Клод Льолуш: Изживявам всяка секунда, сякаш е последна!

Клод Льолуш: Изживявам всяка секунда, сякаш е последна!
"Албер Коен казваше: “Всеки човек е сам и никой пет пари не дава за другите, а болките ни са пустинен остров”. Не трябва да държим сметка за другите. Трябва да държим сметка за това, което е в нас. Нашата рационална страна, деловият нюх, не са най-важното. Най-важно е ирационалното. Това е единственото нещо, което има значение. Затова заснех толкова много любовни истории. В крайна сметка, важни са любовните истории, каквато и да е тяхната форма. Всичко останало са утешителни печалби".

 

 

В новия филм на Клод Льолуш, “Най-хубавите години от един живот”, продължение на “Един мъж и една жена”, който предстои да излезе през пролетта, Анук Еме посещава Жан-Луи Трентинян в необичаен дом за възрастни хора. Полъх на оптимизъм! На 81-годишна възраст, режисьорът с 49 филма е много зает човек. Той работи по два филма, като единият от тях е заснет с мобилен телефон. Дори и да не е в пенсия, има какво да каже по тази тема. И за изкуството на остаряването.

  

- Заснехте част от бъдещия си филм, “Най-хубавите години от един живот”, в дом за възрастни хора. Изненадващи избор и заглавие.

 

- Това е филм за времето, което отминава и по-точно за силата на отминаващото време. “Най-хубавите години от един живот” е епилог на “Един мъж и една жена”, със същите актьори, Анук Еме и Жан-Луи Трентинян, и същите деца, Суад Амиду и Антоан Сир. В отминаващото време няма само неудобства. Исках този филм да бъде много оптимистичен, да разкажа една любовна история, продължила петдесет години.

 

- Как да остаряваме оптимистично?

 

- Трябва да оставим ирационалната част в нас да живее…

 

- Какво да правим в общество, очаровано от младостта, за да не стане мъчителен погледът на другите?

 

- Албер Коен казваше: “Всеки човек е сам и никой пет пари не дава за другите, а болките ни са пустинен остров”. Не трябва да държим сметка за другите. Трябва да държим сметка за това, което е в нас. Нашата рационална страна, деловият нюх, не са най-важното. Най-важно е ирационалното. Това е единственото нещо, което има значение. Затова заснех толкова много любовни истории. В крайна сметка, важни са любовните истории, каквато и да е тяхната форма. Всичко останало са утешителни печалби. 

 

- Не е обичайно дом за възрастни хора да поражда оптимизъм.

 

- Исках декорът да бъде в този дух. На малко по-престижен дом за възрастни хора, нещо като голяма вила в Нормандия, за да се забавляват. Краят на живота трябва да бъде такъв! Последните години от живота трябва да бъдат най-хубавите… И да не се превръщат в идеалното алиби за онези, които не понасят старостта. Домове за възрастни хора, като днешните, не трябва да съществуват. След като цял живот сме работили, имаме право на хубава почивка.

 

- Каква е тайната ви, за да остарявате в радост?

 

- Казвам си като Виктор Юго, че “най-хубавите години от живота са тези, които човек все още не е изживял”. Никога не съм се забавлявал така, както днес. На моята възраст човек улавя най-важното, радва се на минутите като на години. Когато си млад, прахосваш годините като минути. Отношението към времето е различно, когато се приближаваш към финалната линия. Аз изживявам всяка секунда, сякаш е последната. Не съм по прахосването, наслаждавам се на настоящето, това е единственото нещо, което ни принадлежи. Винаги съм бил човек на настоящето, важно е да го постигнеш, ако искаш да остарееш красиво, защото настоящето няма време да остарее.

 

- Създаването на два филма едновременно, два пъти повече удоволствие ли означава?

 

- Да! Вторият ми филм е за добродетелта на трудно уловимите причини. Той е заснет изцяло с мобилен телефон. Това е техническа революция за киното. Днес всички снимат всичко с мобилния си телефон. Реших да се вдъхновя и аз, за да направя този филм. 

 

- Какво означава добродетелта на трудно уловимите причини?

 

- Във всичко, което постигнах в живота си, първо се провалих. Водеха ме неуспехът и страданието. Това е истинската валута в живота. Някои големи постижения на човечеството са дошли след ужасни периоди. За съжаление, хората понякога трябва да преминат през катастрофи, за да променят навиците си. В спокойни периоди те не приемат промените.

 

Жан-Луи Трентинян и Анук Еме в "Един мъж и една жена"

 

- Как се роди идеята декорът на “Най-хубавите години от един живот” да бъде в дом за възрастни хора?

 

- Това е къща, която построих с идеята един ден там да заснема филм. Не за първи път изграждам някакво място, мислейки за него като за нов кинодекор. Вече обнових едно имение в Пра-сюр-Арли, в Горна Савоя, за филма “Обичаме те, негоднико” с Джони Холидей и Еди Мичел. Декорът е важна съставка от един филм.

 

- Защо кръгла къща?

 

- Това е идеална къща, кръгла като Земята. Но е много по-сложно да се построи и струва много по-скъпо… В Париж също живея в кръгъл апартамент. Вече не мога да живея в квадрат! Да живееш в кръг, означава да можеш да ходиш без да спираш… Тази къща е уникален обект. След това тя ще се използва за ателиета за писане за сценаристи и за стажантите от Киноработилницата, която създадох във френския град Бон. А някой ден ще я продадем, за да правим други филми. 

 

- Какво харесвате в недвижимите имоти, в архитектурата?

 

- Недвижимите имоти са форма на кино. Архитектурата и мизансценът са близки. Декорите са много важни за мен, както и актьорите. Когато не успявах да намеря декорите, които исках, ги изграждах. Само че изграждането на декор в студио не е достатъчно дълготрайно. Рядко се дава втори живот на един кинодекор в студиото. Така че предпочетох да изградя истински декори. Такъв е случаят и с кръглата къща в Нормандия, с имението на Пра-сюр-Арли, но и със стария хотел в Тургвил, който също построихме за един кинопроект. 

 

Това, което ми харесва в архитектурата, както и в киното, е изработването. То е като пътешествие: важна е целта, не пътят. Обичам да участвам в изграждането на къща, както и на филм. Да избирам материалите, предметите. След като проектът приключи, вече не ме интересува толкова много. Тогава оставям филмите на зрителите и къщите на купувачите. Не съм привързан към собствеността.

 

- А парите? Какво е мястото им във вашия живот?

 

- Една банкнота от 20 евро не се взима за банкнота от 100 евро. При хората може да бъде обратното… Само че парите нямат чувство за хумор. Не са сантиментални. По-сериозно, парите, разбира се, са много полезни за киното, но не са мой приоритет. Някои са влюбени в парите, а аз съм влюбен в любовта. Най-нещастните хора, които съм срещал, бяха влюбени в парите. Имах късмет, че не съм такъв, иначе никога нямаше да поема всички рискове, които поех.

 

- Вашите съвети към младите пенсионери?

 

- Не се страхувайте от смъртта! Аз гледам на нея като на повишаване от един живот в друг. Това ме утешава при смъртта на моите приятели… 

 

- Вярващ ли сте?

 

- Все повече и повече.

 

- За вас не стои ли като въпрос да оставите наследство? 

 

- Имам седем деца. Няма да ги лиша от наследство. Бих бил много щастлив да получат нещо, ако е останало нещо. Но реших да се възползвам максимално от живота си. А освен това не е непременно късмет да бъдеш наследник. Трябва да изпиташ удоволствието сам да печелиш парите си. Човек, който печели пари, поема рискове, участва в икономиката. В крайна сметка, ако не плащахме данъци през целия си живот, щях да се съглася да ни вземат всичко при смъртта. Това, разбира се, е метафора, възглед. Всъщност аз гледам на смъртта като на най-големия данък в живота. Така че пак умираш беден.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • месир Воланд

    08 Апр 2019 17:27ч.

    Величието не се купува с пари и той го е разбрал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи