За града на любовта и светлината през погледа на един известен българин, така както го е видял през 20-те и 30-те години на ХХ век. За контрастите и целия калейдоскоп от цветове, с много топлина и обич разказва Никола Д. Петков – бъдещият лидер на БЗНС. През 1922 г. той завършва право и политически науки в Сорбоната и остава да живее в Париж до 1929 г. През 1937 г. във френската столица се провежда Световно изложение и това става повод Петков да публикува спомените си за красивия град на страниците на вестник „Литературен глас“.

 

 

Всяка година хиляди чужденци посещават Париж. А тазгодишното всемирно изложение привлече милиони.

С бинокли, фотографии и пътеводители в ръце, с автобуси и подземната железница те виждат в един, два, пет или десет дни всички паметници и забележителности на Париж. Специални водачи им обясняват набързо, а понякога и съвсем своеволно, историята на тия камъни, всеки един от които е една страница от историята на Франция.

 

Световното изложение, 1937 г.

 

Вечер, поотделно или на групи, те пълнят театрите, вариететата, кинематографите и дансингите, а след това нощните увеселителни заведения (които французите наричат boîtes à champagne или d’amour), в които, вярват, че се забавляват във френска среда…

 

Мулен Руж

 

После заминават, уверени, че познават Париж. Върнали се в отечеството си, разправят за Айфеловата кула, за Дома на инвалидите, гробницата на Наполеон, за църквата Нотр Дам, за Трокадеро, за музеите Лувър и Люксембург, за Пантеона, за големите магазини: Прентан, Галери Лафайет, Бон Марше и Самаритен.

 

Нотр Дам

 

И с намигвания и усмивки, спомняйки си прекараните нощи в увеселителните заведения сред хубави вина и жени, говорят за „лекомислието“ на французите, за „лекостта“ на французойките и за „разврата“ в Париж.

 

Магазин "Самаритен"

 

Париж остава за тях един кинематографичен филм, който им припомня няколко паметници, луксозни магазини или леки жени.

И с увереност твърдят, че познават Париж!

 

Но познава ли човек една среда само защото е прекарал два-три приятни часа в нея? Не. За да я опознае трябва да я изучи, да изучи сърцето ѝ, умът ѝ, душата ѝ и то във всеки час от денонощието. И въпреки това, често я познава съвсем повърхностно.

 

Парижко кафене

 

А Париж е жена, прелестна, но мъчна за разбиране.

 

И за да го опознае, човек не трябва само да го разгледа, а наистина да го види, да го види всяка минута от ежедневния му живот. Да види пробуждането му, когато общински чистачки и поливачки са господари на улицата. Да види бързото отиване на работниците от крайните квартали и околностите към центъра, в часа в който се отварят големите магазини и бюрата. Да види как учащата се младеж бърза към Сорбоната в Латинския квартал. Как към обед към Булонския лес видни и заможни хора се разхождат пеша или на кон.

 

 

Стачкуващи работници в заводите на "Рено", 1936 г.

 

 

На разходка край Булонския лес

 

Как към 5-6 часа започват да се оживляват големите булеварди. Как към 7 часа работничките (мидинетките, както ги наричат парижаните), от Rue de la Paix или Avenue de l’Opéra напускат ателиетата. Тия парижки работнички, които по цели дни (и нощи понякога) творят това единствено нещо в света, парижката мода; които с няколко десетки похарчени франка успяват да са най-елегантните жени в света и на които всеки може да види сърдечността, като ги види как в градината Тюйлери делят скромния си обяд, състоящ се много често от една-две кифли и парче сирене, с врабчетата и гълъбите.

 

 

Мидинетки (midinettes)

 

 

Булонският лес

 

Малко по малко човек опознава буйния и многообразен живот на френската столица от ранна сутрин до момента, в който Париж заспива.

Рядко има нещо по-хубаво от парижките нощи, пълни с толкова хубави картини и цветове, че и най-добрият художник не би могъл да предаде очарованието им.

 

 

Нощен Париж

 

От един до друг квартал очарованието се мени. От хълма Монмартър (la Butte, както го наричат парижаните) пред вас наистина се разстила градът-светлина.

 

Хълмът Монмартър с базиликата "Сакре Кьор"

 

В други квартали, като Паси или Отьой, царува такова спокойствие, че човек би помислил, че се намира в някое малко провинциално градче, забравя шума на хилядите автомобили. И само когато мине някой елегантен женски силует, каквито има само в Париж, се сеща, че е в Париж.

 

 

 

Но най-красив нощем е центърът на Париж: Тюйлери, реката Сена и Шанз-Елизе.

Застанете на моста Конкорд с лице по течението на Сена. В отражението на хилядите светлини ще видите силуетите на Нотр Дам, на Консиержери (в които е била затворена Мария Антоанета), на Френската академия, на статуята от Анри IV и др., на цялото минало на Франция. Обърнете се и ще видите Гран Пале, Айфеловата кула и през дърветата Шанз-Елизе.

 

Гран Пале

 

И в мисълта ви се очертават две епохи… старият и модерният Париж.

 

В Шанз-Елизе блестят витрините на най-луксозните магазини за автомобили, ресторанти, кафенета, кинематографи. Надали има в света по-хубава гледка от тая, която ще имате, ако застанали в градината Тюйлери погледнете към Етоал. Пред вас е площад Конкорд, със своите водоскоци, облян в светлини, Шанз-Елизе – с изкачващите се и слизащи автомобили към и от Етоал, приличащ на път обсипан със звезди, и горе на върха площад Етоал с чудно осветена арка.

 

Булевард "Шанз-Елизе" и Триумфалната арка

 

Пролет, при лунна светлина, всичко това е истинско очарование. Човек чувства сладостта на живота.

 

Хилядите чужденци, които идват в Париж, се възхищават от паметниците и изпитват нощните удоволствия. Но тая физическа наслада е нищо в сравнение със сърдечната и духовна радост, която биха изпитали ако опознаеха всички душевни настроения на Париж, ако можеха да видят Париж работлив като кошер пчели, лек като пеперуда, елегантен, сериозен, горд, дори студен, понякога влюбен.

 

Люксембургската градина

 

Париж прилича на парижанката, която чужденците, съдейки по романите, мислят за лекомислена, разточителна и родена само за удоволствия, но която в действителност е вярна приятелка, разумна, нежна, добра съпруга и домакиня, и несравнима майка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Париж на 14.12.2015 в 10:20
Красота. Красота през всички времена и епохи - това е Lutèce за всички, които го обичат повече от всяко друго място на света...
вешин на 14.08.2017 в 13:03
един изгубен вече Париж ...

Напиши коментар