- С какви мотиви БСП внася вота на недоверие към правителството за провал в сферата на сигурността?
- Много бързо всеки от читателите ви може да се сети за фрапиращи случаи от последната година, всеки от които би трябвало да води до оставки. Взети заедно, те са достатъчен повод за вот на недоверие. Обезглавен човек в кв. „Хиподрума“, масово убийство в Нови искър, разстрел на търновски бизнесмен насред София, гангстерски стрелби по морето, бягство и убийства на рецидивисти и още, и още… Изправени пред тези факти, имаме избор: да ги сметнем за „малшанс“, както ги определи министърът на вътрешните работи и да ги подминем, или да констатираме провал на политиката в сектор „Сигурност“ и да потърсим политическа отговорност за него. Според нас правилният подход е вторият.
- Защо тъкмо „сигурност“, а не „социална политика“, например, което е по-присъща за левицата тема? Особено на фона на протестите на майки на деца с увреждания?
- За съжаление много са конкурентните теми. Защото практически в нито един сектор на държавното управление не се забелязват последователни и целенасочени усилия за положителна промяна, камо ли резултати. С основание можете да ме попитате защо „сигурност“, а не „транспорт“ - заради случващото се около пакета „Макрон“ и открито лобисткия Закон за Българската автомобилна камара, внесен от депутати от ГЕРБ. Или защо не „здравеопазване“ - заради неадекватния проект за здравна карта и гърмящите една след друга общински болници. Случилото се с оставката на министър Бисер Петков – иди ми, дойди ми – е очевидно признание за пълната безпомощност на властта в социалната сфера, която вие правилно отбелязвате. Сектор „Сигурност“ излезе на преден план обаче, защото там сякаш най-ясно се отличи философията на управлението с марката„ГЕРБ“, която се налага близо 10 години. С неспазените предизборни обещания, като онова „във всяко село полицай“ – помните го, нали? С липсата на ясна представа какво и как да се прави, която пролича при категоричния отказ да се заделят средства в бюджета за МВР, последван от намирането на едни 100 млн. лева. С неясното кадруване в системата, което демотивира и гони компетентните служители от нея. Със спорните нормативни промени. С черната статистика, включваща и кръвопролития, за която отговорност поемат отделни служители на ниво до началник на областна дирекция, не по-нагоре.
- Защо избрахте да внесете вота само с подписите на депутати от БСП?
- По волята на българските граждани парламентарната ни група разполага с 80 депутати. Това е точно, колкото е нужно за инициирането на вот на недоверие. С не малко усилия извоювахме този резултат, който ни дава възможност да вземаме решенията си самостоятелно, без да търсим предварително одобрението на други политически сили. Това е възможност, с която не винаги сме разполагали и би било нелогично да не се възползваме от нея.
- На каква подкрепа разчитате в парламента, при положение, че вотът не бе съгласуван предварително с останалите политически сили?
- Вотът на недоверие ще покаже, освен всичко друго, и сегашното разположение на силите в българския парламент. Ще разкрие реалната конфигурация на управляващите и евентуалните промени в нея. Провалът в политиката на сигурността е толкова очебиен, че всеки, който го отрича, не би могъл да има друга мотивация, освен тази да крепи правителството на власт на всяка цена. Разчитаме на подкрепата на останалите.
- Как ще отвърнете на съображенията, че при неуспех на вота ще бетонирате министъра на вътрешните работи Валентин Радев на поста му?
- Дали г-н Радев ще е министър или не, е второстепенен въпрос. Случките с Теменужка Петкова и Бисер Петков, които в рамките на няколко часа си тръгваха и се връщаха, показаха каква е ролята и тежестта на министрите в този кабинет. Те са там, за да бъдат отстранявани, когато някой от водещите ГЕРБ-ери усети жегата зад ъгъла, както се казваше в един екшън филм.
- Как мислите, възможни ли са предсрочни парламентарни избори? Ваш колега предрече, че правителството пада до края на годината, но не каза как.
- Не бих могъл да гадая. Прогнозите, за да имат смисъл, трябва да се изградят върху някаква елементарна рационалност – разумност, полезност, целесъобразност, а такава често липсва в българския политически живот. Големият въпрос е, според мен, възможно ли е качествено ново управление? И как може то да бъде постигнато? Не вярвам в способностите на сегашния парламент да реализира желаната промяна и затова предсрочни избори ми изглеждат вероятни. БСП има отговорност - и я разбира мното добре! - не само да предизвика нов избор, но и да гарантира, че след него нещата ще изглеждат различно в положителен смисъл. Затова и работим усилено по нашата визия за развитието на страната. Следващите избори не бива да бъдат просто състезание, поредна надпревара между партиите, надхитряне и надиграване по телевизиите с организационни трикове. Време е за избор в истинския смисъл на думата.