Изабел Юпер: Когато се страхуваш от всичко, накрая не се страхуваш от нищо!

Изабел Юпер: Когато се страхуваш от всичко, накрая не се страхуваш от нищо!
"Чувствам се едновременно в центъра и в периферията и толкова по-добре, защото това място винаги ме е карало да вървя към неизвестното и към пътешествията". Това признава френската актриса Изабел Юпер, която след като спечели "Златен глобус" за драматичното си изпълнение във филма "Тя" на Пол Верховен, е номинирана и за "Оскар" за главна женска роля. Така тя може да стане третата френска актриса, след Симон Синьоре през 1959 г. и Марийон Котияр през 2008-а, печелила най-престижната награда в света на киното. “Това е нещо изключително за мен, за филма, за Пол Верховен”, зарадва се 63-годишната актриса в ефира на Europe 1. “За филм на френски език това е още по-невероятно, защото знаем колко е трудно да се преодолее езиковото препятствие”, добави Изабел Юпер.

Откъде идва и накъде отива? Това е първият въпрос, който искаме да й зададем, когато имаме късмета да я хванем в Париж, в една дъждовна вечер. Във филма на белгийския режисьор Баво Дефюрн тя играе Лилиан, отпаднала от Евровизия певица, която един млад боксьор (Кевин Азаис), ще убеди да се върне към музиката.

 

- Заминавате за САЩ, за да защитите “Тя” сексуалния и безумен трилър на Пол Верховен (филмът, който представя Франция на Оскарите - бел. пр.). Играете жена, която след като е изнасилена, не реагира така, както се очаква от нея…

 

- Това е напълно необичаен образ, прототип, който не сме виждали другаде и със сигурност няма да срещнем в метрото! Беше вълнуващо да вдъхна живот на тази героиня от нов жанр, нещо като постфеминизъм, която преминава от състоянието на обект в това на субект, която никога не се възприема като жертва, поема контрол над насилието, което понася, изпитва някакво презрение към онова, което й се случва. Представата, която тя създава за своята власт, не е карикатура. Това не е момичето на Джеймс Бонд, което е тръгнало да си отмъщава. Няма и отрицание. Дори има тайнствено привличане към злото. Всъщност тя отнема от мъжа част от господството му над жената. Нито е виновна, нито засрамена. Срамът “не е достатъчно чувство, за да ни попречи да направим каквото и да било”, казва тя.

 

- Казвате, че Лилиан във филма “Спомен” ви е била най-чужда, но в един момент ви е грабнала. Кога се случи това?

 

- По принцип, една бивша поп певица, която се оказва работничка в завод, е много далеч от мен. Като цяло, имам малко общи неща с героините, които играя, аз не съм нито певица, нито учителка по философия, нито по математика, нито съм шеф на студио за видео игри. При мен идентификацията е нулева! И въпреки това, в даден момент, се получава сливане между мен и другия. Може би когато тя се връща под прожектора, на сцената? Или когато отново става анонимна, кой знае. 

 

- Работите ли над анонимността си във всекидневния живот?

 

- Идеята за анонимността винаги е привлекателна възможност. Аз съм по-невидима от други актриси и най-вече от други актьори. По-мъжко, отколкото женско, е да искаш да бъдеш признат и да направиш всичко, за да се случи това! Но и аз, когато срещна човек, когото съм виждала само на екрана, имам желанието да узная какво разпознавам и какво не разпознавам у него. Винаги е много очарователно онова, което едно лице излъчва на екрана или в живота. Прочетете редовете от “Вуйчо Ваньо” на Чехов, посветени на лицето, чудесен е.

 

- Знаете ли, че жените, които ви се възхищават, се идентифицират с вас и по някакъв начин имат нужда от вас?

 

- О, не, съвсем не! Приятно ми е да го чуя, но не го знам. И продължавам да се изумявам до каква степен зрителите умеят да гледат филми и са чувствителни към детайлите.

 

 

- Нямаме усещането, че ролите ви завладяват, а по-скоро, че обличате дрехи, които подреждате в гардероба си в края на деня…

 

- В такъв случай, спрете да се заблуждавате, много по-просто е от моя гардероб. Гардеробът ми, извън темата, е кошмар! Ако гардеробът ми или всички стаи в дома ми бяха като ролите ми, животът ми щеше да бъде приятен, да се лее спокойно. За мен предметите са кошмар, не знам как да подредя живота си.

 

- Но какво е отношението ви към модата и дрехите?

 

- Дрехите и модата не са едно и също. Една дреха казва кой си ти, как се определяш, показваш или прикриваш. Модата е развлечение, нещо незначително, повърхностно, но е удоволствие.

 

- В Ню Йорк играхте “Федра”, играхте я отново в Атина преди Коледа, завършвате снимките за новия филм на Бозон, през януари снимате за новия филм на Беноа Жако… Това форма на ненаситен глад?

 

- Не мисля, че е ненаситен глад… Нямам никаква стратегия в това! Знаете ли, правенето на филми прилича малко на футбола или тениса. Има рамка, правила, точна структура. Има сила на ритуала, който се повтаря неизменно при всеки филм, във всяка страна. Щастлива съм, когато ставам всеки ден в 5 часа, за да играя учителка по математика в Гарж ле Гонес във филма на Серж Бозон. Лудост е колко еластичен и очарователен материал е киното, което ми позволи да заснема за пет дни филма “В друга страна” на Хон Сан Су или за седем месеца с Чимино “Вратите на рая”! Това е изключително и аз имам шанса да го преживея. Всичко започва от едно малко тайно място в теб самия, от една нишка, която всеки път разплиташ, нещо, което повече или по-малко разбираш, но което ми носи удоволствие. Истинският живот изчезва.

 

- Тогава къде е мястото на празнотата в живота ви, която е толкова запълнена, че нямаме достатъчно страници, за да я опишем?

 

- Да играеш не означава просто да запълваш една празнота, точно обратното. Това означава също често да си сам, но в една защитена самота. Харесва ми да мисля, че мога да бъда актриса, оставайки затворена в себе си. Като сестрите Бронте, които са написали най-лудешките истории, без да излизат от дома на своя баща свещеник. В крайна сметка, аз съм далеч от тях. Излизам много често. И няколко пъти съм обиколила света!

 

- Какво е горивото на реактора “Изабел Юпер”?

 

- Може би твърдо сварени яйца без жълтъка… Току-що разбрах, че най-възрастният човек в света, една италианка на 117 г., яде по три яйца на ден!

 

- Къде е повратната точка, в която от актриса се превърнахте в звезда с международна известност?

 

- Това наистина не са думите, в които се разпознавам! Това е натрупването на онова, което съм правила, сред което и много филми, които хората не са гледали! Това е фактът, че снимах с толкова различни кинорежисьори, като Мендоса, Жако, Шаброл, Верховен, Годар, Ферери, Хон Сан Су или Чимино и големи театрални режисьори, с които съм пътувала по четирите краища на света. Всичко това не ме прави популярна актриса! Чувствам се едновременно в центъра и в периферията и толкова по-добре, защото това място винаги ме е карало да вървя към неизвестното и към пътешествията.

 

- Джесика Частейн, Никол Кидман и други говорят за вас като за модел…

 

- Несъмнено трябва да завиждат на свободата ми да избирам, не си толкова любопитен, когато принадлежиш към първата световна сила. Ставаш малко мързелив, в комфорт, който не си представяш, че ще напуснеш. Като се има предвид това, те няма за какво да ни завиждат. Те са способни на най-доброто.

 

- Снимате шестия си филм с Беноа Жако. Вие ли сте вярна на режисьорите или обратното?

 

- Бих искала да са те! Винаги си малко разочарован, когато режисьор, с когото си снимал, отива да снима с някой друг. Това е като малко предателство. Иска ти се да си избран доживот, да бъдеш единствен. Да речем, че аз съм вярна на онези, които са ми верни. Неотдавна един режисьор ми каза (може би на шега, или пък не, ще видим!), че ще снима всичките си филми с мен, това беше като най-накрая сбъдната фантазия. Един вид договор за вечност, който нетърпеливо съм чакала!

 

- Голямата ви кариера на актриса никога не ви попречи да бъдете преди всичко майка. Днес Лолита е актриса, Лоренцо ръководи независимото кино “Кристин 21”, а Анджело учи кино в САЩ. Смятате ли, че те нямаше как да избегнат киното?

 

- Нямам отговор. Защо едно дете чертае живота си според огледалото на своето семейство или избира точно обратното, не знам как им влияем. Важното е да са щастливи. Нямам чувството, че аз съм ги тласнала, но със сигурност е протекло нещо като несъзнателен и невидим флуид, киното беше и присъства толкова силно в сърцето на моя живот, то беше като дом. Те обитаваха този дом.

 

- Освен да се качите в асансьора, от какво още ви е страх?

 

- По принцип, от всичко, трябва да кажа (смях). Имам всички фобии на света, а когато се страхуваш от всичко, накрая вече не се страхуваш от нищо! 

 

Изабел Юпер във филма "Спомен"

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи