„Винаги когато сме давали в превод впечатленията на чужди журналисти от посещението им на европейски студия, сме хранили желанието и нам да се усмихнат обстоятелствата, да прекрачим прага на българско студио.” Ето така през 1929 г. Антон Маринович в собственото си списание „Кино” започва разказа си за снимачните павилиони на „Темпофилм”. Впрочем Антон Маринович следи в тези ранни години много прецизно случващото се в българския кинематограф и след време сам ще поеме по режисьорския път.

 

 

Тютюневият склад на Българското акционерно дружество „Темпофилм“ във фабрика „Енидже“ е приютил обзаведено филмово студио, което според Маринович е надежда за национално кинопроизводство и красноречив европейски мащаб, с който може да се мери България. Помещението се е намирало на ъгъла на бул. „Дондуков“ и днешния бул. „Васил Левски”.

 

Пространството е достатъчно, за да могат да се построят два различни декора и едновременно да се снимат две сцени. Аз заварих в едната страна още неразглобени декорите на вътрешността на Ивановата къща, построени при заснемането на „Земя” по Елин Пелин. Непосредствено до този декор бе кръчмарският тезгях, нужен за същия филм. Само тезгях. До него прожектори, сандъци, натрупани декори, въобще всичко друго, но не и маси, столове и посетители, и все пак този крепящ се дъсчен тезгях е достатъчен, за да ни даде на екрана илюзия за цялата оживена кръчма, в която е поставен. Наистина човек трябва да влезе в ателие, за да разбере колко голяма сила за филма е илюзията.

(„Кино“, 1929)

 

Филмът „Земя” е на режисьора и сценариста Петър Стойчев. Операторът е Христо Константинов, а изпълнители на ролите са артистите Паскал Дуков, Нина Стойчева, Весела Манафова, Богомил Андреев. Лентата премиерно излиза на екран на 14.05.1930 година и е първата продукция, заради която се пригажда помещение за снимачен павилион. Нещо повече – Петър Стойчев е имал намереният същия този декор да се пригоди и за неговата екранизация на „Под игото” – уви, идея, която не се реализира. Все пак декорите за Вазовата адаптация са отбелязани от Антон Маринович с особен акцент върху фасадата на диарбекирския затвор. Авторът на статията също така подчертава, че филмовите декори не са като театралните, а трябва да са много по-тънки и леки.

 

 

Осветлението в българското филмово студио също е било забележително:

 

На тавана са наредени 18 прожектори вани, всеки един от тях има по 10 крушки от 500 свещи. Вън от това има няколко прожектори слънца по 1000 и 2000 свещи, изработени отлично от тукашната инженерна работилница и 2 прожектори – звънци. Всички тези уреди са нагласени така че да хвърлят светлината си във всички възможни направления. (…) Хвърлих последен поглед и излезнах доволен. Бях посетил Българско студио.

 

 

 

 

Антон Иванов Маринович още отдавна е омаян от магията на киното: Киното… Да изнесеш на платното благодарение на творческо-артистичния гений и камерата най-силните, красиви, пошли, комични човешки преживявания. Това е изкуството!

 

Антон Иванов Маринович

 

Роден е през 1907 г. в Русе. Като ученик, а сетне и студент започва да сътрудничи при Пантелей Карасимеонов и неговото издание „Нашето кино”. През 1927 обаче младият Маринович решава да се отдели и създава ново филмово списание – „Кино”, където самият той активно и доста адекватно пише и рецензира заглавия както от световния екран, така и от българското кинопроизводство. Не след дълго започва да пише сценарии за българската фирма „Победа филм”. А след около 15 години, в средата на 40-те, вече е и режисьор. Негови са „Ще дойдат нови дни” (1945), „Утро над родината” (1951), „Ребро Адамово” (1958), „Гераците” (1958), „Приключение в полунощ” (1964) и др.  

 

 

 

Нека да видим как за други творби Антон Маринович пише по страниците на сп. „Кино“ в рубриката „Две български премиери”:

 

На 23 септември в Модерен театър се изнесе премиерата на Гендов-филм „Улични божества”. А в театър Одеон тази на Арс-филм „След пожара над Русия” за България това е истинско събитие. Както се е казвало, вече сме на сигурна почва. Пътят се отъпква. Колкото радостен фактът обаче са самите филми, толкова печално е обстоятелството, за което говори едновременното им изнасяне.

 

„Улични божества” , третият филм на Гендов, който не желае да се вслуша нито в критики, нито в съвети. Пионерът никак не се харесва на Маринович. Криминалният сюжет е разположен в типичната за времето мелодрама, като акцентът е върху възмездието.

 

Гендов в сцена от филма

 

 

С „Улични божества” смятаме, че вече със сигурност може да се говори за „метода Гендов” , чиито основни принципи лежат и в трите му филма. На кратко следните: сюжета из живота на долното съсловие, действие – сензационно, изпълнение – театрално, идеята – наивна, лесноразбираема, средства – всички възможни, цели – (…) да се получи възможно най-силен социално-възпитателен ефект.

 

Критическото отношение е искрено и професионално, като авторът подчертава уважението към пионера на българското кино, но е непримирим с нивото, на което работи Гендов, още повече че екраните на България в епохата показват изключително качествено световно кино. Така че сравненията са неминуеми.

 

 

„След пожара над Русия” обаче впечатлява Маринович. Филмът е на Борис Грежов, сценарият на Панчо Михайлов, а оператор е Владимир Термен. Музиката е на големия Маестро Георги Атанасов. В ролите – Тачо Коларов, Константин Кисимов, Димитър Керанов и др.

 

Кисимов (в ляво) в сцена от филма 

 

Интересно е да споменем, че продуцентите от „АРС филм” са белогвардейци и това се отразява и на промените, които настъпват в сценария. Главният персонаж е ранен руски офицер, който след Гражданската война попада в България и започва работа в мина. И до днес „След пожара над Русия” се смята за качествен опит в българската кинематография.

Във визуално отношение и в монтажа на филма си проличава, че Борис Грежов е първият ни школуван режисьор. Могат да бъдат открити уроците ни на световното кино и особено на експресионизма – пише Александър Янакиев. А ето и емоционалния отзив на друг именит киноисторик – Тодор Андрейков: Това е първата роля на Кисимов в киното, но за мене тя е неговото най-добро превъплъщение на екрана – по-добро и от ролите му след 9 септември. А Александър Грозев подчертава: Най-зрелите постижения са точен ритъм, добра работа с изпълнителите, изисканост в монтажа.

 

Често на страниците на "Кино" на Антон Маринович има забавни конкурси и викторини за читателите. Списанието се отличава с хубав стил и елегантна визия, актуални текстове, качествени снимки и артистично страниране. 

 

Как обаче съвременникът на лентата вижда творбата? 

Още с началната сцена се виждаше – пише Антон Маринович в „Кино”, – че филмът е замислен в рамките на европейска продукция. (…) Грежов е направил сполучлив опит в една много трудна област.

 

Как завършва критическата статия, представяща „Улични божества” и „След пожара над Русия”? По един изненадващ начин, умиротворяващ несъгласията и приемащ дефектите като част от развитието на българската кинематография.

 

Два български филма от различен произход. Нужно ли е да ги сравняваме? Не. Те са различни във всяко отношение. И двата обаче са ценни. Защото са наши. Защото във всеки един от тях по-силно подчертава един факт, желан от всички любители на киното и ценен и акламиран от всички онези, които са схванали, па макар и от различни гледища, това, което предстои да донесе във всички отрасли на обществения и културен живот на народа киното. Един радостен факт: България вече има филмово производство, чието начало е пуснало корени и чийто прогрес е осигурен.

 

Малко завъртяно като стил, но пък много добронамерено и патриотично.

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

към Мендов на 31.12.2015 в 18:22
Явно вие не си го спомняте... Като не обичате такива хвърчащи писания не ги четете, толкова е просто. Щом казваме Чаплин и е пределно ясно за кой става дума, то и за нас е ясно, че като кажем Гендов, по отношение на киното е само един.
Мендов на 28.12.2015 в 21:01
Споменава се на няколко места "Гендов". Тоя човек няма ли си име? Или вече никой не си го спомня? Не обичам такива "хвърчащи" писания.

Напиши коментар