По идея от Санкт Петербург, през Париж и до Москва, любителят фотограф превърна града си в сцена
Никола Колев накара Пазарджик да танцува

Обичам да снимам Пазарджик. Отдавна ме вълнуваше идеята да представя града чрез танц и движения, но не се получи. Правех опити, но кадрите не казваха нищо, бяха някак самоцелни.

Всъщност няма да е честно да твърдя, че сам съм измислил концепцията. Преди време видях прекрасни снимки от проекта „Танцуващ Петербург“ и си казах: “Ето, това е!“. Зарових се в темата и се оказа, че освен в Петербург подобни  кадри са правени в Ню Йорк и Париж. Така реших да реализирам моята идея. Нарекох проекта си „Танцуващ Пазарджик“, като все очаквам да са появи по-подходящо име.

Чрез вездесъщия и всезнаещ Фейсбук се свързах с момичета, които тренират (или са тренирали) художествена гимнастика. В екипа се включиха мажоретки и девойчета, които се занимават със спортни танци. Представих им моя проект и предложих да снимаме.

Целта е танцът да се впише в околната среда, да е сякаш част от цялото, но и да се откроява. Вървях из Пазарджик, гледах градинки, фонтани, сгради, лампи, улици и си мислех къде какво би могло да се получи и как движението да допълни атмосферата.

На кадрите момичетата се разхождат по улиците, четат вестници, вършат уж ежедневни неща, но с изящните движения на танца. Идеята е да се снима през всички годишни сезони.

 

Не ми се искаше сляпо да копирам сюжети от видени кадри от Ню Йорк и Париж. Така идеята се доразви и най-сетне получи собствен характер: да представяме града и чрез традиционните български празници.

Първите кадри заснехме на 1 март 2015 г.  с Лили Ангелчова. Със стартирането на албума ми чрез Фейсбук с мен се свързаха момичета от балетна школа „ИВА“, а малко след това и ръководителката на балета Ваня Вълкова предложи съвместна работа. Последваха кадри за Цветница, Лазаровден и Великден.

Интересен е процесът по измисляне на сюжетите. Гледам много кадри със сюжети от художествената гимнастика и от класическия балет. Имам списък с варианти за кадри – първо харесвам движенията, те остават в главата ми, вървя из града и им търся място. Но желанието ми е всички да дават идеи.

Често, когато снимаме, сюжетите се раждат спонтанно, според обстановката. Включваме деца или случайни минувачи. Искам да благодаря на момичетата, които първи се включиха в проекта: Лили Ангелчова, Мария Богданова, Николета Аврамова, Габриела Йончева, Мартина Коцева. Особено плодотворна е съвместната работа с балетна школа „ИВА“. По време на последните снимки ги съчетах с танцова формация „Тракийски дар“ и цигуларката Пламена Велкова.

Снимах ги, а те бяха толкова великолепни, че ми се искаше в същото време и да ръкопляскам.

В началото някои момичета се притесняваха по време на снимки, защото обикновено се събира публика. Но хората ни наблюдават с любопитство, помагат ни, окуражават ни. Мило е, вълнуващо е! Дори веднъж бивша състезателка по художествена гимнастика дотича при нас и грабна лентата.

Набързо направихме съчетание и снимахме. В една от сесиите мой познат тичаше в парка. А той е голям, здрав мъж! Мигновено реших какво да правим, дадох указания на момичетата от балетната школа и моят познат неочаквано стана участник в снимките.

В албума „Танцуващ Пазарджик“ до момента кадрите са 52. Но заснетите по темата са доста повече, публикувани в други албуми или в личните профили на момичетата. Готови са сюжетите за следващите кадри. Проектът показва на участници и зрители красотата и духа на града по друг начин. По нов начин разказва за неповторимия облик на Пазарджик.

И само да допълня – ако гост на Пазарджик иска да танцува с нашите момичета, иска просто да разгърне таланта си насред града, нека ми пише – ще бъда там и ще го снимам!

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

nikolo Vania на 22.08.2015 в 22:35
Mnogohu avaideia Много хубава идея
Красимир Симеонов на 25.08.2015 в 03:53
Поздравления Лиана!!!Много професионално!

Напиши коментар