"Много актьори играят само това, което са, през цялата си кариера. В деня, в който изпробват нещо различно, акцент например, хората не го приемат, защото не са свикнали. Аз съм точно обратното. От самото начало променям физиономията си, начина, по който се движа, гласа, това ми дава свобода".

 

 

Снимка: Фейсбук

 

Това лято Венсан Касел е в афиша на три филма, сред които Fleuve noir, в който играе алкохолизирано ченге. Всъщност в тази роля той замества Жерар Депардийо. “Жерар Депардийо беше започнал да снима, но имаше здравословен проблем. Обадих му се, за да съм сигурен, че ситуацията е ясна. Изпитвам голямо възхищение към него, приятелство също. Той ми каза: “Давай”. И аз се хвърлих”, разказва актьорът в интервю за "Фигаро".

 

По онова време Венсан Касел подготвя “Гоген”. “Трябваше да играя алкохолик, докато бях в олимпийска форма. Не се страхувам да стана за смях. И евентуално да го превъзмогна. Понякога съм на ръба на комедия дел арте. Научих, че когато наистина се раздаваш в това, което правиш, налагаш нещо и след известно време хората купуват. Във Франция, от Новата вълна насам, има традиция на натуралистичното кино. Много актьори играят само това, което са, през цялата си кариера. В деня, в който изпробват нещо различно, акцент например, хората не го приемат, защото не са свикнали. Аз съм точно обратното. От самото начало променям физиономията си, начина, по който се движа, гласа, това ми дава свобода. Имам чувството, че публиката ми прощава почти всичко”, разказва актьорът.

 

Той признава, че в началото на кариерата си е искал да се разграничи от баща си, актьора Жан-Пиер Касел. “Като по-млад, не бях толкова привлечен от френското кино, исках да има обновление и аз да участвам в него. Спрях да мисля по този начин и направих филми по други причини”.

 

Пред “Фигаро” Венсан Касел разказва и за работата си в Бразилия, където живее и вече е заснел четири филма. Дали това е втората му родина?

 

“Аз съм единственият небразилски актьор, който може да работи там. Американците не снимат там. Французите не говорят португалски. А аз съм там и получавам много предложения. Влагам внимание и енергия, имам какво да кажа. Дори казвам неща, които бразилците не могат да кажат, иначе ще ги затворят. Разкритикувах вредното влияние на TV Globo върху киното. Не съм си създал само приятели, но това ми даде легитимност. Дълго време си забранявах да се меся. Казвах си: “Кой съм аз, че да говоря за това?”. Разбрах, че след тридесет и пет години мога да говоря по тези въпроси. Чувствах се като Стефан Цвайг, когото попитали дали иска да стане бразилец. Той отговорил: “Преди всичко не”. Искал да запази тази позиция на наблюдател и да може да говори за страната, която толкова обичал”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар