Интересно е да се отбележи, че гост-диригенти на оркестъра са били композиторите Рахманинов, Равел, Р. Щраус, Прокофиев, Копланд, Шьонберг, както и диригентите Бърнстейн, Стоковски и Орманди. През 2008 г. авторитетното британско списание „Грамофон” представя Чикагския симфоничен оркестър като най-добрия в света. Около 60 пъти съставът е награждаван с „Грами”, което го прави един от най-популярните световни оркестри.
Ще направя кратко представяне на трите легенди: Райнер, Шолти и Баренбойм.
С австро-унгареца Фриц Райнер – „Булдога” – се свързва началото на световната слава на Чикагския симфоничен оркестър . Той издига изпълнителското ниво на състава до световните стандарти и добива блестяща репутация не само в Америка, но и в Европа. Райнер записва с американската компания RCA Victor най-вече творби от ХХ век – Барток, Равел и Р. Щраус, като прави и известните навремето радио- и телепредавания на живо. Ето част от 39-а симфония на Моцарт – запис от 1953 г.:
Предлагам ви част и от нестандартното изпълнение на 7-а симфония от Бетовен – 1954 г.
Унгарската жилка в Чикаго продължава Георг Шолти (1912–1997). Любопитно е, че той има точно 999 концерта с оркестъра, като не доживява заплануваното хилядно изпълнение за 85-годишнината си. За тези 22 години къртовска работа с Чикагския симфоничен оркестър Шолти записва екслузивно с британската компания Decca и оставя в наследство огромен брой записи, като интеграли на всички симфонии на Бетовен, Шуман, Брамс, Брукнер и Малер. Ето два култови видеозаписа на Шолти с Чикаго СО. Мусоргски – „Картини от една изложба”, заедно с репетиция – запис от турнето на състава в Япония от 1991 г.:
А това е Вагнер – „Тристан и Изолда” – прелюдът и смъртта на Изолда (т.е. началото и краят на операта), запис на по-младия Шолти от 80-те години:
Аржентинският евреин Даниел Баренбойм (1942) ръководи оркестъра 15 години. Наред с възторжените отзиви, има и много негови критици, които смятат, че нивото на състава е паднало значително под негово ръководство. През 2006 г. Баренбойм, изненадващо за мнозина, се оттегля от Чикаго, за да поеме миланската Ла Скала. Дали заради критиците, дали заради по-примамливото предложение от добрата стара Европа – остава само да гадаем. Ето и два известни негови записа с Чикагския симфоничен оркестър. Малер – 5-а симфония, запис от Кьолн, 1997 г.:
Предлагам ви да видите и откриването на сезона в Карнеги Хол същата година с Чайковски – 4-та симфония, първа част:
В заключение ви препоръчвам да видите официалния сайт на Чикагския симфоничен оркестър – http://cso.org/, където има подробна информация за историята на оркестъра, както и за всички минали и предстоящи събития и концерти на този велик симфоничен оркестър.