Последният филм на руския режисьор излиза в реставрирана версия. Великолепие.

 

 

Загадъчна троица стои на прага на последния филм на Андрей Тарковски “Жертвоприношение” (1985 г.): един мъж, малкият му син и мъртво дърво, което са напът да засадят. Насред опечалената пустош на шведския бряг, бащата Александър (Ерланд Йозефсон) разказва на детето притчата за монаха, който всеки ден бил изпращан от наставника си да измине дълъг път, за да полее едно мъртво дърво. Това била единствената му задача и той я изпълнявал послушно и смирено.  Години наред. Един ден дървото разцъфнало… Малкото момче трупа обли камъчета до стъблото на дървото, като в детска игра. Бащата упражнява мълчаливо бащинството си, което ще подхрани накрая жестовете на сина му. 

 

“Невинността и дълбочината”, ще промърмори малко по-късно Александър, прелиствайки книга с икони, подарена от приятеля му Виктор за рождения му ден. Не е ли това, което обитава тези скици на деликатна, чиста благодат? Ако всеки от нас извършва един и същ жест безвъзмездно - без значение какъв - всеки ден в един и същи час, няма ли светът да се промени?, мечтае Александър в друг момент. 

 

“Въпросът, който поставям в този филм, според мен е най-острият: отсъствието в нашата култура на пространство, запазено за духовния живот, пише Тарковски. Исках да покажа, че можем да се свържем отново с живота, като възстановим завета със самите себе си, откривайки духовен извор”. 

 

Вечерта, когато Александър празнува рождения си ден, заедно с жена си, няколко приятели и две прислужнички, обикновените драми и тегоби на малката група изведнъж намират глобално ехо с новината по телевизията за ядрена катастрофа, която изглежда вещае края на света. Александър е решил да се принесе в жертва. Този абсолютен жест се разгръща малко по малко, чрез героите, фалшивата хармония на рафинирания декор на дома, образите на тълпата, тичаща в безпорядък, пътищата, изминати от Александър. Тези видения с ослепителна красота говорят за най-голямата тайна в нас, докосват основни истини с “езика на привидностите, езика на сънищата”, каза Бергман, за когото Тарковски беше най-великият.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

9 коментар/a

Защо не ме вълнува този режисьр на 21.06.2018 в 14:33
не знам, но знам със сигурност че няма да му гледам филмите!
observer на 22.06.2018 в 07:49
Тарковски в някакъв смисъл е като Майстора на Булгаков. Гениален, непознат за мнозинството, умира рано. В романа Майстора щастливо се отправя към рая заедно с мъртвата си любима и когато двамата прелитат над нощната Москва, тя възкликва: Най-сетне свободни; Тарковски умира от рак в парижката болница, а властите не разрешават на жена му да го види, докато все още е жив. Пускат я за погребението му. Също както ръкописите, които не горят, филмите на Тарковски няма да бъдат забравени. Но ще ги оценят малцина. Беше труден за гледане дори във времето, когато киното все още беше изкуство.
До observer на 28.06.2018 в 03:14
Тарковски никога не ми е бил "труден за гледане" .Великолепен е!
ГУЦА от Биримирци на 29.06.2018 в 23:37
Интересни са последните две мнения. Наглед сборичкани, но точно "Жертвоприношение" ги "сдобрява". Филмът, както и зрялото творчество на Тарковски, за да бъдат разбрани и оценени, изисква по-широка култура (кино, история, музика, религия, а и целокупното творчество на режисьора; все пак този филм е поантата в творчеството на този талантлив страдалец). И, разбира се, да имаш рецептор към Тарковски. Това, че е "труден за гледане" е от наситеността на посланията, метафоричното мислене, детайлите, които те карат да "мърдаш сивите си клетки". Великолепната музика на ("десния") Бах те потапя в едно неповторимо съпреживяване на страховете на професора. И когато разшифроваш авторовите послания, идва великолепието. Ти се чувстваш великолепен от удовлетворението за докосване с високото изкуство. Великолепен е Той, големият творец, който въпреки ( въпреки), успя да сътвори малко филми, но с ранга на шедьоври. Великолепна беше и смълчаната публика в зала 11 на НДК, когато преди 30 год. филмът беше показан за първи път. Намирам за много интересна отпратката на обзървър към Майстора на Булгаков. Тук моментът с прелитането е точно уловен. "Майстора и Маргарита", писана между 1928(1929) и 1940 има интерсна съдба. В първите варианти Майстора...съвсем отсъства. После се поява и прелита през романа. Интересни са тълкувания на Майстора (Булгаков? Йешуа?) на великолепната Мариета Чудакова, най-добрият булгаковед, която е възстановила полуунищожения роман и е спомогнала за публикуването му ( десетки лекции и студийни участия по темата могат да бъдат видяни в you tube ). Точно така прелетя над нас, в сравнително краткия си живот, Майсторът Андрей Тарковски. Посаденото от него дърво ще остане вечно зелено в седмото изкуство.
Александър : на 29.06.2018 в 23:56
" Човек винаги се е отбранявал. От другите хора, от природата. Той постоянно насилвал природата. В резултат на което възникнала цивилизация, основана на сила, власт, страх и зависимост. Целият ни, така наречен "технически прогрес", ни осигури само комфорт, жизнен стандарт. А също така инструменти на насилие за запазване на властта. Ние сме като диваци ! Използваме микроскопа като тояга. Впрочем, не. Диваците са много по-възвишени от нас ! Щом само направим някое научно откритие, веднага го приспособяваме в служба на злото. А що се касае до жизнения стандарт, то един мъдър човек е казал, че е грях да желаеш това, което не се явява като необходимост. Ако това е така, то цялата наша цивилизация, от самото и начало до края, се гради върху греха. И сме постигнали една ужасяваща дисхармония, дисбаланс бих казал, между нашето материално и духовно развитие. Нашата култура е погрешна. По-точно нашата цивилизация из основи е погрешна, момчето ми ! Ти сигурно мислиш, че трябва първо да се разучи проблема, а след това всички заедно да търсим решение. Сигурно бихме могли, ако не беше толкова късно. Прекалено късно. Господи, как се уморих от всичките тези брътвежи ! "Думи, думи, думи!" Чак сега разбирам какво е имал предвид Хамлет. На него му е било дошло до гуша от празнодумци. И на мен също ! И какво съм седнал да разнищвам ? Ако можеше някой да спре празнодумието и вместо това да прави нещо ! Или поне да опита. ...Момче ! Момчето ми ! ..."
Виктор : на 29.06.2018 в 23:59
" Не знам защо избрах точно Австралия. Но това не е важно. Изморен съм, това е всичко. Точно от вас се уморих най-много. Изморих се да бъда ваша бавачка. Ваша бавачка и гувернантка. Изморих се вечно да ви бърша носовете. Всички искаме нещо ! Аз, например, искам да замина за Австралия."
Аделаида : на 29.06.2018 в 23:59
" Защо винаги правим точно обратното на това, което искаме ? Винаги ! Аз обичах един човек, а се омъжих за друг. Защо ? Сега, струва ми се, вече зная. Ние не искаме да сме зависими от някой друг. Когато двама души се обичат, тяхната любов е различна. Единият от тях е по-силен, другият - по-слаб. По-слабият е винаги този, който обича безумно, безусловно. Чувствам се, сякаш сега съм се пробудила от някакъв сън...като че ли от някакъв друг живот. По някаква причина аз винаги съм се съпротивлявала. Винаги съм се борила с нещо си. Защитавах самата себе си, сякаш в мен...имаше някой, който ми повтаряше : Не се поддавай на нищо, не се обвързвай с нищо...или ще умреш ! Но, Боже, колко заблудени сме всъщност..." На което Виктор отговаря : " Това е хубаво. Хубаво е, че най-после си го разбрала."
Александър и Мария : на 30.06.2018 в 00:07
"Още преди да се оженя, пътувах често при майка ми...в провинцията. Нейният дом, една малка къщичка, беше обграден с градина, малка градина, ужасно занемарена и обрасла. Дълги години никой не се беше грижил за нея. И не мисля, че някой поне веднъж е засаждал нещо там...По това време майка ми беше вече много болна. Почти не излизаше от вкъщи. Въпреки това...в цялата тази занемареност...имаше нещо истински красиво. Да, и сега разбирам, какво е било това. Когато времето беше хубаво, тя често седеше до прозореца, гледайки градината. Даже до прозореца си имаше специален стол. И така, веднъж аз реших да приведа всичко в ред, имам предвид, в градината. Да подкастря тревата, да изгоря бурените, да подрежа дръвчетата. Като цяло...исках да преправя градината по свой собствен вкус, със собствените си ръце. Да, за да доставя удоволствие на майка си. И така две седмици подред аз отивах там с коса и лопата. Копаех...и режех....косях....и плевех. Аз, буквално, разоравах земята с носа си. Трудих се с всички сили, за да мога да завърша колкото се може по-бързо. Мама ставаше все по-зле, вече не ставаше от леглото. Но на мен ми се искаше тя да успее...да седне пак в своето кресло до прозореца...и да види ...своята нова градина . Казано накратко, когато приключих и всичко беше готово вече, аз си взех душ, облякох чисто бельо, ново сако, даже вратовръзка сложих. След това седнах в нейното кресло, за да видя...плодовете на своя труд чрез нейните очи. Аз...Аз седях там...и гледах през прозореца. Бях се приготвил да се насладя на новата гледка. Както и да е, аз хвърлих поглед през прозореца и видях...Какво видях ли ? Къде беше изчезнала цялата красота ? Цялата естественост ? Беше толкова отвратително. Това беше свидетелство за насилие ! Спомних си един случай, когато сестра ми беше малка.. Отиде на фризьор и си подстрига косата. Такава беше модата. Тя имаше невероятно красиви коси. Златисто-руси, като на лейди Годайва. Пристигна вкъщи много щастлива. Когато баща ми я видя, той заплака. Мисля, че и с градината се получи същото. - А майка ви ? Майка ви...тя видя ли това ? "
Валентин Иванов на 07.07.2018 в 12:14
Българската преса освен да публикува преводи на чужди статии за известни личност, няма капацитет да сътвори един нормален аналитичен текст. Тарковский е явление в киното и с голямо влияние в цял свят, но в България не знаят защо.

Напиши коментар