Право или задължение е гласуването?

Право или задължение е гласуването?
Да се въведе ли у нас задължителното гласуване? Този въпрос, толкова актуален днес, е вълнувал българското общество и преди повече от 100 години. През 1912 г. Илия С. Бобчев, адвокат и литературен деец, публикува статия по темата във в. "Реч".

"Да се въведе ли и у нази задължителното гласоподаване?

Въпросът вече е поставен в нашия Парламент, той трябва да се реши от законодателното ни тяло по повод на измененията в избирателния закон.По него трябва да се произнесе и нашият печат.

За да се реши въпросът трябва ли да се направи гласоподаването задължително, трябва да видим преди всичко може ли то да се направи задължително.

Разрешението на тоя последния въпрос зависи преди всичко от разрешението на един друг: избирателното право, право ли е всъщност, или е обществена длъжност, или пък се явява едновременно и право и длъжност?

Ако е само право разбира се, никой никого не може да принуди да упражни едно свое право; ако е длъжност, тогава оня, който е длъжен, може да се принуди да изпълни длъжността си.

По тоя въпрос, който се подигна по време на Великата френска революция, се появиха две мнения: едното поддържаше, че изборното право е право, вродено на всяко отделно лице, други считаха, че това всъщност не е право, а е една обществена длъжност (fonction publique). Първият, естествено-правният възглед в избирателното право, сега вече няма поддържатели. Понастоящем в научната юридическа литература на Германия преобладава мнението, че избирателното право е само една обществена длъжност, а в тази на Франция се поддържа пък мнението, че избирателят наистина е носител на едно право, но същевмременно е и натоварен с една обществена длъжност.

Кое от двете мнения трябва да се приеме, за нашия случай не е важно. Но не ще съмнение, че френската теория трябва да се предпочете. Самите думи изборно право вече ни говорят за едно право. Немските автори говорят и за Wahlpflicht, изборна длъжност, и твърде справедливо.

 

Избиратели чакат реда си за гласуване по време на общински избори в София, 20-те години на ХХ век

 

"Избирателното право, според Дюги (Леон Дюги, френски юрист - бел. ред.), е право да се признае някому качеството на гражданин, право, което влече след себе си възможност да гласува, щом има и други качества, изисквани от закона; длъжността, службата (fonction) е власт (pouvoir), поверена на една личност, снабдена с качествата си на гражданин да извърши една обществена служба, която се нарича гласоподаване. И наистина, каквото и да се казва, избирателят, като гласува, не упражнява едно право чисто лично, което, както казва Леон Дюприе, може да употребява или злоупотребява както си ще, според своето желание и своите прищевки, но изпълнява един истински дълг, една обществена служба, тъй като, въздържайки се, той рискува да нанесе вреда на най-високите интереси на политическото общество, част от което той самият е, и да спъне или да изкриви редовния вървеж на държавното управление."

 

И какво би станало наистина, ако всички избиратели не биха се явили да гласоподават по разните избори? Или разните избори ще трябва да се унищожат, или пък да се вземат спрямо избирателите принудителни мерки, за да се заставят да изпълнят своето право и своя дълг.

 

Действително, в подобен случай мерките, които биха се взели, биха имали вид на посягане върху свободата на избирателя, но щом има задължения, установени за общото благо на страната, законите трябва да предвидят и мерки, за да заставят ония, до които те се отнасят да изпълнят своите задължения. Всяко политическо право собствено съдържа и политическа длъжност, и даже и обратно - политическата длъжност често не е нищо друго освен едно политическо право.

Лишеният от граждански и политически права не може да заема държавни и обществени длъжности, не може и да носи военната тегоба, няма право да служи военна служба, няма право да изпълнява длъжността член на роднински съвет и настойник на малолетни. Лицето, избрано за член на общински или окръжен съвет, за народен представител, изпълнява едно свое право, но същевременно и една длъжност.

 

Съдебният заседател, когато вземе участие в съденето на едно углавно дело, упражнява едно твърде важно политическо право, но той изпълнява също така и една не по-малко важна обществена служба. Ако той не ще да изпълни тая своя обществена служба, той може да бъде заставен за това по принудителен начин. Ако за упражнение на едно свое подобно по-маловажно право гражданинът може да бъде задължен, защо да не бъде задължен да упражнява и своето избирателно право? Прочее, никой не може да отрече, че избирателното право е и избирателна длъжност, която се налага на отделните лица в интерес на държавата и всеки ще признае, че държавата може да налага на избирателите задължения да изпълняват тая обществена служба."

 

 

Коментари

  • Д. Н.

    24 Фев 2014 5:51ч.

    Нашата правна теория и законодателство още от Търновската конституция до наши дни (с редки изключения в периода след І св. война до 1934 г.) възприема, че избирателното право е класическо субективно право – една призната правна възможност, която избирателите могат да осъществят, но могат и да не осъществят. Дадено им е право да преценяват, дали да гласуват или да не гласуват. У нас няма задължително гласуване. Избирателното право е чисто право, но не и задължение. Има законодателства, които по традиция възпроизвеждат двойнствен момент – право и задължение (например Белгия и Гърция са въвели задължително гласуване). Нашият конституционен законодател не допуска задължително избирателно право.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Д.Н.

    24 Фев 2014 17:04ч.

    Драги Д.Н., всичко което твърдите е принципно вярно, но забравяте, че освен права имаме и задължения. Започнахме като циганите като не ни изнася да ревем, че имаме права, а когато се мисли за важното да сме по-ниски от тревата. Задължението да опазим България на кой го оставяте ? Всеки философства в кръчмата, по форумите и накрая \'маалата\', доган и баба ми решава съдбата на народа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Целта и средствата

    25 Фев 2014 8:33ч.

    Законите у нас най-често се приемат и променят съобразно конкретни политически цели, а не за да се усъвършенства законодателството в името на обществения интерес. Сега от хиляда кладенеца се носи вода, за да се защити въвеждането на задължително гласуване с една едничка цел - да бъдат отстранени БСП и ДПС от властта. Прозрачна цел, макар и завоалирана с политическо красноречие, макар че грубо се потъпкват основни демократични принципи. Както се казва, целта оправдава средствата, а също и пренебрегването на принципите. Смешно е, че тези, които в зората на демокрацията отричаха задължителното гласуване, сега ни убеждават, че е необходимо да се въведе! Сега така им изнася!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • С. С. В.

    28 Фев 2014 0:06ч.

    ДПС са тези, които \\\\\\\"потъпкват основни демократични принципи\\\\\\\". Включително си изтриха обувките върху Конституцията на Републиката и очевидно всички се правят, че не виждат. С тъпоумната мисъл \\\\\\\"да се пази етническия мир\\\\\\\". Като че ли той е застрашен. И за да не рискувам да ме разберат погрешно - турското население е неразделна част от държавата. ДПС не е! За гласуването, най-добрият изход е да се въведат данъчни облекчения за гласуващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    30 Март 2016 12:21ч.

    "Сега от хиляда кладенеца се носи вода, за да се защити въвеждането на задължително гласуване с една едничка цел - да бъдат отстранени БСП и ДПС от властта" Целта е ясна - да плюнем в чинийката на другарчето. Ама средството може да има и друг ефект - да се включи оправдания инат. Ще стане "къде го чукахме, къде се пука". Зорлем гюзеллик олмаз!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи