля, която е пълна противоположност на нейния темперамент. Седмото изкуство бързо разбира, че се е родила голяма актриса. Клаудия Кардинале получава престижната награда “Давид на Донатело” за най-добра актриса през 1960 година. 

 

С Бърт Ланкастър и Ален Делон 

 

След тази роля големите режисьори започват да търсят силата на характера й и обезоръжаваща й усмивка. Лукино Висконти, който на снимачната площадка я нарича Клодин и й говори на френски, й дава ролята на Анжелика в “Гепардът”, заедно с Бърт Ланкастър и Ален Делон. Федерико Фелини й поверява ролята на… Клаудия в “Осем и половина”, най-личната и носталгичната му творба. А после и всички останали майстори на италианското кино, Болонини и Коменчини, я използват в социалните си следвоенни трагедии.

 

С Фелини по време на снимките на "Осем и половина" 

 

Тогава тя разбира, че не бива да се затваря в този тип филми. Усеща, че комедията е жанр, в който може и трябва да играе. Участва в първия филм “Розовата пантера” на Блейк Едуардс. Два пъти за десет години играе гаджето на Белмондо, в “Картуш” на Филип де Брока, и La Scoumoune на Жозе Джовани. Нищо не я обезкуражава. Точно обратното, в най-великия уестърн, “Имало едно време на Запад”, тя поема риска да бъде единствената жена сред ужасни каубои - Чарлз Бронсън, Джейсън Робардс и Хенри Фонда. Те имат пистолети, тя - очи, фатални като револвер. 

 

По време на снимките на "Имало едно време на Запад"

 

Като по чудо, времето не разваля красотата й. Може би затова от 90-те г. не се страхува да приема роли на застаряващи жени. Клаудия Кардинале си спомня, че Висконти я е научил да обича бръчките си, карайки я да мръщи веждите си. “Не ги виждам в огледалото, с изключение на онази, която пазех за Лукино”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Даниела Стайкова на 17.04.2018 в 07:26
Честит рожден ден, Клаудия ! Нека твоето име бъде завинаги символ на красотата !

Напиши коментар