Вечерта на 28 август 1943 г. из цялата страна се разнася злокобна вест – царят на българите, Борис III, е починал. България потъва в скръб. Народът губи своя обичан владетел. За смъртта на 49-годишния монарх има различни версии. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Днес обаче, когато се навършват 75 години от кончината на Н.В. Цар Борис III, няма да се спираме на тях, а ще ви разкажем за последния парад на владетеля и за почитта, която му отдава цял един народ.

 

"Царят починал!"

 

Никому не се искаше да повярва на злокобната вест. Никой, който я бе чул, не бързаше да я предаде другиму, с потаена надежда, че може да е прибързана. Не можеше лесно да се повярва, че вече не е жив Владетелят, за когото през 25-годишното му царуване не се бе чуло да е бил някога болен или дори само неразположен. Наистина, тревожните съобщения за здравето му и тъжните мелодии по радиото не бяха предвестници на добро, но да дойде тъй бързо, внезапно, неочаквано най-лошото! На всички съмнения тури край прокламацията, прочетена по Радио София с дълбоко развълнуван глас от министър-председателя проф. Богдан Филов:

 

„Българи, Негово Величество Цар Борис III, нашият любим Цар-Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г., в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство. …“

 

Жестока, страшна истина! Тя като люта есенна слана попари всекиго, който я узна. А узнаха я всички, когато забиха тъжовно камбаните. Заглъхнаха градове, села и хижи. Сякаш във всяка българска къща имаше мъртвец.

 

Думите са слаби, за да изразят чувствата, които българският народ преживя през дните след неочакваната смърт на своя добър Цар.

 

Обяви се дванадесетмесечен дворцов траур и четирдесетдневна всенародна жалейка. Отложиха се всички тържества и забави. Замлъкнаха всякакви свирни и песни. Затвориха се увеселителни заведения. Дори враждите и крамолите се спотаиха. Намаля обичайният шум на делничния живот. Разговорите станаха по-тихи. Лицата бяха сериозни. Радиото разнасяше само тъжни мелодии. В църквите се чуваха жаловни песнопения.

 

Всенародната скръб намери и външни изрази. Изчезнаха светлите облекла. Всеки мъж носеше черна или тъмна вратовръзка, креп на левия си ръкав или черна ивица върху петлика на дрехата си, а жените  - черни рокли или някакъв траурен знак. Жалейни знамена бяха спуснати по частните къщи и обществените заведения. По витрините бяха поставени портрети на покойния Цар всред подходна декорация от креп, цветя и запалени кандила и свещници. В столицата улиците, по които щеше да мине за сетен път нейният пръв гражданин, бяха траурно украсени.

 

От храма „Св. Александър Невски“ по „Цар Освободител“, край Двореца, по ул. „Цар Борис“, по бул. „Дондуков“, до храма „Св. Неделя“ и по бул. „Мария Луиза“ до гарата бяха поставени величествени жертвеници. По железните стълбове, които поддържат трамвайната мрежа, висяха черни знамена. Пред гарата бе издигнат подиум, където да бъдат поставени тленните останки на покойния цар, когато родната войска ще мине пред него последния си церемониален марш. Централният вход на гарата и стените вътре цели бяха обвити в черно.

 

Генералите пренасят ковчега с тленните останки на Царя в катедралния храм “Александър Невски”, където ще бъде изложен за поклонение, зад тях вървят членове на правителството и политически дейци

 

 

Царица Йоанна, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски, министър-председателят професор Богдан Филов по време на погребалната церемония на цар Борис III

 

 

Пред смъртния одър

Великият Цар лежи бездиханен върху подставка в средата на храма-паметник „Св. Александър Невски“. Височайшият покойник отива на другия свят, облечен в униформа на пехотен генерал, гърдите му са украсени с ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ и два ордена за храброст. До скръстените му ръце са сложени две икони – иконата на Св. Богородица Троеручица, донесена от Троянския манастир, и образът на Св. Иван Рилски, донесен от Великата Рилска пустиня, където високият покойник неведнъж е вдигал към Бога молитвено очи и е намирал почивка и душевно успокоение. Нозете на Царя са покрити с царския щандарт.

 

Поклонението пред тленните останки на Н.В. цар Борис III продължава няколко дни

 

Грамадата от венци в подножието на ковчега расте непрестанно. До главата му е положен венецът на Н.В. Царица Йоанна, неговата скъпа другарка, майка на новия български Цар Симеон II. Всички храмови светилници горят. Четирима военачалници с черни ленти на ръкавите са застанали неподвижно от двете му страни. По-надолу са се възправили още осем души царски войници от столичния гарнизон. Отляво са наредени бойни знамена, увити в креп. Светият Синод на Българската църква е запалила за душата на блаженопочиналия Цар четири огромни бели свещи, два метра високи.

 

Безмълвие. Чува се само равната молитвена песен на свещеника, звънът на кандилницата и стъпките на мълчаливите поклонници. Поклонническото шествие се удължава всеки час. Най-напред неговия край стигаше до Народното събрание, сетне се проточи до Военния клуб и вече се губи надолу по улиците към църквата „Св. Седмочисленици“.

 

Множеството от хора, чакащи реда си да се поклонят пред своя Цар за последен път

 

Денем и нощем, от 30 август сутринта до полунощ срещу 5 септември, се нижеха човешки върволици и минаваха през Божия храм, за да хвърлят последен поглед към скъпия лик и да отдадат последна почит на милия покойник. Тук бяха един до друг, един зад друг, мъже, жени и деца, стари и млади, бедни и богати, знатни и прости, люде от всички слоеве на народа, столичани и хора от провинцията, дошли от градове и села след дълго пътуване, извършено от мнозина пеш. Чакаха търпеливо, не напущаха редиците и когато заваляваше дъжд; чакаха с часове, с дни. В храма всички влизаха натъжени, излизаха горко разплакани.

 

Излизащите от храма опечалени граждани

 

 

Последният ден

5 септември, неделя. Денят е облачен. Небето се кани да плаче. Оживлението по софийските улици не заглъхна цяла нощ. Тежко се обажда голямата камбана на „Св. Александър Невски“. По улиците маршируват колони от поклонници, упътени към храма. Твърдо отекват стъпките на войсковите части, които пристигат на площада. Пристигна една рота от италианската войска, появиха се германски войници. Влязоха в храма царските министри, областните директори, народните представители, висшите държавни чиновници, министрите от миналото. Към 9 ч. пристигнаха чуждестранните пратеници: германци, руси, унгарци, румънци, италианци, словенци, японци, испанци, аржентинци, хървати, финландци, швейцарци, шведи, французи.

 

Три черни автомобила докараха пред храма Царицата на България Йоанна, царевия брат княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски и княгиня Мафалда Хесенска. Най-подир пред главната храмова врата застана погребалната колесница – едно оръдие с гумени колелета, теглено от конска шесторка. Две колони гвардейци обкръжиха колесницата – отляво и отдясно. В храма се отслужи тържествена заупокойна архиерейска света Златоустова литургия. Опелото на блажено починалия Цар Борис III започна в 9,30 ч. Сто души духовници – всички архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони – извършиха опелото. Наместник-председателят на Св. Синод , Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, произнесе надгробно слово.

 

Четирима генерали, четирима фелдфебели и четирима войници стояха на почетна стража край царския ковчег. Когато службата свърши, бранниците запалиха всичките жертвеници. Най-напред от църквата изнесоха полковите знамена. Офицери излязоха с венците, поднесени от членовете на царския дом и от чуждестранните държавни глави. Пред духовниците слязоха три момчета: средното носеше дървения кръст за царския гроб, а другите две – големи бели свещи. Митрополитите, беловласите архиереи, пристъпват облечени в позлатени одежди, със златни корони.

 

Десетина души – министри, висши сановници и генерали изнесоха на ръце дървения ковчег на Царя, направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис: „Борис III, цар на Българите“. Наместиха покойника върху оръдието и метнаха върху него царското знаме с червения лъв. Почетната дивизия замръзна. Музиката засвири „Коль славен“. Царица Йоанна стоеше с царевия брат на храмовите стъпала като видение, излязло от царството на сенките – самотна и осиротяла.

 

Ковчегът с тялото на цар Борис III е изнесен от храма “Св. Александър Невски” и положен на оръдеен лафет

 

Колесницата потегли, необикновеното погребално шествие от извънредни пратеници на чужди владетели, нарочни чуждестранни мисии, министри, дипломати, държавници, генерали, офицери и войскови части бавно почна да се движи по „Цар Освободител“. Стотици хиляди хора се трупат по плочниците, на прозорците, балконите и покривите на къщите. Щом се появи колесницата, всички падат на колене. Два реда войници – от Народното събрание до гарата – изпращат Царя с вдигнати за почест пушки.

 

Траурното шествие по бул. "Цар Освободител"

 

На площад „Александър I“ погребалната колесница спря. Към небето като ридание се възнесе „Вечная памят“. Сто души хористи пеят. Шествието продължава по ул. „Княз Борис“ и бул. „Дондуков“, ново спиране на пл. „Св. Неделя“ и оттам по бул. „Мария Луиза“ до площада при гарата. Там зад оръдейната цев се възправиха Царица Йоанна и княз Кирил. Отдясно се наредиха пратениците на чуждите владетели. Гвардейската музика засвири марша „Ний ще победим“.

 

По целия път стотици хора са се качили по покривите на сградите, за да наблюдават траурната процесия

 

 

Лафетът преминава край “Св. Неделя”, около него премиерът проф. Б. Филов, кметът на София инж. Иван Иванов, Павел Груев и съветници на Царя

 

 

Гвардейци ескортират конския впряг с оръдейния лафет, на който е поставен ковчегът на цар Борис III

 

 

Преминават бойните знамена на Българската армия

 

 

Офицери от различните родове войски носят венци

 

 

Чуждестранни военни и дипломатически представители

 

Започна последният прощален парад. Четирима генерали с извадени саби застанаха на стража. С вдигнати за почест ръце минаха генералите на Цар Борис, неговите офицери, представителните германски и италиански войскови части, удариха крак българските войници. Двамина души се появиха пред ковчега, водещи царевия хранен кон. За последен път царевите войници отправиха очи през тамяновия дим към своя Цар. В тия очи имаше голяма преданост и дълбока скръб, но цар Борис не ги видя.

 

На площада пред Централна гара - войскови части отдават последна почит пред ковчега с тялото на Н.В. цар Борис III

 

Дружина генерали смъкнаха ковчега от оръдието и го понесоха по един червен килим към почернялата столична гара. Една дружина от бронирания полк със знаме и музика отдаде почест на високия пътник, когото наместиха в открития вагон, между четири жертвеници и четирима гвардейци. Прощална молитва.Хорът запя тихо „Вечная памят“. Часът е един след обед. Всред гробовна тишина столицата изпрати със сълзи любимия си Цар към вечното му жилище.

 

По пътя до светата Рилска обител народът на колене, с плачове и ридания, посреща и изпраща за последен път своя Цар.

 

Влаковата композиция с тленните останки на Цар Борис III

 

 

Възрастни жени палят свещи при преминаването на влака с ковчега на цар Борис III

 

 

Ковчегът на цар Борис III е натоварен на военна кола Щаер за последния етап от Кочериново до Рилския манастир. По целия път има шпалир от скърбящи хора

 

В Рилския манастир, в Божия храм, след тържествена заупокойка, о Бозе починалият Цар Борис III е спуснат в гроба. Три залпови гърмежа възвестяват, че българската земя е приютила в своите прегръдки за вечен покой своя най-добър син.“

 

Погребението на Н.В.Цар Борис III, командващият почетната гвардейска рота рапортува на Царица Йоанна и Княз Кирил Преславски в Рилския манастир, в който е погребан Царя, септември 1943 г.

 

 

Гробът на Царя в Рилския манастир

 

 

Със съкращения от сп. „Отец Паисий“, септември 1943 г.

 

 

 

 

 

Още от категорията

53 коментар/a

ЙацкРоцк на 30.08.2018 в 16:09
БОРИС ТРИ ако беше преживял Втората световна война, щеше да бъде съден и обесен като ВОЕНОПРЕСТЪПНИК. Тогава в цял свят така се е постъпвало с такива като него, НА ВЪЖЕТО.
един друг идеалист ДО идеалист на 30.08.2018 в 17:32
Разбирам какво искаш да кажеш. Но нашите проблеми не започват ръководството на ГЕРБ, БСП или която и да е друга партия. Те са много по-дълбоко заровени във поколения назад практикувани погрешни идеологии. И аз искам да обвия изключително чуждите сили (които наистина са изиграли пагубна роля за нас), но това не е всичко - никоя чужда сила не би могла да ни се набърква, ако ние не разрешавахме, и то от поколения насам. А това за цар Борис и само един нюанс в нашия провал да сме независими. Един пример: Къде са стотиците, ако не милиони, неродени деца от времето на разрешения аборт, въведен още от времето на Т. Живков ? как без тях ще имаме икономика и армия ? И това е само един примир.
ЙацкРоцк на 30.08.2018 в 21:35
Република България по времето на Т. Живков достига до девет милиона души, почти два пъти повече от колкото по времето на Борис три, към пет милиона и двеста хиляди през 1946 година. При последното преброяване при евроатлантическия ни период през 2015 година сме останали седем милиона и сто хиляди. Хайде сега пак обяснете за времето на Т. Живков и защо държавата за 45 години се е удвоила като население. Моля ви се не се стеснявайте. Да не забравите да кажете за лошия комунизъм/социализъм и липсата на банани и тоалетна хартия.
един друг идеалист на 30.08.2018 в 22:18
Демографският срив започна през 80-те години. Предшественик на това явление беше когато младите учители по онова време все по-трудно се устройваха с постоянни места - заради намаляващата раждаемост. Факторите за това са много, но не на последно место: лесно достъпните контрацептиви и аборти, материализма, феминизма, идеите на "разкрепостената жена". Пийте й сега бирата на "разкрепостената жена" и се радвайте на закъснелия ренесанс и хуманизъм по нашите земи. Но както и да е, това е в страни от темата за Борис 3. Оставете го на мира - има кой да го съди и/или оправдае.
гласове, какво целите на 30.08.2018 в 22:50
А стига с тая омразна немска династия! За какво е тоя монархически вопъл. След 800 дни на мадридския комарджия народа стана републикански.
ЙацкРоцк на 31.08.2018 в 00:42
Не е вопъл а психологическа обработка на народонаселението с приказки за светлото царски минало и пренаписване на историята ни, все едно монархо-фашистки режим на същия този Борис три не е убивал деца, концлагери и лагерите за робски труд не са съществували, не е имало изпратени еврей в лагерите на смъртта, нямало е отрязани партизански глави по мегданите и всичко е било цветя и рози. Накрая дошли необразованите и мърляви комунисти (страно защо са се бунтували като сме били като една същинска Швейцария) подкрепяни от Съветите и направили преврат, свалили монархията, и изтребили цвета на нацията. И се възцарил Мордор тука на Балканите, Народна Република България. Важно е да се подчертае за цвета на нацията, оня дето евроатлантиците му дигнаха една черна стена до НДК. Ама там, че присъствали и имената на убиците на някое и друго дете от село Ястребино, не трябва да ви притеснява, това не е важно.
ЙацкРоцк на 31.08.2018 в 00:42 на 31.08.2018 в 12:04
Браво! Кратко и ясно!!
веган на 04.09.2018 в 13:49
Е, защо пък да е пропаганда на царизма? Просто исторически факт. Имало е цар, той е умрял и голяма част от народа го е оплакала. Аз бих искала да видя снимки и от посрещането на Червената армия, и от посрещането на партизаните, защото това също са исторически факти. Борис наистина има съвсем различно излъчване от това на баща си и сина си и от сегашните властимащи. Колкото до това какъв е бил животът по негово време, аз вярвам на поетите. ''Живот ли бе- да го опишеш?...''

Напиши коментар