Мартин Скорсезе: Ние идваме от мълчанието и ще се върнем в него

Мартин Скорсезе: Ние идваме от мълчанието и ще се върнем в него
Филмът “Мълчание” е това, което съм днес. Аз не съм на мода и той е такъв.

 

 

Американският режисьор Мартин Скорсезе представи в Париж последния си филм, “Мълчание”, разказ за йезуитите в Япония през ХVII век. “Смятах, че тази история би могла да започне диалог за духовността, за духовната същност на човека”, призна режисьорът католик. “Мисля, че това е нещо, от което не бива да се отказваме, и за което не бива да сме сигурни, че не съществува”.

Филмът “Мълчание”, адаптация по едноименния роман на Шюсаку Ендо, проследява историята на двама португалски йезуити през ХVII век (Андрю Гарфийлд и Адам Драйвър), които тръгват по следите на своя ментор, отец Ферейра (Лиам Нийсън), в епоха, в която християните са жертва на преследване в тази страна.

 

Посланието на филма

 

Обсебен съм от тази история, откакто прочетох книгата на Шюсаку Ендо. Японският писател ни предлага да приемем духовността, която е в нас. Аз съм притеснен от загубата на духовност в нашата епоха в този технологичен свят. Книгата е диалог с нещата, които не можем да разберем или да възприемем, неща, които не можем да определим. Трябва да почувстваме до каква степен духовността е част от човешката същност и ни подхранва.

 

Дългата подготвителна работа

 

Трябваха ми няколко десетилетия, за да направя този филм. Просто в продължение на 15 г. не знаех как да пренеса тази книга в киното. След това имах финансови проблеми, хора в Холивуд ме обезсърчиха. Благодарение на това дълго време за подготовка, колкото повече си представях филма, толкова повече това ми позволяваше да опростя режисурата, за да стигна до самата същност. Вече нямам какво да доказвам, няма нужда да създавам ефекти или движения на камерата. Естественият декор на мястото (филмът е заснет в Тайван) ме преобрази. За мен, детето на Ню Йорк, алергично към всичко, което гледаше живота зад прозореца, да бъда на върха на планината беше мистично преживяване. Беше трудно да се снима там, трудно да се стигне дотам. Това беше изпитание, но аз никога не се оплаках, исках да бъда там.

 

Режисурата

 

В продължение на години си казвах, че ще заснема филма, като големите японски майстори, ще снимам покривите като Масаки Кобаяши (“Харакири”) или Акира Куросава. След това разбрах, че трябва да заснема тази история по свой начин, да намеря собствения си път. Но японските призраци все още витаят във филма ми. Бях толкова изумен, когато открих по телевизията “Разкази на бледата луна след дъжд” на Кенджи Мидзогучи, че се вдъхнових от него за кадъра с кораба в мъглата.

 

Заглавието “Мълчание”

 

Това е дума за медитация, също така търсене на концентрация от страна на зрителя. Ние идваме от мълчанието и ще се върнем в мълчанието. Звуците, които чувате в края на филма, в известен смисъл са “мълчанието”. Когато снимахме в пещерите, чух много силен звук, това беше звукът на надигащия се морски прилив. Аз съм от Ню Йорк, не познавах звука на тази вълна. Това ме подсети за Тенеси Уилямс, който казваше, че вълните са звукът на нашето сърце. Звуците на природата, звуците на птиците оформят нашата подсъзнателна хармония.

 

Андрю Гарфийлд

 

Много актьори бяха въвлечени през годините в проекта, но с отлагането на снимките някои от тях много остаряха. Трима-четирима актьори отказаха да участват в този филм, защото религията не е част от живота им. Андрю беше част от десетината актьори, които имах предвид. Той ме убеди по време на едно тричасово прослушване, с една сцена, която изигра веднъж, след това втори път. Той разбираше прекрасно какво търся. И после нещо друго фундаментално за мен - той наистина искаше да направи тази роля. Не се страхуваше да влезе в кожата на свещеник йезуит, беше готов да изживее неговите съмнения и въпроси. Често финансистите избират актьор, който е рентабилен, и за тях не е проблем, ако той пет пари не дава за филма. С “Мълчание” това не се случи и нашите продуценти разбраха моя избор.

 

“Мълчание” в живота на Скорсезе

 

Толкова неща се случиха в живота ми по време на филма, че той е свързан най-много с личния ми живот. Трябваше да правя избори, да приемам философски смисъла на живота, понякога да преосмислям ценностите си и затова този филм продължава да живее в мен. Той не прилича на нито един от останалите ми филми, това е филм, който ми принадлежи. Понякога обожавам филмите си, понякога искам да избягам, след като съм ги завършил, но този път не беше така. “Мълчание” продължава да живее в мен. Чувствам се много близък с тази история, този филм е това, което съм днес. Аз не съм на мода и той е такъв.

 

 

По материали от Агенция “Франс прес” и “Пари мач”

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Името ми е Червен

    19 Яну 2017 21:12ч.

    Книгата е прекрасна. Чакам филма с нетърпение, май тези дни ще го пуснат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи