Как посрещнахме Новата година при Чаталджа

Как посрещнахме Новата година при Чаталджа
Балканската война. Малко повече от месец след поражението при Чаталджа, по време на краткотрайното примирие, войници и офицери повдигат духа си, празнувайки Нова година. Независимо от условията и недоимъка. Спомени на войник от 5-и нескорострелен артилерийски полк под командването на полковник Димитър Кацаров.

     На фронта бойците чувстват разни несгоди и лишения - там няма удобствата и радостите на домашното огнище. Това не значи обаче, че там липсват радости и веселия. Другарството, което се развива, макар и между непознати до тогава хора, събрани от разни краища, създава условия за весел живот, спомените за който са твърде скъпи и не могат нивга да се забравят. При такива случаи всичко лошо се забравя, духът се повишава и всеки бива готов за нови подвизи.

 

     Напразно близките на бойците мислят и считат, че на фронта денонощно само шарят куршуми и гранати - има случаи, разбира се, щом условията позволяват, когато всеки е безгрижен и весел. Тогава не се чувствува войната. Това зависи доста и от началството. И там, гдето началството се стараеше да създава такива условия, там духът биваше винаги запазен, бойците биваха бодри и вярата в крайната победа по-сигурна. Такива началства не бяха рядкост. Такъв беше и нашият командир на полка, полковник, днес генерал от запаса, Димитър Кацаров, който покрай разумните занимания по време на почивките, поощряваше устройване на разни войнишки веселби за поддържане духа на чиновете на 5-и артилерийски нескорострелен полк.

 

Генерал Димитър Кацаров

    

От такива веселия безспорно чувствуваха нужда и офицерите от полка, на които и работата, и отговорностите, и грижите са по-големи от тия на войниците. Това беше особена необходимост през време на продължителен застой, когато нямаше боеве. Такава дълга почивка нашият полк прекара през зимата на 1912 г. , когато след боевете при Чаталджа бяхме оттеглени на почивка в селото Мандра, близо до гара Кабакча.

 

     Зимата беше необикновено сурова и като никога бе навалял голям сняг. Силният студ, непознат по тия места, бе сковал всичко и редки бяха дните, когато можеше да се напуща селото, и затова обикновено времето се прекарваше в стаите около мангалите. Селото, изцяло турско, макар и малко, можа да приюти целия полк в изоставените турски къщи.

 

     Офицерите от нашата батарея с тия от щаба на отделението бяхме настанени в къщата на ходжата - една относително по-голяма къща с три стаи. В най-голямата от тях се настанихме четирима, втората заемаше командирът на отделението подполковник Васил Савов, а последната служеше за ординарците. Въглищата бяха в изобилие и ние, сгушени около мангалите, прекарвахме, поради невъзможност да произвеждаме учение, в четене, в разговори около събитията или игра на табла с примитивно издялани от чамова дъска пулове. Писането на писма беше най-приятното занимание и мнозина от нас развиваха литературните си способности с най-голямо усърдие. Сключеното примирие и водените преговори бяха ежедневна тема за разговори и при липсата на добра осведоменост фантазията на всекиго даваше простор за разни перспективи, по-добри или по-лоши, в зависимост от новините, с които ни хранеше агенцията „Редник”.

 

Коледа на фронта, декември 1916 г. Източник: Изгубената България

   

  Наближи Нова година. От всички се вземаха мерки за по-радостно отпразнуване. След като се разпореди нужното за по-весело посрещане от страна на войниците, командирът на полка пожела, щото всички офицери вечерта да се съберат заедно. За тая цел се определи един салон - нашата стая в ходжовата къща. Леглата бяха изнесени, по лавиците, огнището и по прозореца се залепиха много свещи, по стените се забодоха няколко нарисувани картинки със сюжети от бойната ни дейност, а върху измазания с пръст под се наслагаха вместо килими няколко одеяла. Няколко газени сандъчета, покрити с одеяла, послужиха за маса, трикраки столчета - привилегия само за старшите офицери - се наредиха околовръст и тържествената зала и трапеза бяха готови.

 

     Събрахме се всички 22 офицери. Многото запалени свещи и ниския таван скоро ни принудиха да отворим единствения прозорец, за да не се издушим. Въпреки всичко, настроението бе тъй весело, като че ли присъствахме на някоя гала вечеря във Военния клуб.

 

     На големия празник и при тая тържествена обстановка следваше да отговаря и съответно меню. Средствата наистина бяха ограничени, но трябваше да се създаде илюзия за тържествена вечеря. И затова нашият духовит другар и голям песнопоец, поручик Иван Халачев, поднесе на един лист, украсен с духовити винетки, написано и самото меню. Тоя лист, запазен и до днес, има следното съдържание:

    „Откриване трапезата с марша от увертюрата „Върбишки Балкан”.

     – Хиоска мастика с вода от р. Чаталджа.

     – Мезе – сладки приказки.

     – Супа с шрапнелни куршумчета, а ла Каракол нокта.

     – Език презе, с пюре пиперливо, систем полковник Кацаров.

     – Печено прасе - от опашката надолу.

     – Мусака с картофи, белени от Хадемкьойски ханъмки.

     – Сладка чорба (компот) от сушени дренки.

     – Дрипава циганка (войнишка баница).

     – Вино от с. Чанта – придружаващи батареи.

     – Нескорострелни цигари (тютюн от пакет).

     – Сюрприз (фотография).

     Всеки си носи хляба и лъжицата в ботуша.

     След официалната част забавления: шлагер, покер и 31. Полковият ковчежник - на очаквателна позиция при вратата. Шеги и магарии - до разсъмване.”

 

     Точно в 24 часа командирът ни поздрави с хубаво приветствие и пожела на всички да дочакаме благоприятния край на войната.

 

     На Нова година целият полк бе построен и поздравен. След подобрената храна на войниците се устроиха забави и веселия. Колкото и да бяха унили по-рано бойците от мъчителното бездействие, колкото и лоши да бяха условията за посрещането на тая нова година, това отпразнуване даде своя благоприятен резултат - духът на всички се ободри и драго беше всекиму да гледа как мустакати и брадати мъже се радваха като деца, сурвакайки се един друг и пожелавайки си всичко хубаво.

 

     И на фронта е весело - стига да има желание да се създава добро настроение, което е също фактор за добри успехи през време на война.

                                                                                                                     К. Янков

Коментари

  • Георги Рогалски

    03 Яну 2014 21:08ч.

    Подобни спомени е писал от фронта около Чаталджа и дядо ми Георги Бърнев, който е бил подпоручик в инженерна дружина. Живели са в много трудни условия, зимата наистина е била много студена и снежна, но духът им е бил висок. Жалко е, че заради недалновидни и погрешни политически решения, независимо от многобройните жертви и победи на бойното поле, войната завършва така катастрофално за България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи