Преводът на Аристотеловата „Метафизика“ - две сравнения

Преводът на Аристотеловата „Метафизика“ - две сравнения
Изглежда, че пътят на учения е подобен на този на алпиниста, защото е несигурен, дълъг и изтощителен; но е и като този на архитекта. И не е чудно, че според Херодот (II, 124) онази пирамида е била строена 20 години. И за превода на „Метафизика“ също са нужни към 20 години. Те ми бяха нужни на мен, но така е било и за други преводачи, както показва историята на заниманията с нея.

 

 

1. Еверест

 

В своето изследване „Карта на Метафизика Дзета“ Майлс Бърниет (1939-2019) казва още в предговора, че тази книга – седмата – е била наричана „връх Еверест на античната философия“. И представя своя труд като упътване, което би било полезно за онзи, който ще върви по този път.

 

Това сравнение е подходящо, и то е добро не само за „Дзета“, но и за цялата „Метафизика“. Защото ако човек пристъпи към нея просто с едно общо университетско образование на философ или класик, тя ще го смае със своята непристъпност.

 

И е имало много хора, иначе добри учени, които са се замисляли дали да не преведат „Метафизиката“ – и са се отказвали. Има други, които са захващали сериозно, и са стигнали донякъде, но не са продължили, поради извънредната трудност и продължителност на пътя. А има и трети, които дори не са имали намерение да я превеждат цялата, а трезво и смирено са се заели само с част от нея, проучили са дотогавашните изследвания и са я коментирали, преценявайки съвсем основателно, че и това не е малко научно постижение.

 

Бониц и Лосев

 

А ето сега аз – и затова съм безкрайно благодарен, и мога да кажа на кого – успях не само да стигна до върха, но дори и да се върна. Искам да кажа, че видях превода си отпечатан, което именно е и завръщането. Защото е имало преводачи, които са завършили превода, но не са успели да го видят като книга.

 

Достатъчно е да се спомене Херман Бониц (1814-1888), един от най-заслужилите аристотелисти на XIX в., а и на всички времена. Той е направил издание на гръцкия текст, издал е коментара на Александър Афродизийски, съставил е пълен индекс на целия Аристотелов речник, превел е „Метафизиката“, но не е успял да види превода си, който е публикуван две години след смъртта му, през 1890 г.

 

Или, Алексей Фьодорович Лосев. Той издава превода на „математическите книги“ (XIII и XIV) през 1928 г., когато е бил 35-годишен; и в предговора си пожелава да преведе цялата „Метафизика“. Но не успява да го направи, въпреки че живее 95 години; или и да я е превел, този превод никога не е бил публикуван.

 

Пътеката

 

Та изкачването на този връх е тежко, макар и сега, през XXI век, да сме наследници на повече от 200-годишна традиция в превода на книгата на нови езици, която от своя страна се опира на латиноезичната; като първия превод на новоевропейски език е този на Тейлър от 1801 – на английски.

 

Няма съмнение, че е по-лесно да се направи превод след като вече някой друг го е направил преди теб на същия език; а първото изкачване е крайно трудно, особено ако си сам - защото пътека няма, или прекъсва, или е само някъде, на част от пътя. Затова в едно от представянията на работата си съм изброил имената на онези, които са направили това за първи път самостоятелно, а те са девет души. Езиците им, по реда на публикуването, са: латински, английски, немски, испански, френски, италиански, руски, румънски и полски.

 

Та казвам, че когато преди теб е направен пълен превод, и то коментиран, е по-лесно, защото това е като ясна пътека; но никой не може да е сигурен, че ще извърви тази пътека докрай. Ако пък вървиш за пръв път, тоест работиш на език, на който не е имало превод, това е може би като да изкачваш върха от страна, от която още никой не го е изкачил, макар да е бил изкачван по други пътища, тоест на други езици; и затова алпинистите говорят за различни маршрути, по които се изкачва върхът, като някои са по-трудни от други.

 

(Допускам, че най-трудно е било да се преведе за пръв път на латински, а после на немски и руски. Защото романските езици, включително английският с неговата романизирана лексика, си помагат помежду си, а също и славянските. Така че първият латински преводач не е имал предшественик на близък език, на който да се опира; също и немският, и руският).

 

И ето, маршрутът, по който беше изкачен върхът този път, е нов – и това е българският език. Пътеката беше проправяна за пръв път през 2000-та г. от двама преводачи, но тогава никой от тях не я измина изцяло, е всеки извървя само една част от пътя и при това двете пътеки не бяха ясно свързани помежду си, защото се ползваше различна терминология. Това е, което наричам „прекъсната пътека“. Сега обаче цялото изкачване е направено от един и пътеката вече е една.

 

Така че с това може да се сравни преводът. И аз бих пожелал на всеки, който иска да се занимава с наука, да измине такъв път – разбира се, в своята област и със своята тема. И нека този път да бъде много труден, защото само така човек узнава какво е да си учен и какво да разбираме, когато говорим за научно знание.

 

2. Пирамидата

 

Това е едното сравнение, което аз заех от Бърниет, а той от своя страна казва, че го знае от други. Но има и друго, което ми дойде на ум, след като бях миналата година в Египет. Това е сравнението с изгледа на пирамидата. Тук говоря не за самия труд, а по-скоро за впечатлението от резултата.

 

Първото впечатление от Хеопсовата пирамида е мигновено, разтърсващо и незабравимо – човек е поразен от самото съществуване на такава постройка. Така и аз я видях за пръв път през ноември 2018-та в Кайро, от прозореца на автобуса, и това беше като удар - невъзможно е да се забрави усещането, което тя създава. Защото човек незабавно схваща целия й обем и дори тежест; а сграда с такъв обем и тежест той никога преди това не е виждал.

 

Нещо подобно беше и с „Метафизиката“. Ако човек само я чете, това още не стига, за да почувства колко огромна е тя. Но ако работи дълго време по превода – а аз работих 22 години – тогава, и то чак към края, ще усети нейния обем. И това стана, когато съединявах двете ѝ части и събрах първите и последните книги (тези от 2000-та) с тези, които завърших сега - и като погледнах онова, което се получи, тогава видях гигантска сграда, чието величие бих сравнил само с това на пирамидата.

 

Ето такива неща около тази книга. Изглежда, че пътят на учения е подобен на този на алпиниста, защото е несигурен, дълъг и изтощителен; но е и като този на архитекта. И не е чудно, че според Херодот (II, 124) онази пирамида е била строена 20 години. И за превода на „Метафизика“ също са нужни към 20 години. Те ми бяха нужни на мен, но така е било и за други преводачи, както показва историята на заниманията с нея.

 

 

 

Аристотел. „Метафизика IV-IX“

 

Превод, предговор, коментар и индекс – Николай Гочев

Редакция, библиография – Иван П. Петров
Редакция, послеслов – Димка Гочева

Предпечат – Елена Лазова
Издател – Николай Фенерски („Дива2007“)
ISBN 978-619-91056-4-1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Пентамихос

    26 Окт 2019 11:06ч.

    Минутки за самореклама, а? Проблемът с така наречените преводи на старогръцката философска литература е, че не са преводи, а интерпретации, и то направени от некомпетентни хора. В резултат на това четеш философския труд на преводача. Когато апория се превежда като съмнение, адиафора като безразличие, алетея като истина, метаноя като покаяние, физика като физика и метафизика като метафизика, ти става ясно, че нещата са безнадеждни. Автора вместо да говори високопарни приказки, можеше да каже точни ли са били тези преводи на чуждите езици, и точен ли е неговия превод - и гарантира ли за това? В преводите на английски и на руски дори първото изречение от книгата не е преведено правилно. "Всички хора естествено се стремят към знание." - слаб 2, колеги английски и руски преводачи. Не нъ занимавайте с ваште гупости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Окт 2019 13:37ч.

    Има идеи, които не могат да се преведат на чужд език, те дори не могат да бъдат разбрани на езика, на който са написани, ако четящият не е посветен последовател на съответния Път. Те изразяват прозрения по вертикалата, до които не всеки е стигнал. Трябва да е поне донякъде изминат Пътя, за да са отворени сетивата за съответното възприемане. Тези понятия нямат и окончателна дефиниция, защото имат дълбочина и широчина, т.е. човекът пътешественик всеки ден променя гледната си точка, понеже се движи в тази среда и проглежда постепенно за скритото. Така довчерашната ни истина утре ще ни се види като повърхностен прочит, макар и правилен. Затова високомерието е излишно, нашето утрешно аз ще съчувства на нашето днешно аз, за неговата ограниченост. Една от основните причини за това хората да се карат относно неща, които считат за реални факти е, че ги четат от своето различно място в това идейно пространство. Нужно ни е търпение един към друг, колкото по-ограничен е човека, толкова по-голям фанатик е в налагането на своята частна истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стагира(Олимпиада)

    26 Окт 2019 16:15ч.

    Авторът не си прави реклама, написал е интелигентен текст, пък и доколкото разбирам, преводът е правилен. Освен това, самият автор е философ, не е обикновен преводач, пускали са и други негови текстове, това е похвално, нека традицията да продължи. Омръзна ни от жълти новини в стил Данко Хаирсъзина, Дочоолу и Гуньо Адвокатина, възприети у нас от един жълт, отвратителен сайт, издаван от сина на един бургаски поет- комунист, човек на всяка власт. Крушата не пада по-далеч от дървото. Ако поне 1/200 от българите прочетат "Метафизика", пак ще е добре, това ще има ефекта на това, 1/200 от всички затворници да се превъзпитат и да се трансформират от престъпници в правомерни граждани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jjk

    26 Окт 2019 18:12ч.

    Стига с тая безполезна метафизика, да вземат да изучават на Аристотел Политиката подробно още в училище.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пентамихосе,

    27 Окт 2019 5:11ч.

    Вашата очеизвадно не-колегиална злоба и завист избликва чак през ушичките на горния Ви пост. Вместо анонимно да оплювате, да бяхте Вий превели "Метафизика", та светът да види що за експертиза сте. Прочее с долнопробна, че и анонимна завист и злоба учен не е станал никой, а някои само евентуално учЕни се водят. Вий колко Арестотелеви трудове сте превели на български език?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    27 Окт 2019 17:00ч.

    Хубава новина на фона на изчезващия духовен живот в обществото. Ще прочета този превод, живот и здраве. Надявам се, че няма да си загубя времето. Но за да бъда искрен, в горния анонс малко в повечко ми идва акцентът на саморекламата. Разбирам, че това е изключително тежък труд и авторът се гордее с него и затова има нужда от оценката на публиката, но все пак не бива да я изпреварва. В тази връзка обстоятелствените метафори с върха, както и споменаването на Еверест, издават излишна интелектуална суетност. Защото Еверест, заедно с неговите подстъпи, превърнати в гробище на хиляди замръзнали човешки тела, е символ на безмерна суета, себелюбие и безразличие към гаснещия живот на други катерачи, нуждаещи се от помощ. А извън несполучливата алюзия с Еверест, похвално е всяко усилие за изкачване на духовен или географски връх, стига стремящият се към него да не го прави за слава и признание. Впрочем, онзи, който наистина е достигнал своя връх и има силата да се задържи на него, той не се нуждае от слава, не търси признание и затова никога не разгласява своето постижение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • метаморфен

    27 Окт 2019 20:35ч.

    Някой бърка полезното, което е мнение и е грубо, с истинното, което е фино, изтънчено и субтилно. Сложно е да си жива ентелехия, сложно и неблагодарно, затова и достойно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jjk

    27 Окт 2019 22:00ч.

    Mетафизиката е за некрофили, гражданите единствено имат нужда да познават добре Политиката на Аристотел. А филофските катедри в университетите трябва да се закрият, както направи г-жа Тачър.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jjk на 27.10.2019 в 22:00 - с един съвет: по-малко боклук тъдява!

    29 Окт 2019 12:03ч.

    Психологията на палача - страх преди всичко от философията, защо ли? За философите е ясно защо, за поетите също: https://bg-bg.facebook.com/516488128362806/photos/a.516504215027864.122024.516488128362806/675981375746813/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jjk

    29 Окт 2019 12:13ч.

    да, и поетите също трябва да се изгонят от държавата както го е искал още Платон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Все пак, поезията е най-висшето изкуство според Аристотел ("Поетика")

    29 Окт 2019 14:16ч.

    Не всички, а ония слуги на статуквото като Анит и Мелет. Апропо, що е това - метафизика? Айде да те видим като забраняваш, поне имаш ли идея какво забраняваш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тъжно

    29 Окт 2019 15:22ч.

    Толкова ли не се намери никой да каже някоя добра дума за този превод, че се е наложило горкият преводач да възхвалява сам себе си? Или причината е друга?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За превеждането

    30 Окт 2019 11:27ч.

    Снощи прочетох едно писание преведено от език, който владея достатъчно добре, на родния си език. Преведено прекрасно. Усещането да няма опосредставане на възприятията (да си превеждаш наум, докато четеш от първоизточника) е прекрасно. Да няма дори чуждици в писанието е ключово за разбирането на смисъла. Четеш и разбираш без посредника – собствения ти мозък. Винаги има опосредстване, колкото и добре да владееш даден език. Колкото и да си добър, и да си автоматизирал превеждането на понятията в ума си. Опосредстване няма, когато четеш на родния си език думи с родни корени. Това очаквам и вярвам, че ще изпитам като прочета пълния превод на „Метафизика“ от един автор, съблюдаващ кирилометодиевата традиция в превода, сиреч дадена ми е възможността да разбера „Метафизика“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Професор - хегелианец

    11 Ное 2019 14:46ч.

    Аристотел е отлично разбран гениален мислител от тези, които са достигнали необходимото за неговото разбиране равнище. Разбралите Аристотел са твърде малко на брой. Това не е беда; по-скоро съдба на всички автентично гениални мислители. За добро или пък обратно, аз познавам и разбирам Аристотел, поради което не бих прочел изданието на българския превод.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи