Ловец на високите скорости в небето

Ловец на високите скорости в небето
От три години гоня светкавици и бури. Щом небето се наелектризира, се качвам в колата и тръгвам по посоката на бурята, разказва Нико Чапа.

 

 

Докато шофирам, виждам къде се концентрира най-голяма активност. Ако се налага, спирам колата на пътя и тръгвам напряко. Другите се крият у дома, а аз съм настървен, с раницата на гръб търся перфектната светкавица. Търся мястото, откъдето да се подчертае тяхната красота и могъщество. Случва се да съм мокър до кости, пазя техниката с чадъра, понякога до коленете във вода… Бях гледал по National Geographic, че мълнията може да те удари до 20 км от мястото, на което пада, ако направи водна връзка… Е, досега съм с късмет!

Кадъра направих в поредната бурна нощ на 6 юли т.г.  Докато гонех светкавиците и търсех къде ще са най-интензивни, видях къщата - полусрутена, изкривена, бедна, но от прозорчетата й бликаше светлина. И някак си усетих топлина, сигурност, това беше моето място за снимане, това беше моята малка страховита история. Пазен от добрата сила на малката, порутена и бедна къщурка можех да заснема бурята. Вятърът ме брулеше, валеше проливно и едновременно дебнех своя кадър и на всяка цена трябваше да опазя техниката суха.

За такъв кадър апаратът се слага на статив и се снима на дълга експозиция – тоест, ако човек държи апарата в ръка, кадърът би станал много размазан. Ако се разчита само на светлинния източник на светкавицата, може пак да стане снимка с висока скорост на затвора, но тогава освен светлината нищо от околната картина няма да е видимо. Снимката стана от 3-тия опит – небето просто ми позира!

 

 

При тези снимки, разбира се, има голяма доза късмет. Много е вероятно светкавицата да ми „избяга“ и чакам следващата. Случвало ми се е да се появяват преди или след кадъра. Просто продължавам да стрелям, докато се получи, а после чакам да се получи още по-хубава и така – няма насищане.

 


Столичното летище под "светкавичен" обстрел.

 

 Нощем в дъжда не преглеждам какво се е получило. Тръпна от нетърпение да видя резултата, след като се прибера, и когато видя попадение, се чувствам страхотен късметлия.

Винаги може да се случи по-голяма, по-красива, по-страховита буря в небето. Мечтата ми е да снимам стихия от светкавици около бойни самолети.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи