Жан-Пиер Льо Гоф: Еко-идеологията и нейните пророци на нещастието

Жан-Пиер Льо Гоф: Еко-идеологията и нейните пророци на нещастието
“Присвоявайки си правото да бъдат признатите представители на висшите интереси на планетата и будители на съвестта на човечеството, което е в опасност, много еколози се наместват в лагера на Доброто. Те са пророци и моралисти от нов вид, които предизвестяват Апокалипсиса, за да наложат своите идеи и да вършат добро на човеците въпреки тях самите. От самото начало политическата екология е част от културното левичарство и никога не го е напускала. Тя проповядва “радикална промяна на манталитета”, наблягайки на образованието на по-младите поколения, войнстващата “педагогика” и комуникацията. Тези “фалшиви благородници” се вписват напълно в “политическата коректност”.

 

Френският социолог Жан-Пиер Льо Гоф описва причините за екологичния захлас на част от съвременната младеж, който се потвърждава и от изборните резултати на Зелените във Франция на европейските избори.

 

 

- Извън политическите аспекти, кои са според вас най-важните елементи, белязали последните европейски избори?

 

- Без да претендирам за изчерпателност, това е значението, което придобиха екологията и културните различия между поколенията. Тези две явления не се отнасят само до социалните и териториални разцепления, а са симптоматични за свличането на цивилизационния терен, свързано със сътресенията в образователната материя, което не е от днес.

 

- Не е ли проява на благотворно осъзнаване значението на екологичните теми в политическия дебат?

 

- Екологията като такава не принадлежи към един лагер и това осъзнаване не засяга само политиците, а гражданите като цяло. Тя се отнася до съвкупност от проблеми, които не можем да пренебрегнем: глобалното затопляне, биоразнообразието, енергетиката, управлението на отпадъците, селскостопанското производство… Целият въпрос е в това как анализираме тези проблеми и отговорите, които смятаме да им дадем. Но глобалното позоваване на екологията поражда демагогски и идеологически дискурси, които са част от новия проблематичен “дух на времето”.

 

- Как екологичният дискурс изразява различията между поколенията и този нов “дух на времето”?

 

- Комбинацията между култа към младежките ценности и екологичния дискурс е очевидна в емблематичната фигура на Грета Тунберг, която поучава целия свят и призовава учениците да стачкуват за климата всеки петък. Сантиментализмът и виктимизацията достигнаха най-висша степен, когато това младо момиче избухна в сълзи в Европейския парламент в Страсбург. Как пред този “трогателен образ” възрастните и политиците да нямат желание да я утешат? Тази млада “вестителка” гледа с мрачен поглед на света, от който тръпки те побиват. Нейният текст “Присъединете се към нас” е типичен за “черно-белия” светоглед, в който страхът и добрите чувства незабавно маркират правилния лагер. Манихейството господства властно в юношеската култура и не само.

 

Най-учудващ е начинът, по който много възрастни, журналисти и политици приветстваха тази морализаторска аполитичност, като модел за гражданство или нов авангард, насочен към “промяна на света” и “вземане на съдбата ни в собствените ни ръце”. В часа на триумфиращия култ към младежките ценности, страхът да не изглеждаш “реакционир” или стар глупак несъмнено изигра своята роля в заемането на тези позиции.

 

Но, по-фундаментално, ние сме свидетели на объркване на възрастовите групи и ролите, когато младите учат възрастните на добро поведение. Възрастните и екоактивистите аплодират всъщност един модел на екогражданство, който сами са втълпили на младите поколения. Те го връщат като бумеранг, обвинявайки възрастните, че никога не правят достатъчно и са жертва на тяхното бездействие. Надъханите с екология политици напразно им повтарят, че са на тяхна страна, те берат плодовете на култа към младежките ценности, на еко-идеологоческата визия за света и на определено поведение, което от години насаждат и насърчават.

 

 

Германски младежи на поход за климата заедно с Грета Тунберг ( в средата с бялата шапка), Хамбург, 1 март 2019 г. Снимка: АП

 

 

- Как бихте характеризирали тази еко-идеологическа визия за света?

 

- Трябва да правим разлика между истинските екологични проблеми и дискурсите, които им придават определено значение. Идеолозите и активистите лесно смесват двата регистъра, опирайки се на първите, за да легитимират своите схващания и алтернативи, представяйки ги като нещо очевидно, с постоянно изнудване: “Ние нямаме избор, оцеляването на планетата е изложено на риск…”. Оттук могат ви представят отрицателния растеж, спирането на ядрената енергетиката, масовото разполагане на вятърни турбини или пък присъствието на вълци и мечки в животновъдните зони като императивни нужди на опазването на планетата.

 

В същото време еко-идеологията засилва черногледия и покаятелен възглед за нашата собствена западна история, която е виновна за всички екологични злини, забравяйки междувременно факта, че развитието на производството, науката и техниката позволиха да се сложи край на масовата бедност и да се постигне социален прогрес. Като контрапункт на тази черногледа визия, екологията възприе утопията за помиреното човечество: опазването на планетата е новият обединяващ принцип на един братски и умиротворен свят, екологичните предизвикателства помагат, пренебрегват границите, различията между нациите и цивилизациите, слагайки край на противоречията и конфликтите.

 

Присвоявайки си правото да бъдат признатите представители на висшите интереси на планетата и будители на съвестта на човечеството, което е в опасност, много еколози се наместват в лагера на Доброто. Те са пророци и моралисти от нов вид, които предизвестяват Апокалипсиса, за да наложат своите идеи и да вършат добро на човеците въпреки тях самите. От самото начало политическата екология е част от културното левичарство и никога не го е напускала. Тя проповядва “радикална промяна на манталитета”, наблягайки на образованието на по-младите поколения, войнстващата “педагогика” и комуникацията. Тези “фалшиви благородници” се вписват напълно в “политическата коректност” със своя дял от изобличение на опонентите, лесно квалифицирани като тъпаци или изостанали. “Жълтите жилетки”, които окупираха кръговите кръстовища, отговориха по свой начин, с лозунг, който показва съществуващата пропаст с всекидневната реалност на голяма част от населението: “Елитите говорят за края на света, докато ние говорим за края на месеца”.

 

- Защо смятате, че екологията е симптоматична за “цивилизационната промяна”? 

 

- Отвъд идеологията, екологията взема предвид новите стремежи, разглежда критично новата съвременност и задава цивилизационни въпроси, които се вписват в демократичния дебат. Но остава да узнаем на какво държи от културното наследство, което ни е било предадено от предишните поколения. Да се говори, например, за “крайност”, “разочарования” или “вреди”, нанесени от прогреса, е едно, но да се поставя под въпрос самата идея за прогреса е нещо съвсем друго. 

 

Извършената промяна не е безобидна или второстепенна; тя е от исторически и антропологичен порядък. Идеята за историята, като движение към все повече прогрес и еманципация, в която участваха социалните и политическите актьори, бе заместена от обратно броене към катастрофа, ако не се случи “пробуждане на съвестта”. Под въпрос е поставена концепцията за отношението на човека към природата, характерна за западната култура. В този контекст изразът на философа Рене Декарт “господари и собственици на природата” служи за парадигма. Но проектът за еманципация на Просвещението, основан на упражняването на разума и идеята за прогреса, също може да се тълкува като самонадеяно утвърждаване на превъзходството на човека над природата. 

 

В крайна сметка, историята - доколкото е носител на вселена от значения и остава човешко творение -, може да бъде обхвана и разтворена от природния и космологичен еволюционизъм. Това разтваряне е съпроводено от преразглеждане на мястото и статута на човека във вселената в смисъл, който релативизира идеята за неговата уникалност и достойнство. Тогава човешкото същество се смята преди всичко за един вид сред останалите, дори като елемент от едно голямо свързано цяло в дългата верига на живите същества в природата и материята. В тази мисловна рамка, далай лама с неговото доброжелателство и смущаваща усмивка никога не е далеч.

 

- Може ли да се говори за “екологична религия”?

 

- Екологията има чертите на нова “светска религия” - ако използваме концепцията на Реймон Арон - когато си присвоява правото да бъде глобално обяснение за света, което държи новите ключове на историята и спасението на човечеството, когато определя йерархията на ценностите и доброто поведение. 

 

Нейният религиозен аспект не се ограничава обаче с тези догматични и сектантски характеристики. В по-мека и стерилизирана форма, тя участва в новите форми на дифузна духовност, които се разпространяват в дехристиянизираните демократични общества, преживяващи криза на идентичността. Екологичният призив за “промяна във въображаемото” може да бъде придружен от позоваване на природно “божество”, което пренебрегва еврейското и християнско наследство и преоткрива езичеството в светлината на екологията. Често има любопитна смесица от азиатска духовност и тази на първите народи, смятани за екологични, без да забравяме препратките към енцикликата за екологията на папа Франциск и евангелията, сведени до изразяване на добри чувства. Този религиозен коктейл, основаващ се на екологията, се разпространява полека в обществото на фона на историческата декултурация.

 

- Мнозина ще ви възразят, че тези черти са карикатурни и не намаляват реалността на екологичните предизвикателства…

 

- Разбира се, но е важно да се знае с какви идеи подхождаме към тези предизвикателства и премълчаването на техните проблематични аспекти означава да флиртуваме с еко-идеологията и нейните пророци на нещастието. Независимо дали ни харесва или не, екологията се превърна в един от векторите на “културна революция”, която не казва името си. Тласната докрай, тя ще постави под въпрос придобивките на европейската култура, на Просвещението, както и на еврейската и християнската религии, за които човешкото достойнство е първо в реда на сътворението и които отдават първостепенно значение на отношенията с другите и се вкореняват в историята. 

 

Това радикално течение не представлява всички еколози, но неговите послания вече се повтарят до втръсване в медиите, в много филми и в цялата литература за малки и големи: “Вървим към катастофа! Събудете си!”, “Променете радикално начините си на мислене и поведение!”, “Ние сме деца на големия взрив и на звездите”, “Ние сме един вид сред останалите”…

 

Екологията не се свежда до тези концепции, но тази малка мелодия се разпространява в демокрациите, които се затрудняват да оценят своето наследство и да намерят мястото си в историята. 

 

Яхването на подобни идеи в опортюнистична и предизборна перспектива, означава да се поддържа объркването и да се засилват социалните и културни разделения, които подкопават страната. Не става въпрос само за това в какво състояние ще оставим планетата на нашите деца, но и каква култура искаме да предадем на следващите поколения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Някога казваха, че Москва била столицата с най-чистия въздух

    10 Юни 2019 14:53ч.

    На място се оказа, че дори край доменните пещи на Кремиковци се диша по-леко. Тогава се обръщаха реките от север на юг, а природните богатства бяха неизчерпаеми, защото се добиват планомерно. Днес, вместо подобни нелепици, на прицел са еколозите. Грешници и символ на упадъка. Врагът е същият обаче. Подходяща статия и заглавието също.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мартин

    10 Юни 2019 15:20ч.

    Факт е, че поне 90 процента от т.нар. еколози в България и по света всъщност са фалшиви герои, които работят само за своя финансов интерес и не ги интересува опазването на природата! Това са хора, които умело злоупотребяват с надеждите на съвременното общество за чист въздух и еко природа!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Откак са се пръкнали, еколозите служат

    10 Юни 2019 16:37ч.

    на определени групи транснационални корпорации. Въглеродният двуокис (диоксид на колониален български) бил ужасно вреден и щял да промени климата! А че растенията много му се радват и даже не могат без него - ни гък! Да сте чули еколози да протестират срещу производството на полипропилен? Няма и да чуете. А в северната част на Тихия океан плава бунище от пластмасови опаковки с размерите на половин Европа. Малко по-малко пластмасово бунище плава и в Индийския океан. Да сте видяли Грийнпис да протестират срещу сондажните платформи на транснационалните корпорации в Мексиканския залив или Северно море? Няма и да видите. А срещу сондажните платформи на Роснефт в Баренцево море? Идем, тука сме!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Откак са се пръкнали, еколозите служат на 10.06.2019 в 16:37

    10 Юни 2019 17:33ч.

    Я недей да лъжеш!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mll

    10 Юни 2019 21:16ч.

    Тоя чичо май вярва, че едва ли не всичко е наред и вида човек ще продължи до безкрай "да подчини природата" както е парадигмата от ренесанса насам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 10.06.2019 в 17:33

    10 Юни 2019 21:49ч.

    https://dmlnews.com/growing-garbage-patch-ocean-3-times-size-france-videos/ - това е черна лъжа и измама, нали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фройд

    10 Юни 2019 23:13ч.

    Младите, по определение, са глупави и неполезни идиоти, което е много успешно използвано от който трябва за нарастване на печалбите и за неутрализацията на идиотите, хвърляйки ги на бой с вятърните мелници. Вярно е, че има проблем със замърсяването, но с истерични призиви, той няма да бъде решен. Прекратяването на използването на пластмасови бутилки, или поне отговорното им събиране, е нещо, но не го чувам! И как ще се чуе като бизнесманипулацията с бутилираната вода донесе и носи милиарди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    11 Юни 2019 8:32ч.

    До някое време имаше сериозни зелени партии (за чудене - дори и у нас), които постепенно се изтласкват от политическото пространство. У нас стана много бързо с обединените усилия на леви и десни. В "Европа" виждаме още по-перверзен вариант - преформатирането им по модела "Грета Тунберг".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jjkk

    11 Юни 2019 8:56ч.

    Само кока кола бълва 200 000 пластмасови бутилки в минута и идиотите купуват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костов

    11 Юни 2019 9:48ч.

    Екологията като политическа позиция успешно играе ролята на едно ново ляво, необременено с либерални или комунистически догми. И затова е много привлекателна за младите, които винаги се мислят за нещо по-различно и не искат да се обвързват с ценностите на родителите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • имаше сериозни зелени партии (за чудене - дори и у нас)

    11 Юни 2019 17:14ч.

    Най-сериозна беше Консервативната екологична партия, начело с Филип Димитров, ласкаво наричан Фифи. Плашеха народа с нитратите в текезесарските зеленчуци. Е, сега ядем ГМО плодове и зеленчуци с вкус на пластмаса, внос. Ура и да живей!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веган

    11 Юни 2019 22:44ч.

    Бинарното мислене е по-характерно за старото поколение, мисля. Това, което авторът нарича черно-бял светоглед в по-младото поколение, е всъщност липса на конформизъм. Явно има хора, които не разбират, че има други хора, на които им е мъка да гледат превръщането на земята в контейнер за смет. Наскоро си купих стирка, която се счупи на първия ден. В нашата махла няма контейнер за стъкло. Има само две малки контейнерчета за треви и аз старателно носих и слагах там моите, докато не видях как боклукджиите пълнят всичко в един камион. Преди това се дразнех как хората изхвърлят тревите си, заедно с пластмасовите торбички, в които ги пълнят, което напълно обезсмисля разделното събиране на отпадъци. И после ми светна, че на общината не и пука, а просто изпълнява предписания. Събира разделно, без да събира разделно. Има ли два зелени контейнера? Има. Значи всичко е наред. Старото поколение говори за икономическа целесъобразност и колко много пречат зелените на същата. Това за икономическата целесъобразност също е религия. И какво толкова постигна старото поколение с неговата религия за икономическа целесъобразност? Противоречия, кошмарна бедност,списък на Форбс, отровни храни, отровни лекарства, дехуманизация и боклук юбер алес. Свят, в който хората работят, докато умрат, въпреки боклука и икономическата целесъобразност. По плодовете им ще ги познаете. Тъй че айде по-кротко с критиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Имаше и по-сериозни зелени,

    12 Юни 2019 8:21ч.

    а именно Зелената партия на Александър Каракачанов. Това беше зелена партия с лява ориентация и тя загуби битката с десните зелени, защото такава е тенденцията при днешните европейски псевдозелени. Впочем, да не я погребвам, мисля, че Зелената партия все още съществува, с една председателка, чието име не мога да запомня,но без никакво политическо влияние.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи