Черти от народния ни характер

Черти от народния ни характер
През 1909 г. във вестник „Свободно слово“ – орган на Либералната партия, излиза статия с унищожителна критика на нелицеприятни страни от родния манталитет и характер. За съжаление, някои от тях са в пълна сила и днес, 106 години по-късно.

 

 

В нашия народен характер преобладават отрицателните качества. Струва ми се даже, че не бихме могли да посочим нито едно положително качество, ясно изпъкнало и затвърдено. Българинът е скептик и любител. На всяко дело той гледа с недоверие и чака да види какво ще излезе. Ентусиазъм, увлечение са непознати за него. Той не знае какво е опиянение и забрава – колкото за това, той е твърде трезвен. Нищо не го възпламенява, той е неспособен да пламне изведнъж и да се разгори, като факла. Нещо повече – той е неспособен изобщо да гори – по натурата си той прилича на плътна дървесина, дълги години киснала във вода.

 

Аз съм чувал да се възхищават от тези качества на нашия народен характер. „Такъв народ е способен на самокритика; той не може да се храни с химери и илюзии – той търси само здравото и положителното“ – тъй казват някои. Но не тъй е всъщност. Истината не е тази. Да бъдеш скептик и любител, още не значи че притежаваш склонност към критика и самокритика. Възхищението не е изключено от характера на ония, които трезво разглеждат всяко дело, всяко явление и събитие. Да разглеждаме и оценяваме онова, което става около нас и което се отнася до нас – това не е наша работа: за такава деятелност ние не чувстваме нито желание, нито необходимост. Наопаки, ние сме чужди и далечни на всичко, най-вече на онова, което е най-близко до нас, което е предназначено да влоши или да подобри нашия собствен живот.

 

Нашият скептицизъм и нашето любопитство са породени от робско недоверие. Ние и в тях сме спокойни и не се вълнуваме. Свободно оставяме да действа за наша сметка, който се намери. Ние ще мълчим и ще гледаме; това няма да ни накара даже раменете си да свием, нито устните ни да затреперят от негодувание и омраза.

 


 

За нас няма авторитети. Това би било един лост за бърз напредък, ако беше съзнателно, ако беше резултат на разбиране и прозрение. Но то е резултат на равнодушие и липса на способност към оценка. Ние еднакво се отнасяме и към събитията на миналото, и към сегашните. Ние еднакво гледаме и на нашите минали деятели, и към ония, които работят днес. Уважение и признателност – ето качества, които съвсем ни липсват и от които не чувстваме никаква нужда. Книгата, от която сме получили най-много познания и светлина, ние спокойно я подритваме и без никакъв свян бихме я стъпкали в калта, освен ако не можем да я продадем на битпазар. Колкото до парите, ние сме големи любители и жадни поклонници.

 

Ние не знаем да се прекланяме съзнателно, ние знаем само да робуваме. Традициите не влизат в нашия актив. За миналото ние нямаме нито гордост, нито срам. Да обичаме страстно, това не е наша работа. Да мразим до умопомрачение не сме способни.

 

Общи принципи са нещо непознато за нас. Ние за всичко изхождаме от ограничено разбираната лична полза. Обществен живот няма у нас; партиен – да. Но той носи съвсем тесен, досущ ограничен характер: у нас партия ще рече банда. Ние сме партизани за лични облаги, сегашни или бъдещи.

 

Депутат или кмет със служебния си файтон и кочияш, на обиколка в района на село Тополчане, Сливенско, 40-те год. на ХХ век

 

 Ние съдим делата на нашите заслужили хора от такова становище: добри са и заслужават похвала, когато са принесли полза на нас самите, на нашата банда. Приживе ние ги подкрепяме и славословим, додето са с нас и додето можем техните усилия да обърнем на злато за нашите кесии. Когато умрат, ние им отдаваме почит за наша лична сметка – другите са зрители, равнодушни и скептици.

 

Колко са редки у нас общи, народни тържества! Ако не липсват съвсем… Никое събитие на миналото не се ползва с вниманието на всички и не буди общо възхищение и преклонение. Всички, и най-съдбоносните, се празнуват студено, принудително, по задължение.

 

Никой заслужил деец не сбира всички около своята памет или около своите смъртни останки. Ако някои смятат, че от светлината, която разпръсва минал или сегашен покойник, ще паднат малко лъчи и върху тях, устройват зрелищна процесия. Другите охотно им предоставят своето равнодушно любопитство и студен скептицизъм.

 

Миналото се руши, бъдещето не се създава. Ние нямаме политически традиции, имаме само религиозни, но те съвсем не са потребни за настоящето, и ние ги оставяме да измират без съжаление, те си отиват заедно със старите поколения. Новите генерации не усещат нужда от стена зад своя гръб. Те не чувстват благоговеен страх пред божеството и няма да му въздигнат нито великолепен храм, нито пък ще се заловят да строят Вавилонска кула за борба с него.


Титани у нас няма, пигмеи също. У нас има само сива, еднообразна, равна маса, равнодушна до мъртвило, спокойна до самоунищожение. На българска почва могат да растат само върби и акации, но не кедри и платани.

 

В-к „Свободно слово“, март 1909 г.

 

 

София, показно развеждане на противници на режима, като врагове на народа, 1946 г.

 

 

 

 

Коментари

  • БОЖЕ МИЛИ

    21 Sep 2015 4:38ч.

    Все едно е преписано от голям френски писател, писал преди 100г. за душата на народът си. А мислех, че сме с 200г. зад Франция, и че Бойко Борисов е Наполеон. Десни утописти казват че Чехия ни е надминала заради бърза приватизация. През 1990г. Чехия има 12 700 долара БВП по паритет на покупателната способност. Ние стигаме Чехия от 1990г. чак през 2008г. Преди втората световна Чехословакия е по-добре като БВП на глава от България, но се изравняваме през 1960те, когато и тук и там социализмът не е с човешко лице, и партийният елит назначава некадърните си чада за да опази елитът си. Поради чешката пролет, и културната революция в Китай срещу червената буржоазия от партията, соц елитът в Източна европа решава да спаси елитът си като отрече марксизмът и напише тиранични конституции с насоченост излизане от социализмът и марксизмът заплашващ елитът им - поради което за тях се оказва недоносче. Недоносче е ЕЛИТЪТ ТОГАВА. Недоносче изродено, присвоило си всичко. Въпреки това, Чехословакия успява да направи СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ, и прави голям социален и икономически растеж придружен с демокрация. Просто след пражката пролет, никой не слага некадърни синчета на бащи от партията, а слагат истински кадри - кадърни. Иван Костов обещава голямо бъдеще за партийният елит - червената буржоазия, и изтъква напредъкът на Чехословакия в социалистическата икономика, но настоява за капитализъм и приватизация - като най доброто за червената буржоазия от БКП и елитът им.( „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” ) Буров:"В икономиката има още един велик закон, и то страхотен закон — законът на принадената стойност. Това е суров закон. Не може без него. Маркс, вашият бог Маркс, го показа на света. И светът го разбра. Но светът се промени през 1919–1933 година. Богатите хора започнаха да дават по един комат и на работника. И го спечелиха. В Чехословакия професор Масарик и Едуард Бенеш задължиха богатите да дават помощи на работниците. Да делят от залъка си и за тях. Същото стана в Англия и Франция."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • проблемът е

    21 Sep 2015 4:41ч.

    Така е при православието - едно недоносче. И при ислямът - още едно недоносче.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи