Пикасо, гений за милиарди

Пикасо, гений за милиарди
“Аз рисувам, както други пишат автобиографията си… Бъдещето ще избере страниците, които предпочита”.

 

 

 

Колко деца от колко жени има в това семейство, което наричат деструктурирано, реконструирано или, за по-красиво, “кубистично”? Първи е Пауло, наричан Пол, син на Олга Хохлова, единственото законно дете. Следва Мая, чието истинско име е Мария де ла Консепсион, дъщеря на Мари-Терез Валтер, накрая Клод и Палома, плод на връзката му с Франсоаз Жило. Според закона те са незаконородени. Пикасо, женен за Олга до смъртта й през 1955 г., не е могъл да ги признае, разказва Летисия Сенак в “Мадам Фигаро”. 

 

Преди закона във Франция от 3 януари 1972 г. децата, родени извън брака, практически нямат права. Едва през 1974 г., година след смъртта на баща им, съдът приема произхода на децата на Пикасо. Мая, Клод и Палома вече могат да носят прочутата фамилия. Но художникът не е направил завещание, твърдейки, че това ще го убие: “Направил съм достатъчно, за да има за всички!”. 

 

Наследяването на прочутия художник ще продължи седем години, а междувременно, като проклятие, един след друг си отиват негови близки. Първо Паблито, син на Пауло, който поглъща белина и умира на 24 г., точно три месеца след Пикасо. Смърт, за която сестра му Марина държи отговорен художника в книгата си, озаглавена “Дядо”: “За да обучиш гълъб, първо трябва да му извиеш врата”. Цитатът е от Пикасо. Марина се възстановява, благодарение на 14-годишна психоанализа. Тя отваря сиропиталище във Виетнам, продължава разказа си Летисия Сенак.

 

“Творец разрушител”

 

Втората смърт, естествена, е на 5 юни 1975 г. Първородният му син Пауло, висок 1,90 м юначага, за разлика от баща си, който е само 1,60 м, шофьор, който постоянно бил изложен на обидите и лошото му настроение, умира от рак на черния дроб. Казват, че бил алкохолик. 

 

През 1977 г. се самоубива нежната Мари-Терез. Намират я обесена в плевнята на къщата й. Мрачната Жаклин следва същия път. Тя изстрелва куршум в главата си на 15 октомври 1986 г., вечерта на откриването на изложбата “Пикасо” в Мадрид. Сякаш животът извън Пикасо вече няма смисъл. Без да се брои отчаянието на едните и на другите.

 

Мари-Терез, майка на дъщеря му Мая 

 

Крехката Олга, която преследва мъжа си и му прави публични сцени, за да покаже социалната си роля: “Аз съм съпругата на Пикасо”. Дора Маар, страдаща жена, която редува депресиите и лечението в психиатрични болници след раздялата им. Единствената, спасила се от художника, който схрусквал жените, е Франсоаз Жило. “Не се напуска мъж, като мен”, твърди обаче Пикасо.

 

Трябва ли да вярваме в легендата за твореца-разрушител? В модерната приказка за Пикасо-Синята брада? Елементи на отговор ни дават думите на майстора: “Рисуването е по-силно от мен. То ме кара да правя каквото си иска”.

 

Свещеното чудовище е родено на 25 октомври 1881 г. в Малага, в Южна Испания. Заобиколен е от жени - майка му, лелите му, малките му сестри. Баща му е художник и учител по рисуване. Два факта трябва да се помнят, изтъква френската журналистка: Пабло е глезено дете, което се самопровъзгласява за “крал”, а Кончита, втората му сестра, умира от дифтерит. Пикасо е на 13 години. Заклева се, че никога повече няма да рисува, ако бъде спасена. Прекарва живота си в рисуване с рана в сърцето. Франсоаз Жило пише в книгата си: “Пикасо рисува с кръвта на другите”. Чия кръв? Тази на любимите хора…

 

Пикасо и Франсоаз Жило

 

В началото на ХХ век в Париж той започва да подписва картините си с фамилията на майка си: Пикасо. Бащината фамилия Руис е изтрита, под претекст, че две “s” звучат като Матис (Matisse). Фернанд Оливие, красива червенокоска със зелени очи, е неговата спътница в квартал “Бато-Лавоар”. Това е време на бохемски живот и на един шедьовър, “Госпожиците от Авиньон” (1907 г.), първата кубистична картина. След пищната Фернанд следва, или по-скоро се застъпват - защото Пикасо се раздвоява, но не къса -, деликатната Ева Гуел. 

 

Олга Хохлова и Пикасо

 

Художникът се мести от Монмартър в Монпарнас. Жан Кокто му предлага да измисли декора и костюмите за балета на Дягилев “Парад”. Пабло се влюбва в Олга Хохлова, руска балерина от трупата. Жени се за нея през 1918 г. и се мести в просторен апартамент на ул. “Ла Боеси”. Той е на 40 г., богат, известен и за първи път става баща.

 

Двойнствен живот

 

Приближава се до младо момиче, близо до “Галери Лафайет”, и й обещава: “Вие и аз ще направим велики неща заедно”. Мари-Терез е на 17 години. Той води двойнствен живот: от една страна, Олга и Пол, от друга - Мари-Терез и Мая. 

 

Една есенна вечер през 1935 г. в Сен-Жермен-де-Пре Пол Елюар му представя фотографката Дора Маар. Тяхното интелектуално разбирателство е мигновено. Говорят си за живопис и политика. Фаталната “Плачеща жена” има нейните черти. Дора намира ателието на “Гран Огюстен”, в което той рисува “Герника” (1937 г.), и заснема работния процес на монументалното платно. Връзката им трае осем години, като същевременно той е женен.

 

Дора Маар и Пабло Пикасо 

 

Друго младо момиче показва красивото си лице. Среща я в ресторант “Льо Каталан” през май 1943-а. Франсоаз Жило е на 22 г., Пикасо е по-възрастен от нея с четиридесет. Какво значение има? Любовта няма възраст. Тя също е художничка. Двамата заживяват във Валори и имат две деца. Но вместо да приеме старата песен на Пикасо “обичам те, погубвам те”, младата жена предпочита да си тръгне… Пикасо е потиснат. Но не задълго. Появява се Жаклин Рок, по-млада от него с 45 години. Заживяват заедно в една вила на възвишенията на Кан. Той се жени за нея през 1961 година. Тя ще бъде последната му весталка и пазителката на храма.

 

Пабло Пикасо и Жаклин Рок 

 

След смъртта на Пикасо, в различните му домове във Вовнарг, Мужен, Кан, Валори, Жизор откриват истинско съкровище. Той, който на 14-годишна възраст рисува като Рафаело, и е “посветил целия си живот, за да рисува като дете”, както сам казва, пази ревниво своите произведения. 1885 картини, 7089 рисунки, 1228 скулптури, 6112 литографии, 2800 керамични творби, 18 095 гравюри, 3181 щампи, 149 бележника, осем килима… Говори се за наследството на века. Еквивалентно на 10 млрд. евро, повече или по-малко... 

 

Остава и предсказанието на Пабло Пикасо: “Аз рисувам, както други пишат автобиографията си… Бъдещето ще избере страниците, които предпочита”. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Ней (не по Ботев)

    06 Авг 2018 9:46ч.

    “Не се напуска мъж, като мен”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    06 Авг 2018 17:21ч.

    Милиардите не са критерий за художествен талант и творческо съвършенство. Пикасо деградира живописта до лишено от творческо послание разпарчетосване на човешката форма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    18 Авг 2018 13:16ч.

    Само "гълъбът" да беше оставил Пикасо като творческо наследство , е достатъчно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи