„Въображението на жената винаги е склонно към всичко прекалено и излишно, тласкало много девойки или жени да стават кинематографични актриси. Това увлечение на жената зависи от самия неин строеж, от леснотията, с която тя се отдава на всичко, може би без много да му мисли, от стремежа към романтични идеи, да се явява навсякъде, да блещи и играе на екрана, в ролята на героиня, която й се нрави.”
Артистични, красиви и лукави: жените в кинематографа
Лилиян Гиш

 

 

Ето така българското филмово списание от 20-те години на ХХ в Кинематографичен преглед в различни статии дискутира въпроса за любовната връзка между жените и екрана.

В контекста на историята на световното кино актрисите винаги са били очарователният магнит за привличане на публика. България в това отношение не прави изключение в ранните години на кинематографа.

 

 

Сред любимките, чиито снимки и материали за тях често красят специализираната ни преса, са Пола Негри, Франческа Бертити, Пина Меникели, Лидия Борели. Елена Маковска, Ферн Андра (наричана още „хубавата прелест на киното“), Луци Дорен, Аста Нилсен, Мери Уелкемп, Диана Карен, Мери Пикфорд, Лиа Мара, Лия де Пути, Лилин Гиш, Мери Пикфорд, Елена Рихтер, Грета Гарбо, Сара Бернар…

 

 

И още много други. Не правят изключение и българските кино и театрални звезди. Техните имена срещаме в множество публикации, някои в специализирана рубрика Нашите любимки.

 

 

Дамите в киното (и актриси, а и режисьори) играят важна роля в установяването на филмовата индустрия в немия период. Те са много по-популярни от мъжете и техните образи активно участват в комерсиалното промотиране на произведенията сред масовата аудитория.

 

 

Всъщност първата актриса, която сключва официален договор с филмово студио, е Флорънс Търнър, която през 1907 г. подписва контракт с американската фирма „Вайтаграф”. Така се поставя началото на тези практики и вследствие се развива т.нар система на звездите. Договорът гарантира не само конкретното възнаграждение, но и количеството участия в определен брой филми през годината. В пионерския период на филмовата индустрия имената на актьорите остават в сянката на анонимността. Това обаче е за кратко. Не след дълго освен актрисите на подиума на славата се качват и жените режисьори.

 

Режисьорката и актриса Лоис Вебер по време на снимки

 

Никога не се съмнявам, когато казвам, че всяка средно интелигентна жена, надарена с чувствителност за драматичните стойности, може да направи доста по-добър филм от средно интелигентния мъж. Основната причина е, че жените имат като допълнително качество око за детайла. Това прочуто изказване е на Лоис Вебер (1879–1939) – актриса, режисьор-новатор, сценарист и продуцент. Според величието на киното – безспорният ас Грифит, тя е първият гениален автор в нямата ера, изцяло отдадена и въвлечена във всички продукционни етапи на кинематографа, успяла през екрана да реализира идеите си и философските си концепции, като при това дава своя принос в развитието на киноезика. Лоис Вебер наистина е сравнима с Грифит и като количество, и като качество на продукциите си. Прави към 400 филма, в много от тях е и актриса. Уви, може би около 20 ленти са останали непокътнати до наши дни. Сред тях обаче е Съспенс (1913) – много важно заглавие, напълно реставрирано и съхраняване в Британския филмов институт. 

 

 

 

Филмът е съвместно режисиран с Филипс Смайли – съпруг на Вебер. Самата Лоис играе в Съспенс заедно с Лон Чаней. Неговото присъствие е забележително, макар и в малка роля. Смята се, че това е най-яркият пример от ранното му творчество. А самият филм е многократно посочван като великолепен пример за удачна употреба на полиекран в една все пак доста ранна фаза на кинематографа.

 

Емблематичният полиекран в "Съспенс" (1913)

 

Въпреки че американското кино с прилежащите му звезди доминира в българските публикации в началото на ХХ в., май няма да прочетете много за Лоис Вебер (пиша „май”, защото нямам претенции да съм изчела цялата налична родна литература, което е в реда на нещата). Актьорското присъствие, особено на дами от европейския кинематограф, много повече вълнува родните ни издания. Често техните ликове красят кориците на филмовите журнали. Естествено! Доста българки също така се вълнуват и изкушават да тръгнат по бляскавия славен път, озаряван от светлината на екрана. По страниците на Кинозвезда например можем да прочетем и за разнообразни организирани конкурси: Най-любимата ви киноактриса, Кой артист прилича на мен, Най-хубавите читателки. В описанията на съревнованията и текстовете, придружаващи победителите, се крие и копнежът за киното. Ето някои наши красавици победителки:

 

 

Шамирам, Соня Н. и Y.K. (която е моята лична фаворитка) - призьорки в конкурса. В позирането ясно си личи влиянието на киното.

 

 

Забележетe името - дискретно-таен псевдоним, скриващ истинската самоличност на петата участничка: "Филмина"...

 

 

Какво обаче препоръчва Шарлота Аломбер от френското списание Филм на онези, които желаят да се занимават с киноактьорство според една преводна статия в Кинопреглед:

 

Необходимо условие е да са красиви и да имат артистичен темперамент със специални качества. Защото става въпрос за истински занаят, какъвто е кинематографичното изкуство.

 

Другите качества (не се споменава какви точно) са от особено значение защото, във филма нищо не може да импровизира.

И още:

 

Влечението към платното не трябва да бъде необмислено пощръкляване. Защото актьорската професия изисква упоритото изучаване и непрестанен труд, борба с умората и опасностите.

 

Бъдещата актриса трябва да се задоволява с по-скромна, но достойна роля. И в никакъв случай да не изгори като пеперуда от фенера на Кинемата.

Актрисата трябва и да е млада, защото са редки случаите, когато на преклонна възраст ги взимат за продукция. Пример: Блондинката Миа Май макар и доста стара – сега на 48 години – играе централна роля или ролята на жената, която иска да владее целия свят. Това е привилегия само на големите и утвърдени звезди все пак.

 

 

 

В своята статия Жената актриса авторът Тодор Янков пише:

 

Психиката на жената е по-изтънчена, в смисъл на приемане и репродуциране на впечатленията, а умствените й способности са по-развити в схващане на ония подробности на впечатленията, които измерват по-голем отзвук в нейната психика – в нейния душевен мир. Това дава материал за интелекта и езика, а мъжът не може да ги схване. Затова сега го надминава в някои професии – литература, музика, живопис, сценическо изкуство – и винаги във всички сложни от най-заплетено естество житейски драми. Жената е извънредно любопитна. Поради своите душевни особености и най-изтънчена и разнообразна чувствителност, тя най-много се отличава като артистка, каквато тя е във всичко и най-вече на сцената.

 

 

Според автора актрисите притежават парадоксално и паралелно обикновени и свръхспособности. Като изумителни са онези, които им помагат да се вживеят в образите. От друга страна, жените на екрана и на сцената (в сравнение с мъжете актьори, горките) полагат незначителен труд, защото по природа притежават вещина и естественост. Дамите са най-силни в ролите на майки, хитри и лукави интригантки (пак било вродена природна черта!) и най-вече в т.нар любовни роли. Това учудва дори умелите психолози. А към природните дадености, ако се прибави и малко талант, то стават чудеса. За Тодор Янков едно такова чудо е Сара Бернар, която е истинска царица в изкуството на актьорската професия.

И все пак Янков прави следното заключение за жената артистка: у нея, дори и в най-грозната – има винаги нещо красиво, топло меко, сърдечно, но в същото време е хитра, лукава и двусмислена – според необходимото настроение, продиктувано от сметка, тя винаги има много сложни сметки.

 

 

Списание Киноек от 1925 пък публикува прелюбопитна статия за друг вълнуващ момент в киното: Голотата върху екрана.

 

Ах, голотата създава съблазни в театра, както и във вариететата, но върху екрана е целомъдрена. Тя е целомъдрена, защото е случайна, а не се излага на показ, и защото голото тяло на едно дете, на едно момиче или млада жена, не може да направи освен впечатление на пластиката, аналогични на тези, които може да ни даде един скулптурен или рисуван шедьовър. Когато върху екрана една личност ни се явява гола или почти гола, това е, защото хореографията, спортът, хигиената, етнографията историята, естетиката или драмата го изискват.

 

Предизвикателната Лия де Пути на корицата на "Киноек"

 

Текстът, подписан с псевдонима Абеляр, отбелязва, че режисьорите в киното избягват всичко онова, което тогава се определя чрез думата скабрьозно (термин, дошъл в българския от рус. "скрабезный" - неприличен, непристоен; и от фр. scabreux, scabreuse – рисков, застрашителен, притежаващ шокиращ натюрел). Всичко с нарушени пропорции е някак некрасиво на екрана, а безукоризнено тяло имат много малко артистки. Във филма голотата трябва да бъде това, което в музиката е аподжиатурата (орнамент на мелодията, състоящ се в една малка нота без определена дължина).

 

 

В този контекст не мога да не приложа един прелюбопитен цитат, появил се 11 години по късно, през 1936 г. във в. Заря. Текстът на статията е озаглавен: Китайската филмова кралица проповядва голотата между китайките.

Съвременната китайка със своите обичаи и живот почти се изравни със своите посестрими от Запад. Обаче до последно време на китайките бяха чужди проявленията на „нюдизма”, в каквато и да била форма. Китайките са възпитани с векове в традицията, че физическата скромност е най-големия им добродетел, не могли да привикнат да се явяват на обществени места по плажовете полуголи. Особено ги смущавала мисълта, че можели да ги фотографират в такъв вид. До последно време модел за всички „нюдистки” снимки дори в художествените списания са взимали из средата на най-бедните обществени слоеве. Обаче неотдавна популярната китайска филмова звезда Су Лай, носеща справедливо името „образцовата хубавица”, се снема във… ваната. Появяването на тази снимка в печата била началото на ново течение. Артистките и танцьорките, опасяващи се до сега да се покажат в недостатъчно прикрито тяло, забравили вековната традиция, смело нарушена от „образцовата хубавица”. Напраздно нравствените женски клубове подели кампания срещу смелостта на Су Лай и искали да бъде изгонена от страната или най-малко да й забранят да играе за филм. Популярността на хубавата артистка още повече израснала, тя си останала идол на публиката и освен това от душа й били благодарни много нейни съотечественички, които днес могат всестранно да покажат своята красота.

 

 

Сю Лай е първата китайска актриса, която наистина си позволява сцена в банята през 1932 г. и се смята от историците на азиатското кино, че вероятно е първата дръзнала да направи това. Филмът е Останки от пролетта, също от немия период, който продължава по-дълго в Китай. Творбата не е показвана у нас, но пък се знае за актрисата и нейната гола сцена, която със сигурност не е чак толкова скабрьозна. Особено от сегашна гледна точка…

 

Още от категорията

„Уотъргейт“ днес

„Уотъргейт“ днес

В разгара на дискусията за съдбата на Доналд Тръмп Америка отбеляза 45...

Напиши коментар