Тръмп като огледало на американската революция

Тръмп като огледало на американската революция
За фигурата на Доналд Тръмп ще се спори още дълги години. Каква е неговата роля в историята на Америка? Кой е той? Американски герой –   супермен, борещ се един срещу всички за обикновените американци от най-затънтените места в Щатите против „вашингтонското бюрократично блато“? Новият Джордж Вашингтон, зарязал любимата си плантация, за да  оглави войната за освобождаване от робството на глобалните елити (тогава – британският крал Джордж III). Самовлюбен ексцентрик, решил да добави към своите риалити шоута ролята на президент на САЩ? А може би неординерността на личността на Тръмп отразява безпрецедентността на разгръщащата революция в Америка?

 

В това, че в Съединените щати се извършва именно революция, тоест „радикална, коренна, дълбока, качествена промяна в развитието на обществото“, няма никакво съмнение. Всичките ѝ класически елементи са налице: от икономическите проблеми, предизвикващи масова мобилизация на фона на случващите се промени, до парализирания елит, потънал до гуша в междуличностни разпри; до атмосферата на глобална криза, дезориентираща старата власт и ожесточаваща новата.

 

Нещо повече,

 

в Америка се случват едновременно две революции.

 

Първата – тази на повърхността – е политическа и води до сломяване на монопола на американските „универсалисти глобалисти“, които вкараха страната в задънена улица и станаха причина за идването на националистите на власт. Тази революция е в апогея си.

 

Втората революция засега е незабележима, но именно тя ще определи какви ще бъдат Съединените Щати

 

след 10, а може би, и 30 години. Тази втора революция бавно, но неумолимо приближава. Скоро тя ще сблъска консерваторите и социаллибералите – или казано силно опростено, наследниците на Рейгън и наследниците на Рузвелт.

 

Тръмп е, ако не вдъхновител, то безспорен символ на първата революция. Иронията на историята се състои в това, че с победата си той разчисти пътя към поражението във втората революция на своите поддържници.

 

Причините за първата революция не предизвикват съмнения. В края на 80-те години на миналия век Америка влезе в своята имперска епоха. При липсата на идеологически конкуренти американската политическа система прогни, закостеня. Във Вашингтон израсна „имперска класа“, която реши, че звездният ѝ час никога няма да свърши. Както в Древния Рим възникна типично имперски елит, чиято идеология може да се нарече „универсализъм“. Вярвайки във в фукуямовския „край на историята“, тя провъзгласи американската система за универсална (тоест, че съществуващите в САЩ принципи на организация на икономическия и политическия живот са единствено правилните и трябва да бъдат разпространени в целия свят).

 

От Бил Клинтън до Тръмп универсалистите контролираха напълно дневния ред на обществото в Америка,

 

независимо от коя партия бе действащият президент и разпределението на силите на Капитолийския хълм – защото делението на републиканци и демократи отдавна е загубило своя смисъл.

 

Универсалистите създадоха понятието „глобализация“ и идеалния „глобален“ човек на бъдещето, който съществува извън контекста на социалната принадлежност, пола, цвета на кожата и страната си. Този стерилно толерантен индивид символизира глобално конектирания, изцяло уверен в правотата си елит, който гледа CNN и се разхожда из Давос. Исторически и ментално универсализмът се опира на бялото англосаксонско протестантско общество – на разбирането, че ролята на САЩ като защитник на всемирното „добро“ и „зло“, както и утвърждаването на киплинговото „бреме на белия човек“ като модел за развитие на света, е предопределена от Бога.

 

Днешният универсалистки елит даже забрави как се правят пари:

 

мнозинството негови представители никога не са се занимавали с  бизнес, това са обслужващи системата професионални политици, партийни активисти, журналисти, професори, бюрократи, ръководители на благотворителни фондове и създатели на политическите грантове НПО.

 

Този елит получава пари само, защото представлява политическата и   идеологическа надстройка на американската имперска система. Именно затова тя е

 

толкова агресивна в опитите си да запази своите позиции – просто не би могла да се храни по друг начин.

 

Както показват неотдавнашните събития в Шарлотсвил, за да събори Тръмп, той е готов дори да предизвика нова гражданска война.

 

Едва през последните няколко години, след редица военни и финансови провали от страна на универсалистите, техните противници – консерваторите националисти – получиха своя шанс. У американските предприемачи, губещи конкурентноспособността си и обедняващата средна класа възникна общ интерес – победата на националното над глобалното. Призивът на Тръмп към антиелитната, традиционна, самодостатъчна Америка намери отклик сред всички, които се страхуват за бъдещето си, за своя начин на живот.

 

Националистът Тръмп постави точка на глобализацията, наричайки директно целия свят „конкурент на САЩ“.

 

Но също така той сложи край на лицемерието на Америка; лицемерие преди всичко по отношение на самата себе си. С появата на Тръмп настъпи и краят на политическата коректност – тази на есперанто универсалистите; коректността, която контролираше, стесняваше обществената дискусия до допустимите за елитите рамки, и дискредитираше, обявяваше за незаконни всички идеи, излизащи извън тези рамки, заедно с авторите им. Това бе най-страшната цензура. Публично лепейки етикети (спомнете си „руските хакери“), тя завинаги изваждаше от играта неудобните ѝ, заедно с техните идеи. Впрочем Токвил* предупреждава за американския идеологически тоталитаризъм още преди 150 години…

 

Феноменът „Доналд Тръмп“ обаче, не е резултат само на подема на консервативното движение.

 

В не по-малка степен той е следствие на провала на лявата идеология в САЩ. Превръщайки се в имперски универсалисти, върхушката демократи се откъсна от средната класа като своя традиционна база. Партията се отдалечи от социаллиберализма на  Рузвелт, достигайки олигархическия неолиберализъм на Клинтънови.

 

Само че сега Америка, а и целият свят, се върнаха към ситуацията, която доведе Рузвелт на власт преди почти сто години. Отново сме изправени пред системна икономическа криза и финансови балони, пред небивала поляризация и социално недоволство. А главното – пред перспективата за нови граници в света и необходимостта от концентрация върху националните ресурси заради новата надпревара за световно лидерство.

 

Историческият избор пред Америка е следният:

 

  1. Както някога постъпи Рузвелт, в името на запазването на социалната стабилност и покупателната способност, разпределението на националното богатство да се направи по-справедливо; да се обезпечи нормалния осмислен живот на човека в едно общество, където все по-автоматизираният и роботизиран „Убер“ може да остави без надежда за бъдеще милиони хора.
  2. Революционен взрив – като в холивудския филм „Игрите на глада“. Това вече се е случвало с Америка – празникът 1 май идва при нас след разстрела на чикагските работници през 1886 година.

 

Нито един от въпросите, от които зависи бъдещето на Америка, не бива да се решава от позициите на побеждаващия днес консерватизъм, който – напротив – предполага намаляване на ролята на държавата, максимална свобода за бизнеса и доминиране на интересите на индивида над интересите на обществото – тоест, води страната към задънена улица, към социален взрив.

 

За решаването на натрупалите се проблеми е необходим нов етап в държавното регулиране на икономиката и нов обществен договор на нивото на икономическите възможности, които реално ще притежават САЩ. Затова идването на социаллибералите на власт е неизбежно, просто е въпрос на време.

 

Но какво общо има това с Тръмп?

 

За да се построи нещо ново, старото трябва да бъде разрушено. Тръмп се явява като разрушител на старата система, който рязко спира фаталното разрастване на закостенелия ѝ елит и освобождава политическо пространство за промените. Всеки друг, по-малко радикален, да не кажем одиозен, политик би се опитал бавно да реформира системата и би бил разбит и подчинен от същата тази система.

 

Тръмп дезавоалира Вашингтон – и демократите, и републиканците – като носител на универсалната правда, провокирайки ярката демонстрация на тяхната морална деградация и показвайки, че освен американските универсалисти, съществуват и американски националисти; тоест, че американският универсализъм не е универсален. Едновременно с това Тръмп разрушава и атлантическата солидарност, която е ненужна и пагубна за самодостатъчността на Америка.

 

Прогресивните демократи трябва да са благодарни на Тръмп, задето ускори разчистването на левия фланг

 

на американската политика от клинтонистичното гниене, към което самите демократи се страхуваха да посегнат. Както показа предизборната кампания, от левия фланг, от страна на Бърни Сандърс, бе просто невъзможно да се пробие стената на политически коректната всеобхватна цензура. Това можеше да направи единствено Тръмп – този, на когото, каквито и етикети да му лепят, вече не могат да му навредят.

 

Вероятността Тръмп да загуби все още остава. Връщане към статуквото обаче, вече няма да има. 45-ят президент на САЩ разруши договора на елитите, изостри тяхното противопоставяне, изведе войната помежду им в публичното пространство, отряза всички пътища към отстъпление. Консерваторите в администрацията му вече бичуват отживелите социални програми, за които американската икономика няма ресурси, развързвайки ръцете на онези, които ще дойдат след тях с кардинално нови решения. Това означава, че

 

за първи път от дълги години насам, вместо водевилно-показното съревнование между републиканците и демократите,

 

ще наблюдаваме реална борба между десните и левите – консерваторите и либералите. И двете партии се подмладяват и радикализират – те вече започнаха да се връщат към своите идеологически корени именно на базата на американските национални интереси, и с очевиден уклон към социалния дневен ред в политиката и обществото. Тази борба започва от местните органи на властта и след 4 до 8 години радикално ще обнови Конгреса.

 

Струва си да се отбележи с особен акцент фактът, че приоритетите на консерваторите на Тръмп и прогресистите на Бърни Сандърс съвпадат по редица ключови за Америка проблеми: за необходимостта от данъчна реформа, за ограничаването на властта на финансистите, за възраждането на национална икономика, за реформа в избирателната система.

 

Всичко това дава надежда, че стабилното електорално мнозинство в подкрепа на ляво-либералния, „рузвелтовския“ курс във вътрешната, а и във външната политика на утрешна Америка, не само е възможно, но е практически неизбежно.

 

От една страна Тръмп е лидер на консервативната революция срещу отиващата си англосаксонска протестантска Америка. От друга страна се проявява като ускорител на другата революция, която ще бъде значително по-фундаментална. Доналд Тръмп неумолимо разбива системата, задържаща тази революция.

 

Идването на консерваторите на власт ще накара всички, които не са съгласни с тях, да се върнат към източниците на американския социален прогресивизъм.

 

Консервативната революция „отгоре“ открива пътя на либералната революция „отдолу“.

 

По този начин е напълно възможно, без да го разбира и без да го желае, Тръмп да ускори историческия поврат в Америка – от наследниците на Рейгън към наследниците на Рузвелт.

 

-----

 

*Алексис Шарл Анри Клере дьо Токвил (29 юли 1805, Париж – 16 април 1859, Кан) е френски политически мислител и историк, известен със своите творби „Демокрацията в Америка“ ( появила се в два тома 1835 и 1840) и „Старият режим и Революцията“ (1856). И в двете творби той изучава държавата в западните общества и последиците върху отделния човек от настъпващото изравняване на гражданските права. „Демокрацията в Америка“ (1835), неговият най-голям труд, издадена след пътуванията му в Америка, днес е смятана за едно от ранните произведения от сферата на социологията и политическите науки.

Изтъкнат представител на класическата либерална политическа традиция, Токвил е деен участник във френската политика, в началото при Юлската Монархия (1830-1848) и по-късно по времето на Втората Република (1848-1852) (Франция), последвала Революцията от февруари 1848. След преврата от 2 декември 1851 г. на Луи Наполеон Бонапарт той се оттегля от политическия живот и започва работа по книгата си „Старият режим и Революцията“.

-----

Авторът е  доцент Московския държавен институт за международни отношения

Източник: https://iz.ru/

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    22 Авг 2017 10:11ч.

    Зейфод Бийблброкс, президент на имперското галактическо правителство, Зейфод Бийблброкс — авантюристът, бившето хипи, любителят на удоволствия (мошеникът? — напълно възможно), вманиаченият самохвалко, неспособният да установи нормален човешки контакт, за когото се говореше, че съвсем е мръднал. Президент? Никой не се бе побъркал, поне не в този смисъл. Само шестима души в цялата Галактика разбираха принципа, върху който се основава управлението на Галактиката, и те знаеха, че щом Зейфод Бийблброкс вече е обявил намерението си да постави кандидатурата си за президент, въпросът може да се счита почти предрешен: той бе замесен от идеалното тесто за президент. Само шестима души в Галактиката знаеха, че служебните задължения на президента изискват от него не да упражнява власт, а да отвлича вниманието от нея. (Пътеводител на галактическия стопаджия)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Има хора, които казват, че Путин ще спаси света.

    22 Авг 2017 10:32ч.

    Това разбира се няма да бъде точно така, защото на Путин въобще не му е работа да спасява света. Светът ще бъде спасен от самите американци, които трябва по революционен път да решат проблемите с кашата — тяхна вътрешна, както и световна, — забъркана от разюзданата пасмина на Клинтънярите и Барак-Убамярите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • източникът

    22 Авг 2017 11:23ч.

    https://iz.ru/633389/andrei-bezrukov/donald-tramp-kak-zerkalo-amerikanskoi-revoliutcii

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    22 Авг 2017 17:31ч.

    Бе ако Тръмп се провали, чичко Ротшилд ще извади друго зайче от цилиндъра си. Но няма да се откаже от новия курс, който е поел - след безспорна победа в Студената война (основната заслуга е на Буш-старши, Рони беше в миманса), само за 20 години Рокфелер успя да загуби всичко спечелено, а вместо сразения враг СССР сега Америка си има два - Русия и Китай, които я превъзхождат един и половина пъти във военно отношение и над два пъти - в промишлено. След 2008 година количеството на получаващите социални помощи се удвои и оттогава непрекъснато расте, а това е неминуем социален взрив. Авторът е прав - на Америка й трябва нов Рузвелт. Тръмп не става за тая работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шива

    22 Авг 2017 19:45ч.

    По соцвреме ,най- много съм се смял гледайки съвецката версия на конникът без глава. Седемдесетте години се появиха едни съвецски филми в които действието се развиваше в неназовани западни страни. Партията се опитваше да дозомбира изкукуригалите от убавините на социализама съвецки граждане. И сега доживехме ,рашка доцентин от най-ретроградният политически институт да менторства , или по-точно да врачува за ролята на Сашато в съвременият свят. Ха ,Ха ,Ха ,голем майтап как Сйке.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    22 Авг 2017 21:29ч.

    шива, по соцвреме с тоя правопис и в СПТУ нямаше да те вземат. Да не би да си креативно, умно, красиво и богато соросоидче?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шива

    23 Авг 2017 18:55ч.

    Муйо ,праваписът ми е перфектен. Но за разнообразие и цветистост ,пиша съвецки вместо съветски и т. н. Като също така много си падам по шипскияа диалект. В някои случаи просто е незаменим. И освен това СПТУ не е последна спирка на неграмотността. Имаше така нареченото ПУЦ. Айде на здраве Учителю.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    23 Авг 2017 19:14ч.

    Той и оня луд Стефан д-р Чолаков така пишеше,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да-а-а

    24 Авг 2017 20:38ч.

    Стефан д-р Чолаков от Свериге се отличаваше с добрия си правопис.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи