На 9 юни 1923 г. с държавен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз, е свалено правителството на Александър Стамболийски.

 

София, картечен отряд охранява подстъпа от площад “Света Неделя” към района с правителствени сгради след свалянето на Ал. Стамболийски с преврат на 9 юни 1923 г.

 

На 28 март 1920 г. в страната се провеждат парламентарни избори. Резултатите отговарят на очакванията на Александър Стамболийски, премиер на България и лидер на БЗНС – неговата политическа организация печели близо 350 хил. гласа. Останалите около 550 хил. се разпределят неравномерно между различните партии. При това положение Земеделският съюз получава 110 депутатски мандата при 50 за БКП, 24 за Демократическата партия, 14 за Народната, 9 за БРСДП, 8 за Радикалдемократическата и толкова за Прогресивнолибералната, и 6 за Националлибералната.

 

Резултатите показват, че тенденцията на настъпление на левите партии и отстъпление от традиционните се задълбочава. Въпреки големият успех на БЗНС обаче, Стамболийски не може да състави самостоятелно правителство, тъй като няма абсолютно мнозинство. Той не се поколебава да касира 13 избрани депутати, без да допусне заместването им с подгласници и така довежда съотношението на силите до 110:106 мандата в своя полза.

 

Естествено възниква въпросът откъде идва популярността на земеделците в тези трудни години. На първа място самата структура на българското общество способства за успехите им. Страната ни продължава да е предимно аграрна и дребно- и среднособственическа; основна социална група продължава да е селското население.

 

В трудните следвоенни месеци и години силно впечатление прави декларираната от Стамболийски твърда решимост да се бори със спекулата и бедността, да санкционира незаконно забогателите и да съди виновниците за националните катастрофи. Подобни позиции неминуемо носят политически дивиденти в условията на недоимък и разруха, те са своеобразен отдушник на натрупаното социално напрежение. Освен това е жив споменът за решителния протест на земеделския лидер срещу външнополитическата ориентация на страната през 1915 г. и конфликта му с цар Фердинанд по този повод, последван от съд и затвор. През 1920 г. Александър Стамболийски е на върха на своята популярност. И така, трудното време, последствията от катастрофите, дискредитацията на традиционните партии, изиграват голяма роля за идването на БЗНС на власт.

 

Александър Стамболийски, заснет в българската легация в Лондон при посещението му във Великобритания, октомври 1920 г.

 

Самостоятелното земеделско управление се осъществява в тежки условия. И не само заради разнебитеното стопанство, задълженията по Ньойския договор и социалното напрежение. България продължава да търпи един окупационен режим, в столицата функционират различни комисии и учреждения на победителите (Съюзническо военно командване, Междусъюзническа комисия, Репарационна комисия и т.н.), които тежат на финансите, накърняват националното самочувствие и пречат за пълноценното функциониране на държавния апарат.

 

Поради стопанската и обществена структура, характера на самата власт и нуждите на хилядите бежанци, правителството на БЗНС насочва голяма част от своето внимание към аграрните проблеми. Приети са законите за трудовата поземлена собственост и за увеличаване на държавните земи. Действието им е насочено към оземляване на безимотните и ограничаване на едрото земевладелство. Никой земеделски стопанин не може да владее повече от 300 декара обработваеми селскостопански площи, а горната граница е 100 декара за семейство, ако то не се занимава пряко със земята си и съответно не произвежда. Въвеждането на принципа „земята е на тези, които я обработват“ е социално издържано в тежките години на следвоенната криза.

 

Положителна роля играе и законът за въвеждане на трудовата повинност. Младото поколение е обхванато в групи за извършване на строителни работи с времетраене от 6 до 12 месеца. Освен прекия стопански ефект, това мероприятие и ма и друго значение – то се използва за начална военна подготовка на младежите при ограничителния режим за българската армия, застъпен в клаузите на Ньойския договор.

 

В нарушение принципите на частната собственост кабинетът на Стамболийски въвежда и отчуждаване на едри градски имоти за държавни нужди. По този начин се облекчава бюджетът от наеми за учреждения и ведомства, но се предизвиква и естествена отрицателна реакция.

Насърчава се кооперативното движение, въвеждат се редица промени в съдоустройството, финансите, просветата и др., но те имат временен и конюнктурен характер и не издържат проверката на времето.

 

Земеделското правителство дава ход на делото за съдене на виновниците за втората национална катастрофа. Процесът трае 18 месеца и завършва с издаване на тежки присъди – от 5 години лишаване от свобода до доживотен затвор, на 12 военни и цивилни лица, между които бившият министър-председател Васил Радославов, министърът на войната в неговото правителство и главнокомандващ ген. Никола Жеков, бившият кмет на столицата Добри Петков и др.

 

Малко по-късно са арестувани и съдени министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев,  Александър Малинов и Стоян Костурков, управлявали през 1911-1913 г. и 1918 г. Откарани са в Шуменския затвор, където престояват месеци.

 

Шумен, 1922 г., окръжен затвор - бивши министри от кабинетите: Гешов - Данев (1911-1913) и Малинов - Костурков (1918), от ляво на дясно, горе - 1-ви ред: проф. Георги Данаилов, Андрей Ляпчев, Димитър Яблански, Стоян Костурков, Петър Абрашев, Иван Пеев-Плачков, 2-ри ред: Никола Мушанов, Михаил Маджаров, проф. Йосиф Фаденхехт, 3-ти ред: директорът на затвора Македонски, д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров и надзирателите на “министерското отделение“

 

В други процеси и огромен брой наказателни дела, през съда преминават стотици служители на държавния апарат от годините на войната, обвинени в корупция и превишаване на власт. Военните съдилища също имат много работа. За жалост тези процеси, понякога движещи се между справедливото възмездие и съдебната разправа с политически противници, не се оказват отдушник на социалното напрежение в страната, а в много случаи допринасят за нажежаване на атмосферата.

 

В страната започва да се надига вълна на недоволство срещу правителството. През лятото на 1922 г. Народнопрогресивната (създадена от сливане на Народната и Прогресивнолибералната), Демократическата и Радикалдемократическата партия сформират т.нар. Конституционен блок. Той си поставя за цел защита на Търновската конституция и свалянето на земеделците от власт. Подобна е и задачата на основаната по същото време организация „Народен сговор“. Зад тях твърдо застават Военният съюз и ВМРО. С последните управляващите имат тежък конфликт.

 

Като реакция срещу активно провежданата в Македония политика на дебългаризация през границите преминават въоръжени чети на организацията с цел защита на местното население и оказване на съпротива. Под натиска на белградското правителство, с което Стамболийски е принуден да се съобразява, се слага забрана за сформирането на такива чети, което довежда до сблъсък между кабинета на земеделците и македонската организация. Преследването на нейни дейци в Петричко води до убийството на министъра на вътрешните работи Александър Димитров. Продължаването на конфликта прераства и в прецедент – на 4 декември 1922 г. Кюстендил осъмва окупиран от чета на ВМРО, наброяваща 300 души, с което организацията демонстрира несъгласието си с провежданата от правителството политика.

 

С течение на времето самостоятелното земеделско управление започва постепенно да придобива черти на диктатура. То се конфронтира с всички, несподелящи неговата идеология и политическа линия. Против режима – тайно или явно – са едри собственици (заради ограничителните мерки и реформената дейност), офицери, научната интелигенция (поради настъплението срещу автономията на университета, необмислени просветни реформи и промяна в правописа), журналистите (поради суровата цензура), духовенството (заради посегателството над църковните имоти), дейците на ВМРО (предвид затрудняването на тяхната дейност). И разбира се, против земеделците са практически всички политически партии, включително на моменти и комунистическата.

 

Тежък удар срещу властта е и разнобоят в редовете на самия земеделски съюз. Проявите на корупция зачестяват, петима министри в началото на 1923 г. излизат от кабинета по тази причина, Стамболийски ги заплашва с бесилки. Започва отлив и на земеделското население от правителството.

 

Министър-председателят Александър Стамболийски на конференцията в Генуа, целяща възстановяване на Централна и Източна Европа след края на Първата световна война, април-май, 1922 г.

 

На 4 февруари 1923 г. в правителствената ложа на Народния театър се извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски. Той е придружен от няколко министри. По една случайност всички се спасяват.

 

След подписването на Нишката спогодба с Югославия от 23 март 1923 г. за съвместна охрана на границата и поемане от страна на нашето правителство на задължението да „усмири“ македонстващите, Тодор Александров, лидер на ВМРО, предупреждава министрите, че ще ги сполети участта на техния бивш колега Александър Димитров.

 

Цар Борис III още не е решаващ фактор. Поел разклатения престол на баща си в трудно и преломно време, той се стреми да внесе успокоение в политическия живот, но това не му се отдава. В условията на своето пълновластие, Стамболийски успява да ограничи правата на монарха, да му отнеме (в нарушение на Търновската конституция) ролята на главнокомандващ. Парламентът и правителството са изцяло подчинени на волята на земеделския лидер. Реализира се на практика сливане на политическа партия с държава. Съзнавайки сравнително слабите си позиции в армията, премиерът създава собствена въоръжена сила, т.нар. „Оранжева гвардия“, но „гвардейците“ до такава степен се самозабравят в действията си, че има случаи да бъдат неутрализирани от войскови части.

 

Проведените през април 1923 г. парламентарни избори са доказателство, че управлението определено започва да придобива все по-силови черти. Парламентът е разпуснат, изборите се провеждат в условия на натиск и манипулации, променена е и самата изборна система с цел осигуряване пълно превъзходство на режима. Успехът е пълен – 212 мандата за земеделците, и 33 за всичките им противници.

 

Резултатите от изборите водят опозицията към извода, че свалянето на земеделското правителство по легален парламентарен път е невъзможно. Създадените политически формации установяват тесни връзки с Военния съюз. Възникнал като професионална офицерска организация през 1913 г. и възобновен през 1919 г., той придобива ясно изразена политическа насоченост в унисон с целите на опозицията. Взривоопасната обстановка в страната подтиква ръководителите на Военния съюз и Народния сговор да започнат подготовка за сваляне на кабинета.

 

Военнотехническата подготовка на заговора е възложена на Военния съюз, а политическата – на председателя на Народния сговор проф. Александър Цанков, на когото е възложено да състави „правителство на националната концентрация, изхождащо от всички партии“, което да поеме управлението на страната.

 

Професор Александър Цанков

 

До пролетта на 1923 г. Военният съюз прониква във всички гарнизони на страната и успява да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Централното управление на съюза разработва специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани са обектите, които трябва да бъдат заети от войската, и пр. Организаторите успяват да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията „Кубрат“, спортната младежка организация на скаутите.

 

В началото на юни Военният съюз издава директива, с която определя датата на удара – 8 срещу 9 юни 1923 г. В провинциалните гарнизони са изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. По това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица, където на 7 юни го посещава Цар Борис III.

 

На проф. Александър Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни в определения за Главен военен щаб дом на запасния ген. Иван Русев на ул. „Стефан Караджа“ № 15 в столицата. Там се установяват Димо Казасов, Кимон Георгиев, о.з. майор Никола Рачев, проф. Янаки Моллов, ген. Иван Вълков, полк. Христо Калфов, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.

 

Паметна фотография-възстановка на събитията от навечерието на преврата на 9 юни 1923 година, показваща основните съзаклятници, заснети в дома на генерал Иван Русев на ул. “Стефан Караджа” №15 в София. От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, майор Никола Рачев, проф. Янаки Моллов, генерал Иван Вълков, проф. Александър Цанков, полк. Христо Калфов, ген. Иван Русев (прав), Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски, 1923 г.

 

Акцията започва по предварителния план. Най-напред, към 2 ч. през нощта, се вдигат съзаклятниците в столицата начело с ген. Велизар Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, превратът започва и в провинцията.

 

Главната квартира на Оранжевата гвардия, превзета след преврата над режима на Стамболийски, юни 1923 г.

 

След успешното приключване на акцията, около 7 ч. сутринта на 9 юни, проф. Александър Цанков, придружен от Димо Казасов и Боян Смилов, се отправя към двореца „Врана“, за подписване от Царя на указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, Цар Борис III подписва.

През деня пред Народното събрание се състои огромен митинг, на който говорят новият министър-председател, проф. Цанков, Цвятко Бобошевски, ген. Велизар Лазаров. Следва невиждана манифестация по улиците на града, в която участват над 100 хил. души.

 

Манифестацията на пл. „Св. Неделя“ след свалянето на правителството на Ал. Стамболийски, 9 юни 1923 г.

 

Безпомощността на земеделското правителство да реагира и липсата на очакваната съпротива от страна на „Оранжевата гвардия“ са заменени от стихийни вълнения на различни места – в Плевенско, Карловско, Шуменско, Варненско и др., но те са потушени много бързо.

 

София, разоръжени и арестувани членове на “Оранжевата гвардия” на Ал. Стамболийски под конвой от редовна войска след преврата на 9 юни 1923 г.

 

Научавайки за станалото в София, Александър Стамболийски вдига по тревога земеделските дружби от село Славовица и околните села. Събира голям отряд, с който тръгва към Пазарджик и на 10 юни стига до покрайнините му. Вместо веднага да атакуват града, въстаниците отлагат акцията за следващия ден. В това време военният гарнизон получава помощ от Пловдив. На 11 юни се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат.

 

Знаменосецът на групата на Александър Стамболийски, заловен заедно със знамето, от отряд, изпратен в с. Славовица

 

Стамболийски се опитва да се скрие в околните села. На 14 юни е заловен в с. Голак, отведен в с. Ветрен и после е откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема кап. Иван Харлаков, началник на отряд, изпратен от София за залавянето му, който под предлог че ще го води в столицата го връща в родното му село Славовица. Там, във вилата си, след жестоки изтезания, рязане на пръсти, горене, бодене с шишове и други мъчения, Александър Стамболийски умира. Преди смъртта си успява да изпише на стената със собствената си кръв „Ст. 1923 г.“.

 

Вилата на Стамболийски в с. Славовица, в която е убит

 

След успешния преврат е сформирано правителство под ръководството на проф. Александър Цанков, включващо представители на Народната, Демократическата, Националлибералната, Социалдемократическата и Радикалдемократическата партия, както и безпартийни лица. За първи път в историята на България се оформя такава широка коалиция. Официално БКП остава неутрална и неангажирана с „борбата за власт между селската и градската буржоазия“, според собствените ѝ оценки.

 

В манифеста по повод на правителствената промяна се отбелязва, че тя е извършена като отрицание на насилието и в името на гражданските права и свободи.

Политическият обрат се отразява изключително тежко върху БЗНС. През следващите дни и месеци много негови членове и съмишленици са убити, други – хвърлени в затворите, а трети търсят спасение вън от България. Фактически съюзът е поставен извън законите на страната.

 

Елиминирано е едно управление, придобило авторитарни измерения, спечелило си много противници във всички социални слоеве и нарушило конституцията по много пунктове. В този смисъл превратът до голяма степен е подготвен от самата земеделска власт, от стремежа ѝ да раздели българския народ на съсловия, не само фактически, но и официално, и да ги противопостави едно на друго.

 

Това обаче не променя факта, че новото правителство в името на конституцията заема властта с неконституционни средства.

 

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

ХРИСТО ГЕОРГИЕВ на 09.06.2018 в 13:04
Убийците от 1923 г. получили за награда цели квартали в София. Превратът на 9 юни се е извършил с английска и италианска благослови. Днешната публикация на частичка от спомените на Йордан Панов-Шемшето (1891-1989), деец на БКП, е толкова интересна и значима, че едва ли не всичко в нея си заслужава да се изтъкне като заглавие. Кой знае днес, че превратаджиите, заслужилите и приятелите им от всички нива след 9 юни 1923 г., са били щедро възнаградени - получават безплатно парцели в София, за да си строят жилища, и така са се създали цели квартали в пространството между Военното училище, Орлов мост, Полиграфическия комбинат и Слатинския редут. По тоя начин са били застроени и кварталите от Александровската болница до Красно село: Подофицерски, Царибродски, Босилеградски и Добруджански. За зверствата над Стамболийски получава своя безплатен парцел за къща и Славейко (Злодейко) Василев - в самия тогавашен център, на пресечката на ул. "Искър" и бул. "Стоилов". Дали някои квартали на София днес не са толкова "сини" и "демократични", толкова нахъсани срещу "червените боклуци" на принципа "Крушата не пада по-далече от дървото"?
Тъжно на 09.06.2018 в 18:53
Още един пример на тенденциозно тълкуване на българската история от камбанарията на своите лични интереси. Така единние на нацията скоро няма да има. А интеленгцията тъпо мълчи...
Чевенгур на 11.06.2018 в 03:10
По повод 9 юнския преврат, Хемингуей е написал за "Торонто стар" : ...в България интелектуалци са хора, поели достатъчно знания за да престанат да бъдат честни." Поразително точно.
JJJ на 11.06.2018 в 10:06
По времето на социализма от 1944 до 1989 в България имаше реално БЗНС. По времето на "демокрацията" се народиха най- различни БЗНС-та , но тъй като останаха без поддръжници (много вожд, малко индианец), значението им намалява и те постепенно изчезват о картата на политическия спектър. Червената управляваща върхушка през 1989-1990г. даде власт, имоти и пари на мутроподобните нови капиталисти. Днес 90% от земята на България се владее от крупни латифундисти, а българските села са частично или напълно обезлюдени. Кръволокът Цанков е сложил едно срамно петно в българската история. Няма как да не се погнусиш от описаните зверства срещу едно напълно законно избрано правителство и нейния министър председател. Във всеки българин живее по един Христофор Белокрофский, син на някой дядо Петко Белокръвчанина. Пази Боже сляпо да прогледа! 100 хиляди граждани, забравили за цървулите на бащите и деди си под миндерите излезли на манифестация в подкрепа на кръволоците- превратаджии. Дори комунистите не са могли да се отърват от комплексите си. като не пропуснали да се дистанцират от ПРОСТИТЕ СЕЛЯЦИ!
Бай Иван на 11.06.2018 в 16:58
А днес наследниците на превратаджиите и убийци на Стамболийски от 1923 г. се наричат "автентични десни" и се бият в гърдите, че по-големи демократи от тях няма! Преди Втората световна война същата тази корумпирана превратаджийска върхушка вкарва България във войната на страната на Хитлеристка Германия, която тогава е изглеждала също толкова мощна и непобедима, както днес изглеждат САЩ. Резултатите са известни-нова национална катастрофа и Народен съд ! Днес страната ни уверено се води от наследниците на превратаджиите по същите утъпкани пътеки. Дали последствията няма да са същите? Как мислите?
Белий Цар на 11.06.2018 в 20:59
Александър Цанков най-спокойно и необезпокояван предава Богу дух през 1959 (не беше ли Т. Живков на власт тогава?) в Буенос Айрес, Аржентина ; Няма да се очудя, ако тамошните наши сънародници са монитрали паметна плоча или бюст в къщата в която е живял и творил този корифей на българската демокрация ; ако има някой да чете тези редове от Буенос Айрес - нека каже нещо по този въярос. Thnx.
анонимен на 12.06.2018 в 18:49
дядо ми разказваше страшни неща след 1923 г когато идва крьволока цанков качват го в каруца и го карат кьм враца уж да го сьдят по пьтя успява да избяга и така се спасява дунав кьрвав е течал историята трябва да се чете и да се помни да не се повтаря този ужас
100 години гражданска война на 12.06.2018 в 22:35
С мек бруст зализва убийците, превратаджийте, кръволоците, подпалвачите на продължаващата 100-годишна гражданска война, госпожата авторка - Илиана: "...новото правителство в името на конституцията заема властта с неконституционни средства." От какво сте наплашена госпожо? Дали пък кръволоците като Александър Цанков и техните изчадия не вампирясват? Изглежда, че са вампирясали... България изчезва.
защото тогава е имало ИСТИНСКИ ВОЕННИ на 13.06.2018 в 03:15
СТРАЖИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА не бесепарски лайнари кат Гумин Гадев предал жена си зарад деса метреса, тогавашните истински военни сега са сменени от селска безпросветна паплач която сутрин кара путлириски вертальоти а следобед купай думатито на село и рани прасееета, ма те линкурити пушат вечи
Sin на 13.06.2018 в 17:52
Властта на А.Стамболийски е първо упражнение от Селяндурите в България на власт, или както тогава са ги наричали - дружбашите. Корупция, беззаконие, хаос, простотия до шия. Второто им идване на власт беше по-продължително - 1944-1989г. Тогава си отмъстиха на всички и отново закопаха страната, този път с чужда помощ. През 1994 -96г. отново се опитаха, но народът ги изрита гръмогласно, отървавайки се с лека уплаха. От 2001г. тече третото им настаняване във властта - крадливи и измислени царе и юпита, Батковци, Братковци и комуноидни мутрафонски селяндури. И отново с чужда помощ - Путиновското КГБ. И отново доведоха Простотията и Немотията в държавата. И отново са на път да разсипят страната, въпреки ЕС и НАТО. Това е бедата на България - комунистическите простаци, доведени на власт с чужда помощ !
"Истинските военни" на 13.06.2018 в 23:24
"Истинските военни" отрязали главата и ръцете на законния министър-председател Александър Станболийски - един от Големите българи, осмелил се да заплаши германската маша Фердинанд Сакскобурготски, че вкарването на България в ПСВ ще му струва короната, за което лежал в затвора до абдикацията на зловредния цар Фердинанд. Отрязаните ръце на законния министър председател военните кръволоци предали на жена му и дъщеря му, които в последствие полудяват. Хвала на такива "истински военни" убийци! Не било фашизъм, А??! Защо ревете срещу Народния съд? Не бил справедлив, А??! Не бил демократичен, А??! Тъпи фашисти, бивши цървуланковци! Боклуци, които наложихте геноцида над българския народ като форма на демокрация. Съсипахте цветуща НР България и сега не спирате да клеветите българския народ, който ИЗБРА Александър Станболийски. От вашата "демокрация" народът се стопи от 9 милиона българи на 5.5 милиона българи + 1.5 милиона цигани и турчеещи се български граждани. Ако не нов Народен съд, Господ ще ви съди!
"ИСТИНСКИТЕ ВОЕННИ" СА ТЪПИ КАТО ГАЛОШИ на 14.06.2018 в 18:14
Вижте ги на снимката: "София, картечен отряд охранява подстъпа" - посред лято са облекли войниците с дебели зимни шинели, а они се потят и миришат на партненки от 1 км - - офицерите им гледат като суеци . . .
observer на 16.06.2018 в 09:41
Не е трудно да се забележи приликата на земеделското управление с фашистките движения, появили се в Европа след злощастната световна война. Старият ред рухва, масите се радикализират, за воювалите с години мъже човешкият живот изгубва ценността си. Търсят се генерални решения. Турция на Ататюрк, Италия на Мусолини, Мюнхенския сговор на Хитлер; болшевишката революция на Ленин, която, докато е жив, няма и намек за власт на трудещите се и за социална справедливост, които иначе прокламира. България не е различна. И противниците на Стамболийски също, както се вижда от терора им след като взимат властта, уж в името на демокрацията. Интересно е присъствието сред превратаджиите на Кимон Георгиев, бъдещият министър-председател на антифашисткото отечественофронтовско правителство. Значи става въпрос за смяната на едни елити с други в името на народа - използван, употребен и пожертван за собствената им власт и благоденствие. Такова е истинското лице на всяка революция, не фалшивия и образ, който творците извайват след всяка победа.
Да, ob-server на 16.06.2018 в 11:22
Че си правен с фашистка (слугинска на капитала) закваска не е трудно да се забележи.
observer на 16.06.2018 в 13:49
За да има демокрация, е нужно гражданско общество. То налага правила, отговорност към другите и се основава на правата на членовете си, а не на силата. Никъде не е идеално освен в утопиите, а и те често са дело на налудничави субекти в кризисни времена. И се изгражда за столетия. В България това го няма. Има само отделни прояви, Възраждането например в българските градчета.

Напиши коментар