Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен

Генерал-лейтенант Янко Драганов. е роден на 29 март 1859 г. в Тулча (Северна Добруджа). По време на Руско-турската война първоначално постъпва като доброволец в конна чета в родния си град, а по-късно се включва като опълченец в 1-ва рота на 12-та дружина на Българското опълчение. През 1880 г. завършва Одеското военно училище и е причислен към 2-ри випуск на нашето Военно училище, в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.), като поручик, е началник на общия резерв (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Бил е началник и на Бреговския отряд.

 

В периода 1887-1908 г. последователно е командир на 3-ти пехотен Бдински полк (1887 г.; като капитан), на 24-ти пехотен Черноморски полк (1889 г.), на юнкерската дружина във Военното училище (1895-1897 г.; подполковник), на 6-и пехотен Търновски полк (1903-1905 г.; полковник) и на 2-ра бригада на 1-ва пехотна дивизия (1905-1908 г.). В началото на 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е във военната свита на Цар Фердинанд I и е хофмаршал на Двора в главната квартира. Участва в Първата световна война като началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия. В кампанията срещу Сърбия тя е включена в състава на Първа армия и води сражения при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и др. В началото на 1916 г. дивизията е включена в състава на Трета армия, съсредоточена на румънската граница. Ген. Драганов се отличава в сраженията при Тутракан, Силистра, Сансанлар.

 

Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 г. по искане на германския генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, ген. Янко Драганов е сменен. Малко преди това е повишен в чин генерал-лейтенант. През 1917 г. е назначен за началник на Главното интендантство при Министерство на войната. След края на войната преминава в запаса. Кавалер е на Ордена за храброст II, III и IV степен, както и на много други отличия.

Със съпругата си Анастасия имат четири деца - дъщеря Каменка и синове Асен, Борис и Георги.

 

 

След продължително боледуване генерал Янко Драганов се самоубива на 23 ноември 1932 г. в дома си на ул. „Шейново” № 12 в София. В съобщението за смъртта му, публикувано във вестник „Отечество” (орган на Съюза на запасните офицери)се казва следното:

 

 „Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.

 

Всеки ден е свидетел на тежка болест и изоставеност на не един български запасен офицер, без разлика на чин.

 

Смъртта на генерал Драганов подчертава колко е чувствителна душата на българския офицер, колко е голямо огорчението и разочарованието от днешната духовна поквара, която руши всичко свято и чисто като идея и съзнание за възвишен граждански и отечествен дълг.

 

Единственото прибежище на генерал Драганов бе Военният клуб. В определени часове той дохождаше с бавни старчески крачки, сядаше в един кът на кафенето или на верандата и тихо разговаряше с някой седнал при него. В повечето дни той седеше дълго време само с вярната си другарка г-жа Драганова. Нито един звук на негодувание, но нито един и на възторг, не издаваше бившият командир на 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и бойния дивизионер на славните полкове от Софийската дивизия при Тутракан и Сансанлар в Добруджа. Скромен служител на Царя и Отечеството бе генерал Драганов.

 

Скромен човек, но със скрита гордост и чувство на достойнство. Всеки, който е служил под неговото началство, не може да не промълви с болка:

Вечна му памят!””

 

Тялото на покойния генерал е съпроводено от почетна рота, на погребението му присъстват много действащи и запасни офицери, представители на добруджанската организация, всички военни чинове и всички военни части от Софийския гарнизон, много граждани. Положени са венци от името на царското семейство, от служителите на Двореца и мн. др. Надгробни слова произнасят полковник Никола Хаджипетков (командир на 6-а пехотна дружина) и Аспарух Айдемирски - от добруджанската организация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Георги Борисов Драганов на 23.12.2013 в 03:40
Уважаема г-жо Иванова, С нескрит трепет в сърцето прочетох Вашата публикация за моя прадядо генерал-лейтенант Янко Драганов и всички забравени герои, посветили живота си в името на добруването на всички нас, Българите! Позволете ми да изкажа своята гордост и почитания към хора като Вас, които не позволяват паметта на достойния български офицер да отиде в забвение! Оставам на Вашите услуги, С Уважение: майор /ЧКВ/ гл. ас. Георги Драганов
Sin на 08.05.2017 в 12:01
Естествено, в про-путинския стенвестник липсва една от най-познатите фази от живота на ген. Янко Драганов - дейността му по време на про-руските пучове в Русе и Силистра през 1887г. Там той защитава името си на офицер и български патриот и точно затова този му период е "изтрит" от историята тук. Той липсва и в Уикипедията за него впрочем, която , както знаем в частта за България, се контролира от измекяри-русофили.

Напиши коментар