Десет заповеди за бъдещи министри

<p><strong>1. </strong>Имай вяра в късмета си и може би ще бъдеш ощастливен с министерски пост. Късметът е сляп и не може да различи кадърното от некадърното.</p> <p><strong>2. </strong>Ако имаш навик да сънуваш, гледай да не сънуваш просо.</p> <p><strong>3. </strong>Упражнявай се да сядаш на меко, за да ти свикне седалището, но не забравяй да посядваш сегиз-тогиз и на твърдо. За министрите са запазени винаги два вида мебели: мека мебел в Министерския съвет и твърда скамейка в Държавния съд. Добре е да се тренираш и в двете посоки.</p> <p><strong>4. </strong>Не мисли да настаниш всичките си роднини на държавни служби &ndash; като станеш министър, роднините ти толкоз ще се увеличат, че може би службите да не стигнат.</p> <p><strong>5. </strong>Ако станеш министър, не мисли, че нашите училища са прости за твоето дете и затова не го пращай да учи в чуждестранно школо, защото от личен опит знаеш, че много простаци могат да станат големи хора и без помощта на чуждо училище.</p> <p><strong>6. </strong>Изчисти си черното под ноктите. Ако ти е жал за България, по друг начин можеш да изразиш траура си.</p> <p><strong>7. </strong>Когато лапаш, не мляскай, защото с мляскането си ще обърнеш внимание на хората да следят от колко места лапаш.</p> <p><strong>8. </strong>Когато станеш големец и старите ти яки ти станат малки, не се оплаквай, че ти е тясно около врата, защото всички ще знаят, че не казваш истината.</p> <p><strong>9. </strong>Изучи министерската си кола колко места има и не я претоварвай с роднини, за да не ѝ повредиш ресорите &ndash; в крайна сметка роднините ти достатъчно тежат на министерския ти ресор, та нека оставят автомобилните на спокойствие.</p> <p><strong>10. </strong>За да ти е добре, подвивай опашката си. При подвита опашка по-мъчно може да ти духнат под опашката.</p> <p><strong><em>В. &bdquo;Щурец&ldquo;, август 1933 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43797_9eqD5ilqneB8nhLOvhNwruAo94you6.jpg" />В. &quot;Щурец&quot;, август 1936 г. Автор: Райко Алексиев</em></p> <p>&nbsp;</p>