“Днес пет пари не давам какво мислят или говорят хората за мен. Станах много по-крехък емоционално. След рака няколко пъти се хванах, че плача от щастие. Изживявам един от най-щастливите периоди в живота си, бих искал и планетата да преживее същия момент, но много се тревожа за нея. Имам чувството, че сме върху тектонични плочи и всичко може да експлодира в един миг. Много се натъжавам, когато чувам младите да казват, че не искат да имат деца в този свят”, казва американският актьор Майкъл Дъглас в интервю за “Пари мач”.

 

 

- През 80-те години бяхте звезда с поредица от успехи: “Уолстрийт”, “Фатално привличане”, “Войната на семейство Роуз”… Днес триумфирате в “Методът Комински”, където играете стар професор с проблеми с простатата! Как се чувства един мъж на 74 години?

 

- Като момче! За съжаление, не съзрях интелектуално. На 70-годишна възраст баща ми претърпя тежка катастрофа с хеликоптер, в която едва не загина. Но това изпитание го направи много по-духовен в начина, по който пристъпи към трето действие в живота си. Аз лично не съм преживял подобна криза.

 

- Дори когато се разболяхте от рак преди девет години?

 

- Знам, че е странно, но през целия период на химиотерапия и лъчетерапия не ми мина през ума, че мога да умра. Майка ми почина на 92 години. Баща ми опразнува 102-та си годишнина. Никога не съм мислел много за смъртта или остаряването - дори и да подлудявам понякога, виждайки се на екрана или на снимки отпреди десет години дори! Процесът се ускорява. Най-вече 16-годишната ми дъщеря Карис ме кара да осъзная възрастта си. Тя често ми казва: “Татко, даваш ли си сметка, че когато аз бъда на 25, ти ще си на 83 г.?”. Когато ми обяснява, че се страхува, че няма да съм там, когато се омъжва, очите й се насълзяват. На върха на кариерата ми си мечтаех за деня, в който ще имам време да скучая. Това време дойде, но след две седмици без да работа започвам да обикалям в кръг. И днес моята мания е да не си губя времето.

 

- Как е здравето ви?

 

- Ходя на преглед на всеки шест месеца. Вярвам и се надявам, че съм се излекувал. Едно е сигурно - ракът ме направи свободен човек…

 

- Трудно е да си представим, че можете да бъдете по-свободен отпреди!

 

- Има преди и след. Днес пет пари не давам какво мислят или говорят хората за мен. Станах много по-крехък емоционално. След рака няколко пъти се хванах, че плача от щастие. Изживявам един от най-щастливите периоди в живота си, бих искал и планетата да преживее същия момент, но много се тревожа за нея. Имам чувството, че сме върху тектонични плочи и всичко може да експлодира в един миг. Много се натъжавам, когато чувам младите да казват, че не искат да имат деца в този свят. 

 

- Движението #MeToo предизвика истинско земетресение. Нямате ли чувството, че Холивуд преживява революция?

 

- Аз дори платих разходите. Преди няколко месеца случайно научих, че “Холивуд Рипортър”, който би трябвало да е сериозен вестник, е напът да пусне история за мен. Млада жена, която преди тридесетина години е работила в продуцентската ми компания, ме обвиняваше, че съм я тормозил и твърдеше, че ме е чула да правя вулгарни коментари за жените по телефона! Аз ги изпреварих, дадох интервю за конкурентен вестник и случаят приключи. Бях първият, който каза, че това движение е изключително за жените и се надявам, че скоро и афроамериканците, които все още не присъстват много силно в Холивуд, ще намерят своето място там. Но трябва да спрем систематично да заклеймяваме мъжете. Не всичко е по тяхна вина. Има мъже, които се държат зле, но също и жени. 

 

- За да се върнем към движенито, видяхте, ли че то се задава?

 

- Не можем да си заровим лицето. “Кастингът на дивана” (casting couch) винаги е съществувал и много истории са завършили зле. Във всички среди има Харви Уайнстийн. Това, което става в Холивуд, се случва навсякъде. 

 

- Как си обяснявате, че със своята непримиримост и пуританство американските жени са могли да гласуват за Тръмп, който невинаги се е държал много добре с тях?

 

- Белите работници го избраха. Заради неговата личност. А мъжете и жените, които го подкрепят, не се интересуват от начина, по който той се държи в личния си живот. 

 

- Мислите ли, че ще бъде преизбран?

 

- Надявам се, че хората няма да направят отново същата грешка. Но мнозина мислят така, като моят син Дилан, който наскоро ми съобщи, че ако не му провърви като актьор, ще влезе в политиката. Но аз познавам Тръмп много преди да стане президент. Играехме голф, идвал е на рождените ми дни. Той е обаятелен човек с много чувство за хумор, най-вече към самия себе си. 

 

- Неотдавна в същия хол ми разказхте за тревогата си за вашия Камерън, който беше седем години в затвора за наркотрафик. Къде е той сега?

 

- Камерън е в страхотна форма. Живее в Лос Анжелис, много е щастлив с приятелката си, Вивиан Тибс, и тяхното бебе Луа, моята внучка, която обожавам. Занимава се с голф, често играем заедно или гледаме спорт по телевизията. По-близки сме отвсякога. Камерън е на 40 г. и не аз трябва да му казвам какво да прави или не. Той е момче с огромно сърце, което измина труден път. Справи се добре. Гордея се с него. 

 

- Династията Дъглас е преживяла много драми. Брат ви Ерик почина от свръхдоза през 2004 г., а другият ви брат, Джоел, отдавна е член на Анонимните алкохолици. Вие самият сте се подлагали на дезинтоксикация. Това съпътстващи ефекти на известността ли са?

 

- Не мисля. Наркотиците и алкохолът са пристрастявания. По-скоро мисля, че има някакъв ген в семейството. Майка ми е имала проблеми. Децата ми видяха какви щети може да предизвика това и са по-предпазливи. Що се отнася до Катрин, която бе диагностицирана като биполярна, тя намери подходящите лекарства и вече е добре. Нейната онлайн компания за декорация на мебели е много успешна и тя изключително много се занимава с нея, очаквайки киното да й предложи интересни проекти.

 

- Кърк Дъглас и Ан отпразнуваха 65-та годишнина на брака си. Како означава това за вас?

 

- Ан има изключително важно място в живота на баща ми. И никога не си е търсела правата. В началото на кариерата си баща ми взе много лоши финансови решения; Ан го вдигна на крака. Не знам какво щеше да стане с него без нея. Баща ми е легенда. Той не само е много голям актьор, но и гражданин на света, самото въплъщение на американската мечта. Син на мигранти, той през целия си живот се е опитвал да направи нашата планета по-добър свят, като допринася за нея както интелектуално, така и финансово. Филантропията, щедростта му са изумителни. 

 

Напрежението е записано в ДНК-то на нашето семейство. Баща ми невинаги е бил лесен човек. Но Ан, която е французойка, е простила много неща, които една американка със сигурност никога не би приела. За да оцелее една двойка, мисля, че е необходимо истинско партньорство. Трябва да се подкрепят взаимно. Късмет, ако разчитате само на секса, за да бъдете щастиви!

 

- Какво ви липсва най-много от “доброто старо време”?

 

- Интимността, която съществуваше преди смартфоните и социалните мрежи! Днес, когато си известен, вече нямаш право на грешка. В нашата обсебена от политическата коректност епоха всичко е много организирано. Обясняват ни как трябва да се държим, какво да казваме или не… Къде е свободата във всичко това?

 

- Какво бихте написали в списъка с желанията си?

 

- Мечтая да видя северното сияние, да покажа Африка на децата си. Винаги съм се опитвал да използвам известността си по най-умния начин - контрола над оръжията, ядреното разоръжаване, ООН, неща, които винаги са били близки до сърцето ми. Питам се как бих могъл да се включа още по-ефективно. Независимо от средствата си, един политик никога няма да има признанието на една кино- или телевизионна звезда. 

 

- Апропо, не се отказахте от идеята да се снимате в сериал на “Нетфликс”?

 

- Преди почти петдесет години, в началото на кариерата ми, когато се снимах в 104-те епизода на “Улиците на Сан Франциско”, казваха, че голямата разлика между киното и телевизията е, че по телевизията може да ни гледат безплатно! Дадох много от себе си да защитавам малките независими филми, за които бях много зле платен и които никой не е гледал. Беше време да премина към нещо друго. На фона на новите платформи, киностудиата нямат друг избор, освен да преосмислят мястото си. Утрешният свят ще бъде разделен между “Дисни” и “Нетфликс” и ми се струва страхотно, че тази платформа реши да бойкотира щата Джорджия в отговор на нейните позиции срещу абортите. Вече сме 2019 г. и не мога да си представя да регресираме по този начин. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар