Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на църковния хор и по неговите собствени думи, за един миг сърцето му било докоснато и той повярвал в Бог. Едно вътрешно преживяване – съвсем простичко, ала мистично, само мигновено, но всъщност вечно – преживяване незримо за страничния наблюдател. Трудно е дори да си представим да изпитаме нещо такова днес.

 

 

Блясъкът на олтара не е същия, когато го пречупим през камерата на смартфона, нито пък ангелогласният хор е така убедителен, когато литургията се стриймва на живо.  Сякаш нещо изпада по пътя, нещо замира преди да е прекосило дистанцията между храма и нас. Една дебела и бронирана изложбена витрина ни дели от Нотр Дам; катедралата е експонат в големия музей на Париж, а ние посетителите стоим от другата страна.

 

Неусетно е преобърната цялата древна логика на храмостроенето – катедралата да бъде огромна и сюблимна, а ние да бъдем малки и смирени в нейното подножие. Сега ние сме великаните, а тя е в краката ни. Нищожна в обективите и екраните, опитомена зад изложбеното стъкло.

 

Случилото се онзи ден в Париж предизвика надпревара между обикновени хора, кой ще изкаже по-голям потрес и съчувствие; между богаташи, кой ще дари повече пари за възстановяването; и между политици, кой по-напред ще предложи помощта си на френския президент.

 

След отлива на вълната от же-сюи-шарли патос, започна спорът дали е уместно толкова много пари да се даряват за някаква стара сграда, когато по света гладуват деца. От другата страна скочиха ревнители, които изтъкнаха ловкия и предпазлив аргумент, че катедралите и културното наследство въобще носят огромна икономическа полза като привличат туристи.

 

Тази дълбоко профанна дискусия отразява нашето стопанско-туристическо отношение към културата.

 

Когато за последно бях в Париж, аз не само не успях да усетя нуминозната тръпка, която Клодел е усетил в Нотр Дам, но бях сащисан от това колко отчужден е станал Париж, най-вече в околността на туристическите обекти. Терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл и е добил вместо това строг гражданскоправен смисъл.

 

Културното наследство е буквално съвкупността от имоти, които парижани са получили от праотците си и които сега отдават под наем на туристите, за да се препитават. Аристократичния и религиозния дух, който е построил сградите, сега има за правоприемник някакъв буржоазен рентиер без капка въображение. Културата вече няма сакрално значение, има само икономическо. Месата, която все още се провежда в катедралите като Нотр Дам е просто част от атракцията.

 

Няма да се изненадам, ако някой ден престанат да идват молещи се и затова културното министерство реши да плати на статисти, които да правят възстановка на меса – да не се изгуби от стойността от обекта. Изобщо, ако бях катедрала в днешен Париж, сигурно и аз щях да се запаля.

 

Нямам какво да кажа по повод на спора за даренията. Мога само да си представя какво би направил Исус Христос с тях. Вероятно би ги натрупал на купчина и би ги запалил. “It’s about sending a message” Но и христомразците, които оправдават омразата си с “гладуващите деца”, не ме трогват. Европейците имат отчаяна нужда от възстановяването на Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник. Онова което изгоря беше черупка, станиол, папиемаше.

 

Мога само по повод причините за инцидента с ирония да прибавя към работните версии на полицията и поне една метафизична причина за пожара: симулакрумът, който днес представлява Нотр Дам е бил толкова спаружен и изсъхнал, че е пламнал от близостта до светлата и искряща същност на храма. Може би затова огънят е подминал олтара, кръста и трънения венец.

 

Източник: "Консерваторъ"

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

34 коментар/a

Амира на 18.04.2019 в 12:58
Прекрасен текст, адмирации за стила и за позицията! Напълно споделям мнението и тревогата на автора, много станаха търговците в храма - и на религията, и на историята, и на културата.
Helleborus на 18.04.2019 в 13:44
Самите французи не твърдят, че се чувстват уязвени, защото е пострадал християнски храм, вероятно по-голямата част от тях не са християни. Катедралата е символ на тяхната история, както излезе една статия по-рано, всичко важно се е случвало там и е оставило отпечатък, така че тя им е ценна дори като музей. И според мен чувството, което изпитват е същото, което бихме изпитали, ако заварим дома си опустошен от вандали и са ни откраднати семейни наследствени реликви, предавани от поколения. Французите осъзнават, че са уязвими, че не са добре защитени, че на цивилизацията и наследството им е посегнато. Всичко това се случва в присъствието на чуждокултурни елементи, които правят знака на победата и за които никой не се съмнява, че ако имаха възможност, биха затрили цялата френска култура и биха настанили своите порядки на нейно място. Много е вероятно французите да подозират, че това е умишлен палеж, след като точно по-това време е имало работници на покрива и достъп, аз също го допускам. И се питат дали са в състояние на подмолна война и какво още ще изгубят в нея. Желанието да реставрираме бързо е да покажем, че сме неуязвими, че не губим войната за нашата същност, че ние ще интегрираме мигрантите, а не те нас, че ще пребъдем. Колкото до даренията, когато те са целеви, ние нямаме право на коментар. Има милиардери, които ще си харчат милиардите за разходки до Марс, има такива, които ще снабдяват африканците с храна и вода. В крайна сметка капиталът е средство за постигане на каузи, каквито всеки може да има. Дали с реставрирането на Нотр Дам, най-добре ще се постигне опазването на идентичността на Франция, съмнявам се, но това е най-лесната първосигнална крачка да си върнат самоуважението.
whit на 18.04.2019 в 14:34
браво и благодаря на автора
Мери на 18.04.2019 в 15:00
Много интересно момче е това. За втори път чета негов материал, веднъж гледах и интервю с него. Такива дечурлига ми връщат надеждата, че не сме загубени. Жалко че гори Нотър Дам, ще оправят катедралата. Но още по-жалко, че в България, се рушат, училища, читалища, паметници на културата на 150 години, пробит след ремонти е покривът на Народната библиотека, където моето поколение порасна. Не съм ходила в Париж, нещо не ми се ходи.... Преди години приятелско семейство (доста културно) отиде да го разгледа. Мъжът, мой съученик от гимназията, като се върна, беше доста изнервен, направо ядосан, обстановката го беше отвратила (не ми се пишат подробности). Атмосферата на един град е най-важна, общата...
големия на 18.04.2019 в 15:56
Четох статията в 'Консерваторъ' , много хубаво че е препечатена и тук. Добър сайт . Препоръчвам.
Благодаря на редакцията, на 18.04.2019 в 16:04
че ми даде възможност да прочета този прекрасен, истинен, ироничен и печален, - защото точно отразява “духа” на днешните времена - текст.
Мильо Лудия на 18.04.2019 в 16:41
текста е наистина добър. по-интересното е обаче защо всички решиха да стават консерватори веднага след като Тръмп става президент. Ако беше спечелила Килъри същите щяха да си останат най-обикновени сороспии.
баба мара на 18.04.2019 в 16:54
и защо катедралата се запали по време на жълтите жилетки много интересно съвпадение
големия на 18.04.2019 в 17:43
Мильо, наистина има конформисти. Но някои са консерватори по паспорт, други са се присъединили осъзнато към идеята по-късно. Популярно за консерватизма-Иван Стамболов-Сула./ Сътрудник на 'Консерваторъ'/.
големия на 18.04.2019 в 17:46
А приноса на Тръмп е наистина достоен за уважение.
observer на 18.04.2019 в 18:19
Хубав текст, искрен, верен. Казва истини, за които не всеки се замисля. Нотр Дам е един от символите на човешкия дух. На върховете му. Не е просто храм. Прочее, в няколко подобни храма, там, в Света София, в Амиен и Севиля и аз, агностикът, се почувствах вярващ. Малко са произведенията на изкуството, които не просто ти пращат посланието на авторите, а те покоряват безусловно. Днешните вече не могат.
Tschuntscho на 18.04.2019 в 19:00
Изкуството и религията са doppelgangers. И дават някаква груба, шаячна, може би често опровергавана, винаги атакувана, но цветна върху черно-белия негатив на живота представа, че (може би) има безсмъртие. Като иконата в края на филма на Тарковски. Ако светът спаси красотата, може би и нашият живот на еднодневки, би придобил някакъв смисъл, извън кратката искра на фона на безкрайното мълчание на студените пространства....
OLD на 18.04.2019 в 19:30
Поздравления за младите " надежди" за лидери ! Не е лошо , който се интересува и за друг философски и житейски поглед на нещата по-темата, която е дълбока и важна за " старите жители на Европа" от преди глобалнита размествания на население и не харесващи отсъствието на всичо за християнството в т.н. Конституция на ЕС, прочете и написаното от Димитър Недков / писател, визионер, илюминат, ерудит/, който ме изненада приятно с дълбочината на този си текст. Озаглавен : "Саждите на срама пред изгорялата "Нотр Дам" : http://epicenter.bg/article/Dimitar-Nedkov--Sazhdite-na-srama-pred-izgoryalata--quot-Notr-Dam-quot--/180388/11/33
големия на 18.04.2019 в 17:43 на 18.04.2019 в 19:36
-: )) И в голямата тема, малък не само по ръст. Хранителна среда.
Quest на 18.04.2019 в 19:49
Младият аФтор не може да се постави на мястото на французите за тази страшна национална загуба и словоблудства. За да разбере по същество какво се е случило, най-добре е да си представи, че в България е изгорял ... И тук аз запецвам. Ние българите си нямаме такъв национален символ, чието разрушаване може да се оприличи със стрела в сърцето на нацията. Ние си нямаме нация дори. И държава си нямаме. Нищо не ни обединява. Това е положението. Няма как да разберем какво ги тресе франсетата. Най-добре е да си замълчим.

Напиши коментар