- Автор: Анастас Добрев
- 10 Sep 2020
- 5895
- 9
В Австрия основните политически партии бяха сащисани от резултатите на турския референдум. Разочарованието им бързо прерасна в страх, след като се оказа, че 73% от гласувалите в страната турски граждани са подкрепили Ердоган. По този повод министърът по въпросите на интеграцията Себастиан Курц призна, че австрийската интеграционна политика през последните десетилетия е пълен провал. „Върху хората бе упражняван твърде слаб натиск да се интегрират и липсваха възможности като курсове по местни ценности и немски език. Имахме редица пропуски в образователната сфера“, покая се той.
„Приятелите на диктатурата…най-добре веднага да се завърнат в Турция“, реагира в социалните мрежи лидерът на опозиционната австрийска Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе. „Какво още трябва да се случи, за да прекрати ЕС преговорите за членство с Турция? Веднага трябва да бъдат спрени всички плащания от страна на ЕС, преговорите прекратени, миграцията спряна, австрийското гражданство на противозаконните двойни граждани – отнето, най-после границите ни да бъдат подсигурени и защитени“, призова той.
„Как гражданите в Австрия от турски произход, които живеят в условията на демокрация, са гласували за премахване на принципите на правовата държава от текста на турската конституция?“. За отговор на този въпрос настоя и говорителката на Зелените по въпросите на човешките права Алев Корун, която бе наблюдател на вота в Турция.
Митинг в подкрепа на Ердоган в Кьолн
В Белгия, където 74,98 % от турската диаспора, по-голямата част с двойно гражданство, гласува „ЗА“ засилване на правомощията на турския президент, също е в ход дебатът за отмяна на двойното гражданство.
Депутатът от управляващата фламандска партия на християндемократите (CD&V) Хендрик Богаарт вече призова за незабавна отмяна на двойното гражданство с аргумента, че не може хора с белгийско гражданство да гласуват в полза на „една авторитарна система”.
Идеята бе подкрепена и от Фламандската партия на националистите (N-VA).
Държавният секретар по убежището и миграцията Тео Франкен предложи отмяната да се отнася за всички граждани на държави извън ЕС.
Белгийският външен министър Дидие Рейндерс охлади страстите, като напомни, че много белгийци притежават двойно гражданство, като например френско и не бива толкова важно решение да се взима прибързано.
Юристи коментират, че отмяната на двойното гражданство на практика ще доведе до невъзможност за цели групи от хора да получат белгийско гражданство, тъй като някои страни не допускат възможността техни граждани да се отказват от своето гражданство, за да получат друго (какъвто е случаят с Мароко).
Турският референдум въвлече в дебата и Холандия, след като 71% от живеещите в страната турци казаха „да“ на Ердоган. Най- разпалени привърженици на идеята за отмяна на двойното гражданство са Партията за свобода (PVV) на Герт Вилдерс и Християндемократическият апел (CDA).
Вилдерс заяви, че ще внесе законодателна промяна за забрана на двойното гражданство. От CDA призоваваха за това още по време на предизборната си кампания, но сег, според тях, необходимостта от това е още по-голяма. „Не всички хора с двойно гражданство имат проблем с лоялността си към Нидерландия. Но референдумът показва, че тук хората имат напълно различна представа за върховенството на закона от нас. Това е проблем”, заяви депутатът от CDA Раймонд Кнопс.
Другите десни партии - Народната партия за свобода и демокрация (VVD), 50Плюс и SGP искат да ограничат двойното гражданство, колкото е възможно, без да го забраняват.
Дискусиите около отмяната на двойното гражданство са конкретната проекция на по-широкия дебат – има ли място Турция в ЕС при демонстративното си отдалечаване от демократичните ценности. Особено след провокативното предложение на Ердоган за връщане на смъртното наказание.
Този въпрос очертава ясна разделителна линия между управляващи и опозиция и е чудесен повод за набиращите скорост националистически формации в цяла Европа да напомпат рейтинг.
Като цяло партиите на власт са по-въздържани в оценките си, макар всички да изразяват „безпокойство“ от процесите в Турция и да намекват за „отдалечаване на европейската перспектива“. На по-голяма смелост не са способни, тъй като политическото им бъдеще до голяма степен зависи от изпълнението на договора между ЕС и Турция за сдържане на мигрантския поток.
Европа падна в капана на Ердоган и няма полезен ход. Ако прояви снизходителност към пълзящата диктатура в Турция – това автоматично ще засили национализмите, ако ли жертва правата и свободите на своите граждани – ще е отказ от „свещените“ демократични ценности. Или както сполучливо се изрази датският премиер Расмусен по повод турския референдум: „Странно как демокрацията бива използвана за ограничаване на демокрацията“.
