Навършват се 140 години от освобождението на София. В статия от декември 1927 г. вестник „Отечество“, орган на Съюза на запасните офицери, разказва за това важно събитие от нашата история. Поводът тогава е 50-годишнината от този акт.

Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.


„Освобождението на София от нашите братя руси е страница, свързана с кървавата епопея при Плевен. Осман паша, упоритият и героичен защитник на Плевенските висоти и редути, с право смятал, че докато е свързан със София, той ще може не само да брани Плевен, но и да премине в настъпление при удобен случай.

 

Действително, докато Плевен бил в непосредствена връзка със София, Османпашовите войски имали в изобилие и хранителни, и бойни припаси. Почти до началото на октомври 1877 г. турците редовно внасяли в Плевен храни и бойни материали по шосето Плевен – Орхание – Арабаконак – София. По това шосе турците до пълната обсада на Плевен били устроили дори няколко укрепени пункта, заети с достатъчно артилерия и пехота. Задачата на тия пунктове била – бранене на съобщенията със София, от която през Орхание (дн. град Ботевград) постоянно сновяли коли с различни и изобилни припаси. Освен това, още при започването на Руско-турската война, в София бил съсредоточен близо 20-хиляден гарнизон под началството на Фарик-Осман паша. По-късно, когато Плевен бил напълно обложен от русите, Осман паша смятал, при един ненадеен излаз, да поеме към Орхание и София. Ако беше сполучил, Осман паша щеше да причини нови и грамадни жертви на русите – първом при Орхание, тоя „втори Плевен“, както тогава го наричали, и после в околностите на София.

 

Между това, докато се разигравали кървавите боеве около Плевен, турците започнали и укрепяването на София: ежедневно турските войници заедно със заставените да работят по редутите софиянци, усилено укрепявали Лозенец (Курубаглар), Коньовица и Слатинската висота. Осман паша от Плевен не само настоявал за издигането на нови укрепления, но искал и групирането в Софийско на една 150-хилядна армия. За щастие, Високата Порта отблъснала тоя Османов план, бъдещата българска столица през цялото време на войната останала като военен склад.

 

София преди Освобождението, български турци жители на града

 

На 4/16 ноември 1877 г. се туря началото на оня победоносен руски марш, който донесе и свободата на София, след като на тоя ден генерал Скобелев зае при Плевен Зелените гори, генерал Гурко, който бе вече превзел Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната армия. Назначен за командващ Западния отряд, генерал Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София. На 11/23 ноември русите завладели важната позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „Правец наш, Орхание тоже наш“ – казвали радостно освободителите. И наистина, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил вече нахлували в тесния и страшен Арабаконак.

 

Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските власти в града станали неспокойни. Още от септември започнали арести на подозрени граждани и селяни, а на 15/27 ноември, за да всели ужас у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко трупа на обесени българи. А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, пазени от усилена военна стража. Арестите и подир това продължили: нови 50 видни граждани, между които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, но чуждестранните консули се намесили и осуетили тая мярка.

 

А краят на турското господство в София наближавал…

 

Подир невероятно труден зимен марш през тесния, зиме дори недостъпен Арабаконак, войските на генерал Гурко завзели с. Саранци. От тук вече пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.

 

На 19/31 декември руски части били вече заели позиция при селото Горни Богров, както се казва – под носа на София.

 

Едва на 20 декември 1877 г. (1 януари 1878 г. н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат между 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, след като оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, оттеглили се в околностите на с. Враждебна.

 

На 21 декември/ 2 януари пламнало ново сражение при Враждебна. Тук турците смятали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето защо те се залостили главно около Враждебския мост; но когато забелязали, че русите вече прецапват през ледено студените Искърски води, подпалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало вече, че борбата, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.

 

Но дотам работата не стигнала.

 

Разнебитени и морално сразени, турците намерили за по-добре да напуснат и София.

 

23 декември/4 януари бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе: в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди руски синове по Софийското поле.

 

На 24 декември/5 януари с тържествен марш при развяни бойни знамена и при гърма на барабани и музики братята освободители влезли в София. Велик момент! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и неволи да срещне православна християнска войска, невиждана от времената на Иван Шишман.

 

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.

 

Народът, безпаметен от радост, масово се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия генерал Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“). Победният военен парад бил пред съборната черква „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя“), в която бил отслужен тържествен молебен.

 

След заемането на града, генерал Гурко назначил за военен комендант княз Оболенский. Скоро след това обаче дошъл генерал Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското управление.

 

Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 г. София заживяла свободно.

 

Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската свобода се почувствал. Неуморимият Алабин поставил основите на библиотека, дарил 25 хил. рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за много други културни нужди. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя деятел.

 

След седемдневен отдих, генерал Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни знамена и големи запаси от жито, брашно и бойни припаси. Само в една от софийските джамии били натрупани 20 хил. сандъка с разни материали и с надпис „За Плевен“.

 

 

Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата трябва с благоговение и възторг да възвеличи великия подвиг на освободителите, принос към най-великата на света идея – за свобода!“

Цветан Стоянов, в. „Отечество“, декември 1927 г.

 

 

 

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

43 коментар/a

ТРИФОНОВ-ЛЮБОВТА Е ОКОЛО НАС на 08.01.2015 в 16:45
Университетът и физиците: Начало / Николина Сретенова. – София: Херон прес, 2000. – 269 с.: с ил. Съдържа: Порфирий Иванович Бахметиев – основоположник на катедрата по експериментална физика; Драмата на професор Порфирий Бахметиев; Научното наследство на професор Порфирий Бахметиев; -------------------- 71. Ярослав Тагамлицки - учен и учител : [Сборник] / Състав. Тодор Генчев и др. - София --------------------- Отд. 4. Търговията на България : 1879-1928 : Истор. развитие на търговията и описанията на търг. заведения. - 1930. - ХCV, 144 с.: с ил. Съдържа: Свободен университет за политически и стопански науки, с. 70-77; За П. М. Богаевски, В. В. Завялов, с. 70; И. А. Базанов, С. С. Демостенов, Ив. Кинкел, М. Г. Попруженко, с. 74; Петър Михайлович Богаевски : Биография, с. 83-84. ------------------------------- 76. Уставъ Общества единенiя русскихъ въ Болгарiи. - София. - 14 с. 77. Уставъ Союза русскихъ инвалидовъ въ Болгарiи : Проэктъ. - София. - 16 с. --------------------------- 84. Адрианополски епископ Евлогий. Учители-белоемигранти в Пловдивската духовна семинария. // Б я л а т а емиграция в България. - София, 2001, с. 375-378. ------------------------------- Борбата на БКП и трудещите се в София срещу белогвардейските части на генерал Врангел, 1922 г. ------------------------------ 109. Бойчев, Б. Проф. Иля Феодорович Шапшал - автор на първото българско ръководство по анатомия. // О р т о п. и т р а в м а т о л., 1970, ------------------------- 114. Борисов, Милко. Порфирий Иванович Бахметиев, създател на университетското обучение и научноизследователска дейност по физика у нас : По случай 120 г. от рождението му и 90 г. от началото на дейността му във Висшето училище в София. -------------------------- 128. Велева, Мария. Руската университетска емиграция в България-1. Библиогр. на учебниците и учебните помагала, издадени от руските преподаватели в СУ за периода 1920-1953 г. и 2. Списък на руските емигранти, преподаватели в СУ. ----------------------- 130. Вишнякова, А. Ф. Рецензия. // И с т. п р е г л., 1953, № 1-Рец. за Н и к о л а е в, Всеволод. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия. - София, 1949. --------------------- 137. Габе, Дора. Тих спомен. // В памет на проф. А. К. Медведев. - София, 1922, с. 79-80. -------------------------- 142. Гандев, Христо. Проф. Петър Михайлович Бицилли : Некролог от Института ца българска история при БАН и от редколегията на сп. “Исторически преглед”. // И с т. п р е г л., 1953, ----------------------- 145. Генчев, Тодор. Ярослав Тагамлицки – учител и възпитател на учени. // Ярослав Т а г а м л и ц к и - учен и учител. - София,
USrussian на 09.01.2015 в 05:00
Spinoza, i\'ll fuck you nasty,stupid bitch!!
Пешо на 15.01.2015 в 05:58
Отървали са ни от турците, но насила никого не можеш да направиш свободен. Който иска да е роб, остава роб. А робът не познава чувството за благодарност. Той ближе ръката на поредния си стопанин и джавка по минувачите, за да му се подмаже. За какво му е на такова същество свобода?
сабя халосия на 06.01.2016 в 09:30
Слава и благодарности на руските братя-освободители! Винаги ще помним и никога няма да изневерим!
Грую Харлаков на 06.01.2016 в 00:58
Един руски професор икономист направи блестящ анализ на "Ново назначение" от Александър Бек , там имаше чуден образ за тоталитаризма:"бяхме застинали като мушици в янтър". После в газетата "Руссия" за русите в България пак чудно перо помести "Эх, Аляска". Братята продали Аляска, за да имат парички и водят тази война. Да не припомням, че когато се бъркат равнища, се получават порочни кръгове. Няма по-изстрадал народ от собственото си государство, каквото е населението на необятната Великая Русь! Но да припомним, какво чинеха натякваните ни власи, около 50 000, а даже и финландци, пак толкова на брой, по нашите земи? Чак сега, на антична възраст в старческия дом, спретната милосердна сестра ми прочете в превод книга от англичанин, браво на този писател!!! , че Великобритания от цялото земно кълбо само в 22 страни не се е намесвала! Русия тук изостава с обиколки. Благодаря на редакцията на "Гласове", че е поместила фотографии в този материал. Не мога вече шести час да се нагледам на Йосиф Владимирович Гурко, той има изражение на обсебен, както и гениалният Фьодор Михайлович Достоевский, теолозите Бердяев и Булгаков, Матрьона Босонжка , Йоан Крондщадский, Григорий Распутин... Страх ме е да продумам. Същата Великая Русь чрез най-големия за всички времена спекулант Парвус прави младотурския преврат, после онази мистерия с Владимир Улянов и подава топката на Мустафа Кемал, вече генерал със смъртна присъда в собствената си страна, но срещу 230 килограма злато!!! 60 000 винтовки, още толкова по десетки хиляди патрони, двеста, триста оръдия и безброй снаряди... в Смирна измива бреговет с кръвта на елини и арменци. Дойдох си на думата, не съм психиатър като професор Никола Шипковенски и сегашния ни гений, писателя Любомир Канов, но с просто око се види, че на генерал с триста звезди Йосиф Владимирович Гурко му шумоли кръвта в главата. Той изприква на кобилката си у нас, след като удавя Полша в кръв. И все пак се прекланям пред руския гений, не друг , а големият хуманист Василий Шукшин има роман"Дойдох свобода да ви дам", сякаш Бог му е шепнел думите. Браво ти , Васка!!!! Така го зовяха сънародниците му от уважение и го изпратиха по вечния му път с клонки калина алена... Леле, още колко мъка има да изтърпи този многострадален народ с такива изцъклени генерали! В Копривщица честни руски офицери се шашардисали пред Каравеловата къща, където предците на класика ни Любен Каравелов са месели по половин тон на ден суджуци, дошли и те "да ни освобождават", от какво , питаме се ние, ами от хубавия живот... Хайде този път прочутите ни списователе( така ги зове Любен Каравелов) нека кажат една умна дума без хонорар...Ама не де!...П.П. Без натякване: мили ни братушки, честна пионерска, никога няма да хукваме да ви освобождаваме, по-добре из балканските сокаци да си джокаме ракийцата и пощипваме невестите, това и на вас пожелаваме от сърце! Генерал Иван Колев е бесарабски българин, но ви съсече, когато нахълтвахте 1918г. непоканени в Добруджа. А там може да се види командващ фронта генерал Стефан Тошев на рекогносцировка с двама свои турски колеги, командващи две дивизии, така че и българо-турска военна дружба е имало! Ихтибар ви чиня, джигити недни!
Атанас Г. Желев на 05.01.2016 в 13:35
НЕВЪЗМОЖНИ са 250 хиляди загинали РУСИ, защото: 1-во: Цялата Руска царска армия на Дунавския фронт е наброявала 185 000 войници и офицери. ( вж. проф. д-р Йоно Митев, „История на България …“ ) 2-ро: Убитите са точно 15567, а ранените и после умрели от раните си са 6824 според руски архиви, проучени от руския историк доц. Степан Кашурко, потвърдено и от доц. Янко Гочев на стр.164 от „Руската империя …”, том.I, издателство АНИКО, Сф. 2006г. 3-то: Освен руси участват финландци, румънци, българи и пр. А поне половината от офицерите са с немско, финландско и т.н. потекло, което е било обичайно в многонационалната Русия. 4-то: Да не говорим, че войната се води заради вековния блян на Империята за излаз на проливите, а не заради нечия свобода.
Валентина на 04.01.2016 в 22:20
Дългът възлиза точно на 61 млн. долара днешни пари, приравнено от тогавашния курс на рублата, която е била твърдо вързана за златото: 1 рубла = 0.0373 трой унции. Смешна сума! А каква сума може да плати живота на 250 хиляди руси, загинали за нашето освобождение?
bob valdes на 04.01.2018 в 11:37
Ба си неблагодарната сган с промити мозъци! Щели сме били да се освободим сами от турците! Викни си линейка и направо за Карлуково! Априлското въстание и трагичната история на Левски са чудесни примери, че за нищо не ставаме - на един герой се падат десет предатели! Лошо били направили руснаците, че ни освободили! Ами, по-добре да си бяхме под турско! О, извинете, то почти нямало руснаци - били финландци, грузинци, украинци и т.н. Само че не забравяйте, умници, че всички са били поданици на руския цар! Тогава е имало Руска империя, в която са живеели хора с различни националности. Всички са били на руска служба и са воювали за Русия, не за Финландия, Грузия, Украйна и други географски области! Не били 250 000 убитите! И какво от това - дори десет човека да са, те са оставили костите си тук! За нашата свобода, не за тяхната! Много ни били взели руснаците - територии и пари! Какви територии, бе, малоумници? Ти си роб, живееш като безправно същество в друга държава, поднасят ти на тепсия една чудесна Санстефанска България, която след това любимите ти западняци разкъсват! И имаш наглостта да претендираш, че са те ограбили! И днес, в деня на освобождението на София, вместо да кажете едно човешко "благодаря" на Гурко и руския народ, вие нарочно измествате темата и разсъждавате за това, колко са лоши руснаците! И Гурко е лош, защото бил трепал поляци… Честно казано, изобщо не ме интересува какво е правил в Полша, която, между другото, тогава е била част от Руската империя! Важното е какво е направил, тук! Така че - Благодаря на генерал Гурко, на Александър II и на хилядите руски воини, освободили Родината ми от петвековно (замислете се - петвековно!) османско робство!
Моля, моля, на 04.01.2018 в 15:52
Левски никога не е казвал "Който ни освободи, той ще ни пороби". Тази помия беше казана за пръв път от човека, от когото трябва да се срамуват всички българи, докато я има България - Плевнелиев. Мисля дори, че не е измислена от него, а някой му го е написал, но той повтаряше това като невменяем до края на мандата си.
Гледам руски филми на 04.01.2018 в 16:23
и всеки път ми е чудно, колко са близки езиците ни, как фамилии там носят имената на наши градове. Например фамилия Смолян, Берковски, Шишман като чух и паднах, даже у нас не се е запазила тази фамилия. Няма как да бъдат разделени двата народа. ………………. А тролът, дето се е захванал за Левски, и пише през ред, да го духа! Когато България отново стане космическа държава, така както по време на социализма, тогава да пише глупости. Че е имало зависимости, имало е. Че е имало недоразумения, имало е. Че Горбачов ни отрови и продаде, вярно е! Но че в пъти сме по-близки с Русия отколкото с която и друга страна, няма как да се отмине този факт!
ггггг на 05.01.2018 в 10:46
Срам и позор за всички злобни, заядливи и неблагодарни българи, хулещи и плюещи по героизма и саможертвата на всички тези поданици на Руската Империя паднали за нашето освобождение. Дори и десет да са жертвите те са постигнали целта си. Погледнете снимките, неуважаеми български неблагодарници, и вижте какво е представлявала София/!/ по онова време! Такава съсипия, дълбок провинциализъм и беднотия щяха да продължат да същетствуват със сигурност до към началото на 20-век, до разпада на Османската империя. Късно, много късно България започва да догонва Западната цивилизация. Говори се за пари! А нима сега държавата ни не изплаща, не храни и не поддържа чужди войници на собствената си територия? Нека тези неблагодарници, пишещи задавени от злоба да бъдат толкова подробни и "точни" с цифрите /и на убитите и на сумите, които споменават/,когато пресмятат и ползите, които сме получили и от това освобождение, а и от руската защита на българската територия и в края на Втората световна война.
ФАКТ на 06.01.2018 в 14:53
Русофобството е мерило за принадлежността към Европата, което шепа "интелектуалци" пишат,бришат и го преименуват в "авантюризъм на Русия". Русофобството е патент на англо-саксите и те промиват кратуните на неблагодарниците, предателите на своите предци. А тези предци със свои народни дарения и пряко участие построиха в ценъра на освободена София главния храм на Българската Патриаршия, паметниците на Шипка и Шейново, Плевен и Ст.Загора и така над 3 000 броя в днешна България! А предателите да не разчитат на пощада, навсякъде по света тя е една! Предателите-неблагодарници са люде без Чест, Съвест и памет, т.е те са нищо за другите, те не са хора, а вулгарни потребители и комплексанти, маша в чужди ръце и не знаят даже какво защищатават... За тях Бог не съществува и не искат да разберат, че служат на Сатаната и Балдуиновите пълчища! До кога? 60 години Сакс-Кобургите управляваха, какво бе дереджето с териториите на България? 45 години със СССР-каква е икономиката, образованието, здравеопазвнето,международният авторитет на България?!! Повече от 25-години със западни "ценности" "пазарна икономика" - без пазари за българските стоки, къде cме в международното разделение на труда и кой колко и къде заработва??? Предеателите, слабаците и келеперджийте никога не са направили нещо добро за своята държава и народ! Вижте своята греда пред очите си, преди да ни баламосвате с новата ви идеологема-русофобството!
Москва на 09.01.2018 в 20:45
На булгаристанците,които не им се нрави Русия. Да си отиват в любимата им Анадола, но преди това да предат собствеността си на бея,който е бил района им.

Напиши коментар