Великден някога

<p>В статия от март 1912 г. вестник &quot;Реч&quot; описва подготовката за празника в столицата:</p> <p><strong><em>София се готви</em></strong></p> <p>С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е съсредоточен, като че ли само из улиците &bdquo;Леге&ldquo; и &bdquo;Търговска&ldquo;. В другите краища усиленият темп на настроението, идващо от предпразничните дни, почти не се чувства. Всички бързат към тия улици, за да излязат от тях с грижливо свит пакет.</p> <p>И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот.</p> <p><strong><em>По &bdquo;Мария Луиза&ldquo;</em></strong></p> <p>Не по-малко е оживлението по улица &bdquo;Мария Луиза&ldquo;. От &bdquo;Св. Крал&ldquo; (<em>бел. ред. &ndash; църквата &bdquo;Св. Неделя&ldquo;)</em> до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя оглушителен вик подсещат купувачите да не забравят, че и тяхната стока е необходима за Великден.</p> <p><strong><em>Провинциалисти в столицата</em></strong></p> <p>Както винаги през време на празниците и тая година столицата е наводнена с провинциалисти. Прекарали дълго време в тихата и скучна провинция, те идват тук да съживят своите впечатления през най-шумните дни на столичния живот.</p> <p><strong><em>Бедните</em></strong></p> <p>Сред засмените лица не рядко се мяркат дрипави и умислени хора, които ни карат да се замислим за крайните квартали на столицата, дето мизерията е още по-убийствена през тия дни, когато всички са радостни.</p> <p>В Коньовица, Подуене и Ючбунар, където бедна София намира подслон, нищетата и през тия дни си остава тъй жестока, и вместо радост, празникът на Възкресението носи едно разочарование. И оттам сега се отправят ревниви погледи към столицата, която е честита и се радва&hellip;</p> <p>Добри хора, спомнете си за бедните!</p> <p><strong><em>Дворецът подарява</em></strong></p> <p>Както всяка година пред великденските празници в Двореца постъпват заявления от бедните в столицата за помощи. Много от тия заявления са удовлетворени от управлението на Двореца и днес на тия бедни бяха раздадени отпуснатите помощи.</p> <p><strong><em>Възкресение</em></strong></p> <p>Нощта е тъмна и мъглива над столицата. Въпреки големия студ улиците от рано са оживени и шумни. Към 10 часа вечерта към църквите започнаха да отиват на тълпи на тълпи поклонниците. Едно общо оживление се чувстваше из цялата столица. Най-голямо обаче беше то, както всяка година, пред &bdquo;Св. Крал&ldquo;.</p> <p><strong><em>Пред &bdquo;Св. Крал&ldquo;</em></strong></p> <p>На площада пред катедралата е построен павилион, в който ще се извърши богослужението. Към 10,30 &ndash; 11 часа целият площад беше феерично осветен с безбройни свещи. Даже по покрива на църквата са се покачили някои богомолци със свещи в ръце.</p> <p><strong><em>12 часа</em></strong></p> <p>В 12 часа през нощта се чу набожния и тържествен звън на църковните камбани и хорът поде първото тържествено &bdquo;Христос възкресе&ldquo;.</p> <p>След това богомолците започнаха да се разотиват. Всички със запалени свещи и засмени лица се движеха из улиците, поздравяваха се и пожелаваха на себе си и на целия български народ честити празници и бодър дух.</p> <p><strong><em>В бирариите</em></strong></p> <p>След 12 часа почти всички бирарии в столицата бяха препълнени. По масите са насядали млади компании и на много от тях горят свещи.</p> <p><em>В-к &bdquo;Реч&ldquo;, март 1912 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_tw5O0XWUwTFUEG7hCmDJmpiUJyJwEQ.jpg" />Цар Борис III и царица Йоанна на Великден в местността Клувията при Бачковския манастир. До </em><em>царицата е игуменът на манастира Панарет Брегалнишки, април 1933 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Райна Костенцева пише в книгата си &bdquo;Моят роден град София&ldquo;:</p> <p>&bdquo;На самия ден Великден по обед се отслужваше в църквата &bdquo;Второ Възкресение&ldquo;. На него присъстваха, освен другите миряни, още дипломатите, дворцовата свита и самият княз. Евангелието се четеше на няколко езика. След тържествената литургия имаше прием в Двореца. При престоя си в църквата князът стоеше прав в специалния за него трон, вдясно от олтара. &hellip;</p> <p>На Великден мало и голямо излизаше с нови дрехи &ndash; ново от главата до петите. Който нямаше възможност да се поднови, не излизаше пред хората, не ходеше и на великденския събор, който траеше три дни. На празника &bdquo;движението&ldquo; по улица &bdquo;Витошка&ldquo; беше неимоверно оживено. Някои вземаха файтон от площад &bdquo;Св. Неделя&ldquo;, отиваха до Лъвовия мост и се връщаха обратно. Не им беше, разбира се, толкова за събора, а за да покажат новите си дрехи.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_DfjYwWSMpdy2CqnMFajjG6YNC7LpwQ.jpg" style="height:452px; width:603px" />Великден се е отбелязвал дори на фронта по време на война, 1918 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Неизменна част от празника са били и красивите великденски картички. И тъй като в първите десетилетия на ХХ век те са се произвеждали в чужбина, а тук само са се добавяли поздравителните надписи, прадядовците и прабабите ни са се вдъхновявали от западноевропейски образи - руси деца, които приличат на ангелчета, великденски зайци и кошници с яйца.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_kSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb3LmSM.jpg" style="height:720px; width:468px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_WlkWpzPoz3ZSw3QJtnIsMBLEmAyyBV.jpg" style="height:774px; width:504px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" style="height:645px; width:411px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpg" style="height:654px; width:406px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_Daiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dv.jpg" style="height:660px; width:423px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_IrIgJlimemRAajoEUXDnAHUn2zwbHd.jpg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_t1oQMrgtOXagRl7ajsSxIkYg9WKIRb.jpg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:450px; width:693px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_2Eq49lorpRjAyodyUBxULRf5txfOhg.jpg" style="height:451px; width:704px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_PfbRve4CesDnPaMqlUQ2uQuO5EXFE7.jpg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_9kZr0PfqyShqEYQarY0dCgOnfbRObj.jpg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_LyckL0kTKbx12LpBTTLRtvQouvYFQa.jpg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35863_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" style="height:720px; width:458px" /><em>Имало е и такива картички - посветени на подвизите и победите на българската армия</em></p> <p>&nbsp;</p>