Връщаме се 81 години назад, през 1933 г., и попадаме в една паралелна действителност. Статия във вестник "Щурец", написана в типичния за изданието стил, с насмешка и ирония, ни показва, че сякаш времето е спряло. Всичко е някак странно, горчиво познато. И днес май още не сме намерили верния път...
<p>За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.</p>
<p>Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.</p>
<p>Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.</p>
<p>Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.</p>
<p>Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.</p>
<p>Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.</p>
<p>Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.</p>
<p>Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.</p>
<p>Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.</p>
<p>Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.</p>
<p>България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.</p>
<p>Националният девиз на държавата е <strong><em>„Съединението прави силата“</em></strong>, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.</p>
<p>Държавният девиз на нацията пък е <strong><em>„Боже пази България“</em></strong> . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.</p>
<p><em><strong> В-к "Щурец", 1933 г.</strong></em></p>