С надежда към младите

Константин Величков Петков е български писател и политик, общественик. Роден е в Татар Пазарджик през 1855 г. в занаятчийско семейство. Започва общественото си служение като учител по български, френски, история и география. По-късно става член на Революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание, за което е арестуван и осъден на смърт - освободен е след намесата на Европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието. По време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски като преводач. След Съединението се премества в София и става един от водачите на Народната партия. При управлението на Константин Стоилов поема последователно няколко министерски поста. През 1907 г. заминава за Франция и на 16 ноември същата година умира в Гренобъл. Константин Величков развива не малка литературна дейност, имайки предвид активната му политическа ангажираност. Превежда, пише драми, повести и разкази, статии, стихове, създава дори живописни творби. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомна „Българска христоматия“ (1884), която за пръв път запознава читателите в България с редица от шедьоврите на европейската литература.